Определение №60 от 15.4.2009 по ч.пр. дело №207/207 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е
№ 60
 
София, 15 април  2009 год.
 
В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А
 
            Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в разпоредително заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година и в състав:
 
                                                             Председател: Иван М.Недев
                                                                            Членове: Елена Величкова
                                                                                               Капка Костова
 
с писмено становище на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Иван М. Недев   наказателно дело, ч.пр. № 207/2009 год.
На основание чл.351,ал.5 НПК адв. В, повереник на частната обвинителка и гр. и.. М. Б. , действаща в качеството на родител и законен представител на малолетната В. Г. Огородник, обжалва разпореждане от 24.ІІ.2009г. по внохд 206/2009г. на АС-В. Търново, с което касационната му жалба против присъда №23/9.ІІ.2009г. по същото въззивно дело е върната като недопустима.
Съображенията са, че разпореждането противоречи на закона, защото присъдата съдържа и оправдателен диспозитив, а не само прилагане на чл.78а НК.
Останалото в жалбата засяга правилността на постановената нова въззивна присъда и не подлежи на разглеждане в настоящето производство.
Прокурорът в писменото си становище поддържа, че жалбата е неоснователна – решението на въззивния съд, срещу което е насочена касационната жалба не подлежи на касационен контрол по аргумент на чл.346,ал.1,т.1 НПК.
След преценка доводите на страните и проверка материалите по делото ВКС, в настоящия състав намира жалбата за неоснователна, поради което и следва да остане без уважение.
С обжалваното разпореждане е върната касационната жалба на адв. В, повереник на частната обвинителка и гр. и.. М. Б. , действаща в качеството на родител и законен представител на малолетната В. Г. Огородник, против новата въззивна присъда № 23 от 9.ІІ.2009г. по внохд 206/2009г. на АС-В. Търново, с която е отменена първоинстанционната оправдателна и вместо това подс. Л. Д.Д. е признат за виновен по чл.123,ал.4, предл.ІІ-ро във вр. с ал.3 и ал.1 НК и на основание чл.78а,ал.1,б.„а” и б.„б” във вр. с чл.2,ал.2 НК (редакция ДВ бр.21/2001г. и ДВ бр.86/2006г.) е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба 1000лв.
Правилно съдията-докладчик се позовава на чл.346,ал.1,т.1, изр.ІІ-ро НПК. Нормата е изрична и място за тълкуване няма. Обстоятелството, че присъдата има и оправдателен диспозитв (отделен е въпросът, че няма изрично оправдаване по обвинението, възведено с обв. акт) не променя единството на съдебния акт, за да се приеме, че в оправдателната част е възможно касационно обжалване. Правилен е и изводът, че единствен ред за защита на жалбоподателя е по Глава ХХХІІІ НПК, възобновяване на наказателни дела.
При липса на нарушения на закона постановеното разпореждане следва да остане в сила.
С оглед горното ВКС, І-во н.о. в настоящия състав
Р Е Ш И:
Оставя в сила разпореждане от 24.ІІ.2009г. по внохд 206/2009г. на АС-В. Търново.
Решението не подлежи на обжалване.
 
Председател:
Членове:

Scroll to Top