Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
София, 21 октомври 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на четиринадесети март две хиляди и осма година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Евелина Стоянова
Ружена Керанова
при секретар Румяна Виденова …………………и с участието
на прокурора Атанас Гебрев ……………. изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ……………………… наказателно дело № 84/2008 год.
Производството е касационно по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – София против въззивна присъда № 80/19. ХІ.2007г. по внохд 700/2007г. на Апелативен съд – София с доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон и искане за отмяна на присъдата и ново разглеждане от въззивния съд.
Прокурорът от ВКП поддържа протеста.
Подсъдимият и защитата му са на становище, че протестът е неоснователен, поради което и следва да остане без уважение, а оправдателната присъда – да се потвърди.
След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната оправдателна присъда в пределите по чл.347 НПК ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира протеста за неоснователен.
С протестираната по касационен ред въззивна присъда е отменена първоинстанционната осъдителна №74 от 9. ХІ.2006г. по нохд 3711/2004г. на Градски съд-София и вместо нея е постановена изцяло оправдателна, с която подс. И. Н. П. е признат за невинен и оправдан по обвиненията против него, както следва :
– по чл.116,ал.1,т.6, предл.І-во във вр. с чл.115 НК за това, че на 22.ІІІ.2004г. в София, ж.к.„З”, бл.2 до вх.„Г”, пред студио за красота „М” умишлено е умъртвил Ст. Г. К. , 32 годишен по начин и със средство, опасно за мнозина – огнестрелно оръжие, неустановена марка, кал.9 мм;
– по чл.354а,ал.1, предл. VІ-то НК за това, че до 26.ІІІ.2004г. в С. , ул.„България” №72, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 837,38 гр. м. на стойност 5024,28лв.;
– по чл.339,ал.1 НК за това, че до 26.ІІІ.2004г. в С. , ул.„България” №72, без надлежно разрешително държал боеприпаси – пълнител за картечен пистолет „С”, кал.7,65 мм със 7бр. патрони, 1 бр. патрон, кал. 9 мм.(9х18) и 10бр. патрони, кал.6,35 мм.
В оправдателната част присъдата на СГС е потвърдена.
В срока за обжалване е постъпил касационен протест, в който прокурорът е релевирал основанията по чл. 348, ал.1 т. 1 и 2 от НПК, като е поискал упражняване на правомощията на ВКС, визирани в чл. 354, ал.1 т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 и 3 от НПК. Изрично е посочено, че доводите в подкрепа на протеста, ще бъдат изложени след запознаване с мотивите на новата въззивна присъда.
С разпореждане от 08.01.2008 г., съдията докладчик е изпратил препис от мотивите на прокурора, с указания в 7-дневен срок протестът да бъде приведен в съответствие с изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК. В законоустановения срок това е сторено с представеното допълнително изложение към касационния протест.
От последното е видно, че прокурорът претендира неправилност на оправдателната присъда, като резултат от допуснати от съда процесуални нарушения при осъществяване на дейността по оценка на доказателствата.
Конкретно, в протеста се възразява, че решаващият съд “..е игнорирал ..извършеното разпознаване от свидетеля Г. К. на 30.03.2004 г…”; “че съдът не е обсъдил правилно факта, че голяма част от инкриминираните предмети са намерени в стаята, обитавана от подсъдимия И, за която няма данни да е обитавана от други лица”; “ че съдът е следвало да отбележи, че автомобила, в който са били намерени наркотични вещества, се е намирал в задния двор и там е нямало достъп за други външни лица”.
Възраженията са неоснователни.
Касационната проверка не констатира въззивният съд да е игнорирал протокола за извършеното разпознаване от 30.03.2004 г.
По същността си игнорирането, означава незачитане, изключване, несъобразяване с доказателственото средство и/или произтичащите от него доказателствени факти. Мотивите на въззивния съдебен акт (л. 72 и сл.), не дават основание изобщо да се поддържа такава теза. Друг е въпросът, че прокурорът не е доволен от резултата от оценката на съвкупният доказателствен материал, към който обаче ВКС, не може да се отнесе критично. Съображенията на апелативната инстанция, могат само да бъдат допълнени със следното : правилно протокола за разпознаването, като доказателствен източник, е оценяван във връзка с всички други събрани по делото доказателства за изясняване авторството на инкриминираното деяние по чл. 116 от НК; правилно са разчетени изискванията на чл. 145, ал.2 от НПК (отм.), които в настоящия случай не са спазени.
Нещо повече, преди разпознаването на 30.03.2004 г. не е извършен непосредствен разпит, какъвто е предвиден в чл. 144 от НПК (отм.), което допълнително внася съмнение в достоверността на резултатите, получени от извършването на това действие.
Що се отнася до другите две възражения, посочени вече, то прокурорът има предвид факти, които той смята за установени, а не фактите приети в оспорения съдебен акт. Съдът, изрично е посочил, а това е установено и по делото, че обектът на претърсване е обитаван и посещаван и от други лица.
Обстоятелствата, от кръга на главния факт на доказване, са изяснени обективно, всестранно и пълно, посредством допустимите от закона доказателства и техните източници. Крайното заключение на съда, че обвинението като цяло не е доказано по начина, изискуем са от закона – чл. 303 от НПК, е резултат от правилна интерпретация на събраните от съда доказателства, при съобразяване на правилата на формалната логика.
Липсата на пороци в доказателствената дейност на съда лишава от основание и претенцията за неправилно приложение на закона.
По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Оставя в сила въззивна присъда № 80/19. ХІ.2007г. по внохд 700/2007г. на Апелативен съд – София.
Решението не подлежи на обжалване.
О. м. Председател:
Членове:
Особено мнение на съдията И. Недев :
Считам, че доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не следва да се разглежда, защото се прави извън срока за касационно обжалване/протестиране – от касационния прокурор едва в съдебното заседание пред настоящата инстанция. След като е това е извън срока по чл. 350, ал.1 във вр. с чл. 319, ал.1 НПК, той не подлежи на разглеждане в настоящето производство.
И. Недев