1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 509
София, 25 ноември 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на пети ноември две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
РУЖЕНА КЕРАНОВА
при секретар: Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 520/2010 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимите Д. Х. Х. и К. С. К. против въззивно решение № 129/22.06.2010 г., постановено по ВНОХД № 204/2010 г. от Апелативен съд – П., с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд – Стара Загора.
С първоинстанционната присъда № 83 от 30.03.2010 г. по НОХД № 959/2009 г., подсъдимите Х. и К. са били признати за виновни в това, че на 10.07.2009 г. в землището на[населено място], в съучастие като съизвършители, умишлено са умъртвили И. Г. И. на 37 години, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития – престъпление по чл. 116, ал.1, т. 6 във вр. с чл. 115 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Наложеното наказание е от по осемнадесет години лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите, което да изтърпят при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Подсъдимите К. и Х. са осъдени да заплатят на гражданските ищци Й. Д. Г. и Г. И. Г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000 лева, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на от по 50 000 лева.
Касационната жалба, подадена от името на подсъдимите К. и Х., се позовава на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 от НПК. Правят се алтернативни искания : за отмяна на решението и ново разглеждане на делото, преквалификация на деянието в престъпление по чл. 131, ал.1, т.9 и т. 12 от НК или намаляване на наложените наказания и размера на обезщетенията, присъдени в полза на гражданските ищци.
Жалбата се поддържа лично от подсъдимите К. и Х. и от процесуален представител.
Частните обвинители и граждански ищци Й. Д. Г. и Г. И. Г., не се явяват, редовно призовани. Повереникът им поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. Доводите, поддържани в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, имат няколко насоки. Твърди се, че съдът е признал подсъдимите за виновни по обвинение, което, макар и идентично с обстоятелствената част на обвинението, е коренно различно, като развитие на инцидента, описан в обвинителния акт. Така, според жалбата, е ограничено правото на защита на подсъдимите. Твърди се още, че в делото има данни за отнемане на парична сума от пострадалия, което обстоятелство би обусловило правна квалификация по чл. 199, ал.2 от НК. Претендира се, че предходните инстанции са обсъждали факти – за безпомощно състояние на пострадалия, специална цел по чл. 116, ал.1, т. 8 от НК, предумисъл и прочие, което според жалбоподателите, сочи на неправилна правна квалификация, както и на неизпълнение на задължението на прокурора да измени обвинението по реда на чл. 287 от НПК, което неизпълнение е довело до нарушение на закона и процесуалните правила. Развити са съображения за липса на обективна и съвкупна оценка на доказателствените източници, превратна интерпретация на същите, основаване на присъдата на недопустими предположения в нарушение на чл. 303 ал.1 от НПК, довело като цяло до неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се счита, че деянието следва да получи правна квалификация по чл. 131, ал.1, т. 9 и т. 12 от НК. Нарушението на закона се вижда и в друго – оспорва се наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал.1, т. 6 от НК. Застъпено е и оплакване за явна несправедливост на наложените наказания, както и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
ІІ. По доводите за нарушение на процесуалния и материалния закон.
Първо, поддържаното възражение е неоснователно и това личи не само от използваната формулировка, посочена по-горе. При постановяване на съдебните актове и съобразно очертаните от обвинителния акт факти не се установява предходните инстанции да са се отклонили съществено от същите. На подсъдимите са били предявени всички обстоятелства, върху които се е изграждала обвинителната теза и които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението и неговата правна квалификация. Прокурорът е твърдял, че подсъдимите са нанесли продължителен побой върху пострадалия, с множество удари по тялото и главата, причинили тежките наранявания, констатирани от съдебно-медицинските експертизи, издевателствали върху личността и половата неприкосновеност на жертвата, като в последствие и след този развой на събитията за пореден път хвърлили същата във водата, където е настъпила и смъртта от удавяне. Такива факти са приети със съдебните актове, а въпросът в кой точно момент е хвърлена жертвата за последен път във водния канал не е съществен, доколкото всички посочени обстоятелства са им били предявени, а и липсват данни за съпричасност на трети лица към инцидента.
Възраженията, свързани с твърдения за данни, обуславящи правна квалификация по чл. 199, ал. 2 от НК и/или данни за други квалифициращи обстоятелства по чл. 116 от НК, няма как да се вместят в защитната позиция, защото всички те по-начало водят до по – тежка наказателна отговорност, а “бездействието” на прокурора по чл. 287 от НПК, в тази насока, също не може да се счита за нарушение, ограничило правата на подсъдимите.
Неоснователни са доводите, застъпени в жалбата, за неправилна оценка на доказателствените източници и за нарушение на принципната норма на чл. 303, ал.1 от НПК. Конкретно, поддържа се, че предходните инстанции неоснователно са игнорирали обясненията на подсъдимите и показанията на свидетеля К., съдържащи данни за основния фактически момент от развоя на случая.
При изграждане на вътрешното си убеждение относно фактите, подробно изложени в мотивите на съдебните актове, предходните инстанции не са допуснали нарушения, които да се свързват с неправилна оценка и проверка на доказателствени източници и експертни мнения. Обстоятелствата, включени в непосредствения предмет на доказване, са били установени въз основа на съвкупна оценка на данните, изводими от гласните доказателствени средства, съответно от протоколите за следствените действия, съпоставени едно с друго и анализирани в контекста на приетите съдебно-медицински експертизи.
Няма спор, че обясненията на подсъдимите са заемали значителна част от доказателствената съвкупност. Както първата, така и втората инстанция, са проявили необходимото внимание при оценката им и са обсъдили съобщеното от тях (че при тръгването си от местопрестъплението жертвата е била жива, оставена около водния канал) и след като са съпоставили тези данни с друго установено по делото, са отчели същите за опровергани. В тази връзка са изложени конкретни съображения, повторението на които не е наложително. Следва само да се подчертае, че в основата на тези съображения са изводите на съдебно-медицинските експертизи, както и разясненията, дадени от вещите лица в съдебното заседание – за наличието на черепномозъчна травма и тежка гръдна травма, при съчетанието на които физическото състояние на човек е затруднено повече отколкото при обикновена такава, заявеното от самите подсъдими, че пострадалият само е хриптял, хъркал, но не е извършвал активни движения, вербалните изявления на същите по повод последиците от извършеното, поведението им към укриване на последното. Не са подминати без коментар и показанията на свидетеля К., за тази част от инцидента. Правилно предходните инстанции са отчели, че същият изнася данните предпазливо, за да омаловажи своето поведение и участие в събитието. Детайлно е установен мотивът за извършване на престъпното поведение, като част от субективната страна на престъплението.
Изложеното ясно определя, че съвкупната, а не селективна оценка на доказателствата са довели до ангажиране на отговорността на двамата подсъдими за убийство, като правилно е отхвърлена тезата за нанасяне на телесни повреди, получили в жалбата правна квалификация по чл. 131, ал.1, т. 9 и т. 12 от НК.
Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон с признаването на подсъдимите за виновни по квалифициращото обстоятелство – “особено мъчителен начин”. Безспорно е, че особено мъчителния начин за настъпване на смъртта, като изживяване на пострадалия, е свързано с характера и тежестта на увреждането, но не зависи само и единствено от тях. От заключението на съдебно-медицинските експертизи се установява наличието на множество удари, нанесени прижизнено в главата и тялото на пострадалия, причинили черепномозъчна травма и тежка гръдна травма, както и редица други телесни увреди. Установено е, че побоят е продължил в значително голям интервал от време (виж и показанията на Б.), през което време пострадалият възприемал тежестта на травмите, изпитвал е болки и страдания, страх, съзнавал е своето безсилие и безизходица от създалата се ситуация, а всичко това определя наличието на ангажираното квалифициращо обстоятелство.
ІІ. По доводите за явна несправедливост на наложените наказания.
Наложените на подсъдимите наказания от по осемнадесет години лишаване от свобода са справедливи. Предходните инстанции са отчели всички обстоятелства, които чл. 54 от НК свързва с индивидуализацията на наказанието. Отчетени са смекчаващите отговорността обстоятелства, като младата възраст на подсъдимите и частичните им самопризнания, но тяхната относителна тежест е оценявана и не е подценена в контекста на отегчаващите отговорността. Данните за съдебното минало на подсъдимите, високата степен на обществена опасност на дейците, намерила проява в описаната характеристика на деянието, укоримите престъпни поведения, съпровождащи самото деяние, правилно са ценени от предходните инстанции на плоскостта на специалната превенция. Няма основание за изменение на наложените санкции в желаната от подсъдимите насока, тъй като те по вид и размер съответстват на целите, визирани в чл. 36 от НК.
ІІІ. По доводите за справедливостта на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
Основно се възразява срещу размера на присъдените обезщетения, като първо се счита, че така определени те са несъответни на действително извършеното – деяние по чл. 131 от НК. С оглед на вече казаното, това възражение е неоснователно. Второ, счита се, че липсват доказателства гражданските ищци да са претърпели болки и страдания от смъртта на техния син.
Данни за състоянието на гражданските ищци след смъртта на последния се намират в доказателствените източници и неясно защо те се подминават(виж показания на Г. и И.). Друг е въпросът, че смъртта на дете (макар и в по-зряла възраст) винаги носи не само негативни преживявания у родителя, но и дълбоки емоционални страдания за продължителен период от време. Ето защо и настоящата инстанция приема, че присъдените обезщетения в размер на от по 50 000 лева за всеки един от гражданските ищци покрива критерия по чл. 52 от ЗЗД, поради което не е необходима намеса по чл. 354, ал.2, т. 5 от НПК.
В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 129/22.06.2010 г., постановено по ВНОХД № 204/2010 г. от Апелативен съд – П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.