О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 12 март 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
с участието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 404 по описа за 2012 година.
Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК.
С определение № 978 от 14.12.2010 г. Районният съд-гр.Пирдоп прекратил производството по нахд № 350/10 г. и изпратил същото на Районния съд-гр.София по подсъдност.
С протоколно определение от 14.10.2011 г. СРС прекратил съдебното произвоство по нахд № 17089/10 г. и изпратил делото на ВКС с оглед на правомощията по чл.44, ал.1 НПК.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище за подсъдност в полза на ПРС.
За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:
В основата на посочените по-горе дела е жалба на управителя на [фирма] против наказателно постановление № 38-0Б от 26.07.2010 г. на Директора на ТД на НАП-гр.София, с което е прието, че дружеството е допуснало нарушение на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, поради което му е наложена имуществена санкция в размер на две хиляди лева – на основание чл.47, ал.3 ЗСч.
Според ПРС (мотивите на цитираното по-горе определени) данните по делото – акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление и приложените към адм.наказателната преписка доказателства, сочат, че нарушението е извършено и довършено на територията в съдебния район на СРС.
Според СРС делото е подсъдно на ПРС, при съображения на плоскостта на чл.18, т.2, б.”а” от Устройствения правилник на агенцията по вписванията, тъй като дължимото поведение е изпълнимо пред съответната служба по регистрация към регионалната дирекция на Агенцията по вписванията.
Като съобрази горното ВКС, първо наказателно отделение установи:
Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в него няма особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК, а свързано с конкретния случай – чл.42, ал.1 НПК – при произнасяне по въпроса за подсъдността, съдът следва да изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление.
С казаното дотук, не се е съобразил ПРС, който е ценил данни, произтичащи от акта за установяване на административно нарушение и приложените към преписката доказателства. Друг е въпросът, че принципно в мотивите на определението на ПРС не се съдържат никакви конкретни съображения, а изводът за подсъдност в полза на СРС е декларативен.
От обстоятелствената част на коментираното наказателно постановление е видно, че след извършване на проверка в информационната система на НАП и публичния регистър на Агенцията по вписванията е установено, че О. не е изпълнило задължението си да публикува годишния си финансов отчет за 2008 г. в законоустановения срок – до 30.06.2009 г., чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър, съгласно чл.40, ал.1, т.1 от ЗСч.
С оглед на приложимия закон – съгласно чл.40, ал.1, т.1 от ЗСч, в редакцията от Дв.бр.105/2006 г., в срок до 30 юни следващата година търговците по смисъла на ТЗ публикуват годишния си финансов отчет чрез заявяване и представяне за обявяването му в Търговския регистър, който се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието – чл.3, ал.1 Закона за търговския регистър.
Безспорно е, че конкретното нарушение е извършено чрез бездействие. Дължимото различно поведение е следвало да се извърши в регионалната дирекция на АВ в [населено място], поради което и делото е подсъдно на СРС. Съображенията за това са следните: времеизвършването на претендираното нарушение – до 30.06.2009 г., налага съобразяване с УПАВ, в редакцията от Дв.бр.55 от 17.06.2008 г..Приложението към чл.3, ал.2 от УПАВ очертава дванадесет регионални дирекции, всяка от които се състои от служби по вписванията и служби по регистрацията (чл.4, ал.2; чл.5, ал.2, чл.14, ал.2 от УПАВ), като на същото място е видно, че за споменатото ООД регионалната дирекция е тази в гр. София.
Тъкмо с този приложим закон СРС не се е съобразил. Нещо повече в УПАВ в посочената редакция, чл.18 е отменен.
Друг е въпросът, че вписването може да се осъществи и по електронен път, за което обаче е необходим електронен подпис, а тази удостоверителна услуга се предоставя при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис и поначало е доброволна.
Водим от горното ВКС, първо наказателно отделение на основание чл.44, ал.1 НПК
О П Р Е Д Е Л И :
Делото да се изпрати на Районен съд-гр.София за образуване и разглеждане по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: