Р Е Ш Е Н И Е
№ 105
София, 16 март 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на дванадесети февруари две хиляди и десета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Ивета Анадолска
Николай Дърмонски
при секретар Аврора Караджова …………………….. и с участието
на прокурора Явор Гебов ………….. изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ………………………… наказателно дело № 12/2010 год.
Производството е касационно по жалба от подсъдимия И. М. И. против въззивно решение № 179 от 21. Х.2009г. по внохд 196/2009г. на АС-В. Търново с доводи по чл.348,ал.1,т.1 и т.3 НПК. Съображенията са, че е действал при условията на чл.12 НК и че наложеното му наказание е несъразмерно тежко. Искането е да се измени решението и наказанието намали. В същия смисъл е претенцията в гражданската част на решението.
Прокурорът е на становище решението да остане в сила, макар и по отношение на наказанието на подсъдимия не изразява мнение.
След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
Подсъдимият И. М. И. е признат за виновен и осъден по чл.115 във вр. с чл.18,ал.1 и чл.55,ал.1,т.1 от НК на 8(осем) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор за това, че на 10. Х.1991г. в с. И., община Л., област Плевен опитал умишлено да умъртви В. К.Кирилов; на основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД е осъден да заплати на В. К. К. 15000лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици.
Жалбата е частично основателна.
При приетите за установени факти законът е приложен правилно – като е нападнал без причина пострадалия с нож и му нанесъл множество силни удари по тялото с проникване в коремната и гръдната кухина, със засягане (срязване) на левия бъбрек, дебелото черво и причиняване на порезни рани по лявата мишница и предмишница, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18 НК. Направил опит да умъртви В. К.К. , като смъртта му не е настъпила единствено и защото му е оказана своевременна и компетентна медицинска помощ.
Наложеното наказание за това престъпление е явно несправедливо в смисъла на чл.348,ал.5,т.1 НПК. Независимо, че съдът е посочил като смекчаващо обстоятелство „сравнително дългия период” (стр.7 от мотивите на присъдата) и „дългия период” (стр.6 от въззивното решение), ВКС в настоящия състав намира, че не е отдадено съответното значение на това обстоятелство – от извършване на престъплението до сега са изминали повече от осемнадесет години и половина, вина за което подсъдимият няма. Очевидно в случая не може и да се говори за разумен срок на производството по смисъла на чл.6,т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ДВ 80/1992г. Това води до чувствително намаляване размера на наложеното му наказание лишаване от свобода на 5(пет/ години.
В гражданската част няма основания за изменяване на решението. Обезщетението за неимуществени вреди, което подсъдимия дължи на пострадалия по силата на чл.45 ЗЗД е определено в съответствие с чл.52 ЗЗД – по справедливост. Съобразени са вида и характера на уврежданията на здравето на К. , търпените болки, страдания и неотстранимите последици – без ляв бъбрек, от една страна и от друга възможността те да се репарират с пари.
По тези съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 НПК ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Изменя въззивно решение № 179 от 21. Х.2009г. по внохд 196/2009г. на АС-В. Търново като намалява срока наложеното на подсъдимия И. М. И. наказание лишаване от свобода на 5(пет/ години.
В останалата част посоченото въззивно решение оставя в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: