Определение №81 от 10.6.2009 по ч.пр. дело №328/328 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 81
 
гр.София, 10 юни 2009 година
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, първо  наказателно отделение, в закрито заседание на десети юни  две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
                     ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
             БЛАГА ИВАНОВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора Красимира Христова – Колова
изслуша докладваното от  съдията Елена Величкова
дело №  328/2009 година
 
С разпореждане от 25. 05. 2009 г. Софийският районен /СРС/ съд е прекратил ч.н.д. № 3704/09 г. и го е изпратил на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
В съдебния акт е посочено, че СРС не е местно компетентен да се произнесе по продължаването на принудителните медицински мерки по отношение на Д. С. Д., тъй като последното продължаване е направено от Районен съд – Ловеч /ЛРС/ по ч.н.д.
№ 515/08 г.
Изложени са доводи относно задължителното служебно произнасяне от ЛРС съгл. чл. 432, ал. 1 НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че местно компетентен да се произнесе по продължаването на принудителното лечение на Д. е СРС, като такъв по местоживеене на лицето съгл.
чл. 428 НПК.
Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното:
С разпореждане от 28. 01. 2009 г. ч.н.д. № 70/09 г. на ЛРС, образувано въз основа на становището на директора на Държавна психиатрична болница – Ловеч, е прекратено и изпратено на СРС по компетентност.
 
В мотивната част на цитираното разпореждане са изложени доводи за приложението на първата хипотеза от чл. 428 НПК, регламентираща разглеждането на принудителните медицински мерки от районния съд по местоживеенето на лицето, както и предвиденото отклонение от тази норма в случаите на прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Изводите на ЛРС относно установената в чл. 428 НПК местна подсъдност са правилни и законосъобразни. Правилно е посочено и, че отклонение от нея не е предвидено при приложението на разпоредбите на
чл. 432, ал. 1 НПК, когато съдът служебно се произнася за продължаване, замяна и прекратяване на принудителното лечение на лице, извършило престъпление в състояние на невменяемост.
Граматическото тълкуване на чл. 432 НПК от раздел І /първи/ на глава 34 /тридесет и четвърта/ НПК води до извода, че местно компетентен е не друг съд , а именно този, посочен в чл. 428 НПК.
В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд /Определение № 51/31. 03. 2009 г. по ч.н.д. № 718/2008 г. – І н.о., определение № 125/08.10.2007 г. по ч.н.д. № 543/2007 г. – І н.о./.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОТМЕНЯ разпореждане от 25. 05. 2009 г. на Софийски районен съд, постановено по ч.н.д. № 3704/2009 г.
ВРЪЩА ч.н.д. № 3704/2009 г. на Софийски районен съд за разглеждане от същия.
Препис да се изпрати на Председателя на Районен съд – Ловеч за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top