Р Е Ш Е Н И Е
№ 616
София, 22 декември 2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на осми декември две хиляди и осма година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 611/2008 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия А. Д. М. против въззивно решение № 81 от 18.08.2008 г., постановено по ВНОХД № 1302/07 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд – гр. В..
С първоинстанционната присъда № 1* от 19.10.2007 г. по НОХД № 8/07 г., подсъдимият А. Д. М. е бил признат за виновен в това, че на 05.06.2006 г., в с. С., област В. , умишлено е умъртвил К. П. Н. – престъпление по чл. 115 от НК. Наложеното наказание е дванадесет години лишаване от свобода, определено при условията на чл. 54 от НК.
Със същата присъда подсъдимият М е осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за неимуществени вреди, както следва : на Г. Г. Н. – съпруга на пострадалия, сумата от 10 000 лева; на Е. К. Д. и П. К. П. – деца на пострадалия, сумата от по 17 000 лева за всяка една; на И. Д. А. – майка на пострадалия, сумата от 15 000 лева.
В жалбата на подсъдимия М се поддържат касационните основания по чл. 384, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК. Правят се две искания – за преквалификация на извършеното по чл.118 от НК, алтернативно намаляване на наказанието при условията на чл. 55 от НК.
Жалбата се поддържа лично от подсъдимия и чрез процесуален представител.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Частният обвинител и граждански ищец Е. Д. се явява лично и поддържа становище за неоснователност на жалбата. Останалите частни обвинители и граждански ищци не се явяват, редовно призовани.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. Доводите, представени в подкрепа на ангажираното основание по чл. 348, ал.1 т.1 от НПК, всъщност разкриват съдържанието на второто от касационните основания, това по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Жалбоподателят се позовава на “нарушение на материалния закон”, но всъщност оспорването засяга установените от двете предходни инстанции фактически положения, а те не могат да бъдат променяни директно от касационния съд. Последният може да осигури правилното им установяване, но само ако са допуснати процесуални нарушения.
Разгледани и през призмата на второто от касационните основания, поддържаните възражения си остават неоснователни.
Основните доводи, свързани с искането за преквалификация на деянието в по-леко наказуемо, се мотивират с неправилна оценка на доказателствата, относно установяването на няколко фактически момента – “състояние на силно раздразнение”, предизвикано с насилие от пострадалия К. Н.
Извършената касационна проверка не констатира пренебрегване на процесуалните разпоредби, установяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и за наличие на пороци в доказателствената дейност на предходните инстанции, довели до погрешни фактически констатации по основния факт на доказване.
Данните за съществените моменти, включени в непосредствения предмет на доказване, са изведени въз основа на съвкупна оценка на информацията, съдържаща се в гласните доказателствени източници. Последните са обсъдени и във взаимовръзката с приложените по делото данни от медицинското освидетелствуване на подсъдимия М, няколкото съдебно-медицински и психиатрична експертизи.
Вярно е, че в обясненията на подсъдимия се е съдържала информация за развитието на събитието, неговият инициатор и прочие, която информация е пресъздала фактическа картина, даваща основание за претенциите на защитата, относно приложимото право.
Обясненията на подсъдимия са били подложени на внимателна преценка от въззивната инстанция. Надлежно са обсъдени съобщените от подсъдимия факти (че подсъдимият предприел действия срещу Н. , поради опасението се, че отново ще бъде нападнат, с тази цел взел мотиката, за да го сплаши; Н. се нахвърлил срещу него с цел саморазправа) и след съпоставката с другите доказателствени източници са отчетени като опровергани.
Компрометирането на обясненията, като годен доказателствен източник, е резултат от преценката им в контекста на останалите доказателствени средства. Показанията на очевидците- свидетелите И, З. , С. , възпроизвели данни за провокатора на конфликта, в лицето на подсъдимия; конкретните им възприятията за последвалата борба, нанесените удари от подсъдимия, както и поведението му след падането на пострадалия върху терена, в това число и връщането на М. , за да продължи с нанасянето на още удари върху тялото на жертвата.
Анализът на посочените фактически данни е намерил отражение в конкретните и убедителни съображения, изложени в мотивите на въззивната инстанция. Повторението им (на съображенията) не е нужно, но следва само да се посочи, че съвкупният анализ на доказателствените източници е дал основание на съда да направи крайното си заключение – проявена от подсъдимия (а не от пострадалия) агресия, провокирана от обтегнати предходни отношения.
Така приетите фактически изводи, обезпечени от доказателствената съвкупност, не обосновават ситуация, даваща възможност да се изведе установената от закона предпоставка – провокираща, противозаконна дейност на пострадалото лице, изявена в някоя от формите, предвидени в чл. 118 от НК.
Нанасянето на множество удари върху жертвата, от което обстоятелство защитата прави извод за наличието на “силно раздразнение”, не само не разкрива (при отсъствие на други данни), измеренията на физиологичен афект, но в обективен план би могло да насочи на особено проявление на личността на подсъдимия, което не може да бъде разкрито по негова жалба, тъй като би обусловило по – тежка квалификация.
На основата на приетите по делото фактически положения, материалният закон е приложен правилно с осъждането на подсъдимия по чл. 115 от НК. Поведението на подсъдимия (целенасочени действия по увреждане на пострадалия, яснотата, която е имал за интензитета на въздействието, безразличието към жертвата и евентуалното настъпване на смъртен резултат), еднозначно определя в субективен план умишлена вина, във формата на евентуален умисъл.
ІІ. Явна несправедливост на наложеното наказание се мотивира с доводи, че предходната инстанция не е дооценила наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто име на подсъдимия в обществото, съдействане за разкриване на истината по делото и предизвикателното поведение на пострадалия при инцидента, които обстоятелства при правилна преценка обуславят извод за приложението на чл. 55 от НК.
Преди всичко, следва да се отбележи, че последното от обстоятелствата, не може да намери отражение върху отговорността на подсъдимия, тъй като не е установен такъв факт по делото. Следва обаче да се отбележи, че въззивният съд не е пренебрегнал, при обсъждане на идентични възражения, обстоятелството на предходни влошени взаимоотношения между подсъдимия и пострадалия, за което последният също е имал принос.
На оценка са били поставени и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, но те не носят белезите на многобройност и/или изключителност, поради което правилно въззивният съд е отхвърлил исканото и сега приложение на чл. 55 от НК.
При определянето на наказанието в размер на дванадесет години лишаване от свобода, първата, както и втората инстанция, правилно са отчели индивидуалната тежест на извършеното, характеризирана от спецификата му, съотнесена към наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и възможността за комплексно реализиране на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
По тези съображения, касационната инстанция намира, че определеното наказание не е явно несправедливо, защото е съответно на извършеното, поради което липсва основание за намеса при условията на чл. 354, ал.2, т. 1 във вр. с чл. 348, ал. 5 от НПК.
ІІІ. Отхвърлянето на основните възражения, по повод приложимото право, както и липсата на изрични доводи, поддържани в жалбата срещу гражданската част на осъдителните съдебни актове, изключват намесата на Върховният касационен съд и при условията на чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 81 от 18.08.2008 г., постановено по ВНОХД № 1302/07 г. от Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.