Р Е Ш Е Н И Е
№ 349
София, 05 февруари 2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд, наказателна колегия – първо отделение, в съдебното заседание на десети септември две хиляди и дванадесета година и в състав:
Председател: Иван М.Недев
Членове: Капка Костова
Мина Топузова
при секретар Даниела Околийска …………………… и с участието
на прокурора Искра Чобанова ……… изслуша докладваното
от съдията Иван М. Недев ………………………………… наказателно
дело № 1140/2012 год.
Осъденият В. И. И. иска по реда на Глава ХХХІІІ – Възобновяване на наказателни дела на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК да се възобнови нохд 913/2010г. на РС-Габрово. Съображенията са, че още от досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения на закона от страна на първоинстанционния и въззивния съд. Обвинението срещу него и „съпроцесника” му е неправилно формулирано и непълно – така е нарушено правото на защита; незаконно на „съпроцесника” е отказано да се назначи защитник, а това им право (на защита) е нарушено и при събиране и проверка на доказателствата от първоинстанционния съд. Сочи като аргумент и нарушението на районния съд да разясни правата на пострадалия; да промени реда на съдебното заседание без да потърси становището на страните; нарушил и принципа по чл. 13 от НПК; нарушени са и правилата за разпит на обвиняемия пред съдия при разпита на М.; без надлежни мотиви съдът е направил фактическите си констатации. Доводите за нарушение на закона аргументира с необоснованост на изводите по обвинението по чл. 157, ал.1 от НК, а в допълнението и с нарушаване на правилото по чл. 14 от НПК с проявена пристрастност.
Прокурорът е на становище, че искането е неоснователно.
След преценка доводите и становищата на страните и проверка на материалите по делото ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира:
С влязлата в сила на 10.ХІ.2011г. присъда В. И. И. е признат за виновен и осъден, както следва: 1. по чл. 157, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 54 от НК на 3 (три) години лишаване от свобода за това, че на 10/11.ІІ.2010г. в Габрово, действайки в съучастие с М. Сл. М. като извършители осъществил действия на полово удовлетворение с Д. И. М., като употребил за това сила и заплашване – нанесъл му побой и го заплашил с убийство; 2. по чл. 198, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК на 3 (три) месеца лишаване от свобода за това, че на същата дата и място чрез същите сила и заплахи в съучастие с М. Сл. М. като извършители отнел от Д. И. М. чужди движими вещи на обща стойност 48,40 лв.; на основание чл. 23 от НК му е наложено да изтърпи 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По повод въззивен протест от прокурор при РП-Габрово с доводи за явна несправедливост на наказанията на двамата подсъдими – занижени по размер, и въззивна жалба от защитата на подс. В. И. И. с доводи за необоснованост на присъдата и искане да се отмени и подсъдимия да бъде признат за невинен, е образувано внохд 500/2011г. на ОС-В.Търново. С решението по това дело № 201 от 10.ХІ. 2011г. присъдата е потвърдена, като е прието че и протестът, и жалбата са неоснователни.
Искането на осъдения И. е постъпило в първоинстанционния съд на 7.V.2012г. с вх.№ 3677 от същата дата, така че срокът по чл. 421, ал.3 от НПК е спазен.
То е неоснователно.
Доводите и аргументите, които се отнасят до съучастника М. Сл. М. са без правно значение в настоящето производство – последният е възприел влязлата в сила присъда като правилна и законосъобразна, поради което нито е обжалвал, нито се е присъединил към въззивната жалба на съучастника си, нито пък иска възобновяване на наказателното дело.
При разглеждане на делото и постановяване на съдебните актове – присъда и въззивно решение, няма нарушения на закона и на процесуалните правила, които да налагат възобновяване на наказателното дело.
В. И. И. е привлечен като обвиняем на досъдебното производство по обвинението, че: 1. на конкретно посочени дата и място, действайки в съучастие като извършител с М. Сл. М. осъществил детайлно описани действия на полово удовлетворение с Д. И. М., като за това употребил сила и заплашване – нанесъл побой и заплашил с убийство – престъпление по чл. 157, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК; 2. на същите дата и място, при същите условия и употребена сила и заплашване отнел с намерението да присвои от същия пострадал чужди движими вещи – моб. телефон „Н.” на стойност 48,40лв. и пари – сумата от 7 лв., всичко на стойност 48,40лв. – престъпление по чл. 198, ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК – виж постановлението от 31.ІІІ.2010г. на л. 16 от досъдебното производство.
По това обвинение е разпитан и дал обяснения с участие на назначен му на основание чл. 94, ал.1, т.4 и т.6 от НПК защитник – адвокат по ЗПП.
Тези обвинения са предмет и на обвинителния акт – обстоятелствена и заключителна част, като в първата част са описани употребената сила и заплахи от двамата обвиняеми за да принудят пострадалия да върши описаните действия за половото им удовлетворяване, както и за да отнемат вещите от него.
Единствената промяна във фактите е, че прокурорът е конкретизирал деянието да е извършено около полунощ и за това е посочил време на извършване на престъплението 10/11.ІІ.2010г. за разлика от цитираното по-горе постановление – 11.ІІ.2010г. Промяната е несъществена и не затруднява защитата на осъдения, след като не се оспорва, че събитията са се развили през нощта на 10 срещу 11.ІІ.2010г.
С влязлата в сила присъда В.И. е признат за виновен и осъден по фактическото обвинение и с дадената му от прокурора правна квалификация. Неоснователна е тезата на защитата, че правото на защита на осъдения е ограничено, след като не е конкретизирана хипотеза – предложение, алтернатива на чл.157, ал.1 от НК, а по съдържание там се съдържат десет престъпни състава. В описанието на извършените действия от осъдения в съучастие като извършители с другия подсъдим е посочено, че това са действия на полово удовлетворение чрез сила и заплахи, а не на възбуждане или удовлетворяване на полово желание. С оглед на това и квалификацията на деянието е за наказуем хомосексуализъм (полово удовлетворение), а не за блудство (възбуждане или удовлетворяване на полово желание). По тези съображения и доводите за нарушение на материалния закон са неоснователни. В случая позоваването на Р 77/1981г. по н.д. 26/1981г. на І-во н.о. на ВС е неправилно – то акцентира на възможността блудство да се осъществява между лица от еднакъв и различен пол, докато при хомосексуализма по чл. 157 от НК могат да участват само лица от еднакъв пол.
Изпълнителното деяние е извършване на полово сношение или действия на полово удовлетворение, т.е. активно поведение от дееца спрямо лице от същия пол или, както е в настоящия случай, да принуди последното да върши действия, които да го удовлетворят полово. С извършване на съвкуплението или действията на полово удовлетворение деянието е довършено, за това и дали последното е настъпило или не е, е без значение за квалификацията довършено престъпление.
За разликата между блудство и хомосексуализъм е от значение и полът на участниците, имайки пред вид, че между жени е невъзможно полово сношение, в смисъл съвкупление, както и че действията при блудството са насочени към възбуждане на полово желание, а не към удовлетворяване на такова.
Неоснователни са и възраженията на осъдения и защитата му, че упражненото насилие за осъществяване на хомосексуалното престъпление не е елемент и на престъплението грабеж. Когато чрез това насилие, упражнено от две или повече лица в съучастие, се отнемат чуждите движими вещи, всеки от съучастниците отговаря за грабеж, поради което е без значение кой персонално взема и държи вещта, защото е абсурд това да правят две или повече лица едновременно.
Решението е взето след разкриване на обективната истина и по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Няма и нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК.
Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание – между впрочем в искането и допълнението към него това оплакване не е развито.
По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал.1 от НПК ВКС, І-во н.о.
Р Е Ш И:
Оставя без уважение искането на осъдения В. И. И. да се възобнови нохд 913/2010г. на РС-Габрово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: