Р Е Ш Е Н И Е
№ 149
София, 10 септември 2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Блага Иванова
Мина Топузова
при секретар Даниела Околийска …………………… и с участието
на прокурора Юлияна Петкова …….. изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ………………………………… наказателно
дело № 397/2013 год.
Производството е по Глава ХХХІІІ – чл. 422, ал.1, т.5 от НПК, по искане на осъдения П. Б. П. за възобновяване на нохд № 1630/2012г. на РС-Русе по съображения, че не е доказано по несъмнен начин негово участие в престъплението по делото и за това, позовавайки се на правилата по Глава ХХІ – Въззивно производство, сочи нови доказателства – свидетели, писмени доказателства; прави искания за експертизи, оспорва тезата на обвинението, която нарушава правото му на защита.
Искането му е след отмяна на присъдата, делото да се върне на прокурора.
Прокурорът е на становище, че искането на осъдения е неоснователно.
След преценка на доводите и становищата на страните, предвид и материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С влязлата в сила на 11.І.2013г. присъда № 211/30.VІІІ.2012г. по нохд 1630/2012г. на РС-Русе П. Б. П. е признат за виновен за това, че на 2.ІV.2011 г., в [населено място], при опасен рецидив, чрез използване на техническо средство, след предварителен сговор при немаловажен случай с М. Ю. Ш., отнел чужди движими вещи – 91 метра многожилен телефонен кабел ТПЖП 200х2х0,5м., на стойност 1 615,25 лв. от владението на [фирма] без негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5, чл.54 и чл.36 от НК е осъден на 9(девет) години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо заведение от закрит тип.
По въззивни жалби от подсъдимите, в т.ч. и П.Б.П. и защитата му, с решението от 11.І.2013г. по внохд 766/2012г. на ОС-Русе присъдата е изменена като наказанието на П. е намалено на 6(шест) години. В останалата част присъдата е потвърдена.
Очевидната правна неграмотност на осъдения П.Б. П. и стремежът му да избегне отговорност или да я намали до минимум са причина за настоящата „въззивна жалба”, която се базира на правилата на въззивното производство.
По този ред делото е разгледано без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и решението е постановено по вътрешно убеждение след всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за отговорността на П.. Извършен е обективен анализ на доказателствата по делото и е посочено кои съдът (първата и въззивната инстанция) възприема за достоверни, кои – не и защо. Изводите са логични и изградени на установените факти в тяхната последователност и взаимна връзка.
Решението не противоречи на закона – приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства обосновават извода, че П. е осъществил от обективна и субективна страна при опасен рецидив признаците на квалифицирана кражба по смисъла на чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 и т.5 от НК.
Наложеното наказание, след намаляването му от въззивната инстанция не е явно несправедливо, защото липсва очевидното несъответствие между извършеното от дееца престъпление и наложеното му за това наказание. Нито завишената степен на обществена опасност на деянието и на тази на личността на дееца, нито пък смекчаващите обстоятелства дават основание за повече снизхождение към него.
Искането на осъдения за събиране и проверка на нови доказателства, не подлежи на разглеждане от касационния съд, поради което и не се обсъжда в това производство.
По тези съображения ВКС, І-во н.о. в настоящия състав
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения П. Б. П. за възобновяване на нохд № 1630/2012г. на РС-Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: