О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
С., 15.01. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНСОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 2045/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 171965/20.12.2017 г., подадена от Д-р Н. Д., чрез адв. В. Н. и адв. П. С., против решение № 7447 от 08.11.2017 г. по гр.д. № 8023/2016 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № I-49-52 от 28.07.2014 г. по гр.д. № 20235/2012 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Д. Д. против „Център за дентална медицина „Ми Дент“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. л. 87 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от некачествено изпълнение по договор за предоставяне на дентално лечение, от които 12 633, 00 лева – платени разходи за лечение по договора и 1 367, 00 лв. – заплатена сума за лечение в други стоматологични центрове, наложило се вследствие на неизпълнението на договора, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от 6000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в продължително неразположение, болка, субферилитет, промяна на фонацията и лоша миризма, ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се неговата отмяна и уважаване на предявените искове.
В жалбата е инкорпорирано и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Първоначално е заявено, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, а впоследствие се поддържа основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1/ „Неспазването на задължителните медицински стандарти, липсата на съответната квалификация и информирано съгласие при оперативна интервенция могат ли да бъдат в причинна връзка с вредоносния резултат?“; 2/ „Необходимостта от ликвидиране на последствията от неправилно лечение в други правилно профилирани лечебни заведения не доказва ли неизпълнение /лошо изпълнение/ и причинно-следствена връзка?“; 3/ „Правилно ли съдът отказва разпит на свидетел на основание чл. 164 ГПК, когато не се изисква писмен документ и сумата е по-малка от 5 000 лв.?“
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация – „Център по дентална медицина „Ми Дент“ ЕООД, подаден чрез адв. М. Р. и адв. Д. Д., в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима.
След обезсилване на първоначалното въззивно решение с решение № 128 по гр.д. № 330/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. и даване на указания за уточняване на фактическите твърдения и претенции на ищеца, с оглед произнасянето по редовна искова молба, Софийски градски съд е постановил атакуваното в настоящото производство решение. Посочил е, че предмет на спора са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 и чл. 82 ЗЗД, предявени от Н. Д. Д. против „Център по дентална медицина „Ми Дент“ ЕООД. Ищецът е навел твърдения, че е развалил сключения с ответника договор за предоставяне на медицински услуги в резултат на пълното му неизпълнение от другата страна, поради което му се дължат заплатените суми по договора, тъй като са дадени на отпаднало основание, както и е налице основание за обезщетяване за претърпените вследствие на разваления договор имуществени вреди за заплащане на медицински услуги в друг център и неимуществени вреди от преживени болки и страдания. Софийски градски съд е посочил, че по делото безспорно се установява, че между Н. Д. Д. в качеството му на възложител и „Център по дентална медицина „Ми Дент“ ЕООД в качеството му на изпълнител е сключен неформален договор за предоставяне на дентални медицински услуги. Приложена е декларация от 24.11.2008 г. за информирано съгласие на Н. Д. Д., с която той е заявил, че е запознат с предложеното и поискано лечение – зъбопротезиране с помощта на импланти – и е приел всички рискове при евентуален незадоволителен краен резултат. В денталния център са извършени две оперативни манипулации на пациента. Съгласно протокол от 03.09.2010 г., подписан от служители на Центъра – д-р И. М., д-р Ж. Ж. и Т. Г., Н. Д. е заявил отказ да приема предписаните му след процедурата антибиотици. На 14.09.2010г. са отстранени конците от проведената на 02.09.2010г. операция, като при прегледа на пациента е установено заболяване на максиларния синус от оперираната /дясна / страна. Планираното зъбопротезиране обаче продължило и след това, като последното посещение на Н. Д. Д. в „Център по дентална медицина „Ми Дент“ ЕООД е било на 31.03.2011г., когато той е прегледан от УНГ специалист. Събрани са писмени доказателства, от които се установява, че на 28.05.2011г. и на 17.10.2011г. в Клиника „Уши, нос, гърло“ към В. академия – С., са извършени две операции на Н. Д., а на 04.04.2012г. отново е извършена хирургична интервенция. Приложено като доказателство е писмо с изх. № МО/05-180-11/03.09.2011г. от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ към Министерство на здравеопазването до ищеца, в което е посочено, че при извършена проверка на ответветното дружество констатираните нарушения и пропуски не са компрометирали съществено лечението му. Съдът е кредитирал с доверие показанията на разпитаната свидетелка С. Г., като е посочил, че макар да работи в ответното дружество не е пряко заинтересована от изхода на спора. Позовал се е и на изслушаната и неоспорена от страните съдебно-медицинската експертиза. Достигнал е до извод, че предявените искове са неоснователни, тъй като не се доказва по безспорен начин виновно неизпълнение на договора от страна на денталното лечебно заведение. Действително установяват се усложнения след проведената на 02.09.2010г. операция, както и че за лечение на настъпилото заболяване са проведени няколко операции в В. академия – С., но тези данни не са годни да обосноват виновно неизпълнение на поетото задължение от ответното дружество за осъществяване на дентално лечение, тъй като липсва установена по категоричен начин причинно-следствена връзка между извършената операция и настъпилите впоследствие усложнения. Експертът изготвил съдебно-медицинската експертиза е посочил, че такова възпаление може да се получи както при неекзактно извършена процедура, така и когато не е спазена терапията на лекуващия лекар. При преценка на събраните доказателства и установените факти съдът е достигнал до извод, че липсва основание да се приеме, че е налице причинна връзка между извършените хирургични интервенции и претърпените впоследствие вреди. Тя е подлежала на доказване при условията на пълно и главно доказване, а доказателствената тежест била на ищеца по делото. Във връзка с наведеното възражение от страна на ответника относно спазването на предписаното лечение от пациента, съдът е приел, че приложеният протокол от 03.09.2010г. има характер на частен диспозитивен документ, който е издаден от служители на ответното дружество и съдържа изгодни за него факти, поради което не следва да се кредитира с доверие. Отказът на пациента да приема предписаните антибиотици съдът е установил от разпита на изслушаната свидетелка – служителка в денталния център. Взел е предвид, че тя е възприела непосредствено фактите, които пресъздава при разпита, а именно отказа на пациента да приема антибиотици, липсват и каквито и да било доказателства, установяващи заинтересованост или предубеденост на свидетелката. Съдът е отказал да разгледа доводите за некомпетентност на лекуващия лекар, като е посочил, че същите са преклудирани по смисъла на чл. 147 ГПК и чл. 266 ГПК и не е налице процесуална възможност за произнасянето по тях. При тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете на Н. Д. Д. против „Д. център „Ми Дент“ ЕООД са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните:
Според разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в решението. Той следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. И трите формулирани въпроси по същество съдържат оспорване на решаващите изводи на съда и биха могли единствено да се възприемат като касационно основание. Първият въпрос сам по себе си е общ и хипотетичен. По делото изобщо не са правени изводи за неспазване на медицински стандарти, както и за липса на съответна квалификация на лекаря и информирано съгласие на пациента. Освен това дали евентуалното установяване на тези факти би обусловило причинно-следствена връзка между проведено лечение и настъпили вреди за пациента, е въпрос по същество, чийто отговор е винаги конкретен и зависи от установените по делото обстоятелства, твърденията и възраженията на страните. Вторият въпрос също е хипотетичен и не кореспондира с направени от съда изводи, обусловили крайното му разрешение. Нещо повече той не може да получи общовалиден правен отговор, тъй като е фактически и се отнася до преценката на конкретни данни. По делото е установено проведено лечение в друго лечебно заведение, но атакуваното решение е постановено с този резултат, защото съдът ясно и точно е аргументирал извод за липса на установена причинна връзка между двата факта: на усложненията от проведените операции на Н. Д. и на проведеното лечение в „Медицински център „Ми Дент“ ЕООД. Причинно-следствената връзка сама по себе си е обективен факт, който се доказва, респективно не може да се направи предположение за наличието ? от установяване на два факта и твърдение на страната за наличие на причинен процес. Съдът нееднократно е указал, че липсват доказателства, които да установяват, че усложненията на пациента са именно вследствие на лечението, а не на някаква друга причина, която всъщност се установява по делото чрез разпита на свидетелката и това е отказ за провеждане на лечение с антибиотици и предотвратяване на възпалителен процес. Фактът, че се е наложило последващо лечение не е достатъчен, за да се приеме, че първото лечение е било компрометирано, тъй като по делото се установяват множество причини, които биха могли да го наложат и никоя от тях не може да се предполага, а следва да се докаже. Третият въпрос е въпрос директно повдигащ питане допуснато ли е процесуално нарушение при събирането на доказателства, в конкретния случай на гласни доказателства. Както вече беше нееднократно посочено такива въпроси не могат да послужат като общо основание за допускане на касационно обжалване, а единствено представляват оплакване срещу правилността на решението. Липсата на поставен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение е достатъчна, за да се заключи, че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на някое от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че настоящият състав не открива и пороци на въззивното решение, които да водят до извод за неговата нищожност, недопустимост или очевидна неправилност. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска.
В отговора на касационната жалба е заявена претенция за присъждане на разноски в ползва на ответната страна по касация, но по делото не са представени доказателства, че такива действително са сторени, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7447/08.11.2018 г., постановено от Софийски градски съд по възз.гр.д. № 8023/2016 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: