Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
София, 21 май 2014година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесети януари две хиляди четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря:Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора :Антони Лаков
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №1746 по описа за 2013 година
Срещу решение по внохд.№444/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив са подадени касационни жалби, от частните обвинители и граждански ищци и от подсъдимия.
В съдебно заседание жалбата на частните обвинители ,се поддържа от Ф. Б. – лично ,и от повереник-адв.Т.,с доводи за нарушение на закона , в оправдателната част и с искане за упражняване на правомощие от Върховният касационен съд, по реда на чл.354 ал.2 т.4 НПК.По отношение на жалбата на подсъдимия – намират я, за изцяло неоснователна.
Защитата на подсъдимия представлявана от адв. М. М., адв. Д. М., адв.С. и адв.Е., подържа жалбата с ангажирани основанията по чл.348 ал.1т.1,2 и 3 НПК ,както и за нарушения на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС )-нарушено право на справедлив процес,нарушена презумция за невиновност, недопустимо използване – като доказателствено средство – показанията на св.С. и други(в голямата си част повтаря,почти дословно, вече направени възражения както пред двете въззивни съдилища,така и пред състава на ВКС,постановил отменителното решение). По отношение на жалбата на частното обвинение, защитата счита същата изцяло неоснователна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура,намира основателна жалбата на частното обвинение,тъй като в оправдателната му част решението е постановено при нарушение на материалния закон, и изцяло неоснователна жалбата на подсъдимия-защото не са допуснати процесуални нарушения,нито по събиране,нито по оценка на доказателствата,като на база правилна оценка на съвкупния доказателствен материал, съдът е направил верни правни изводи, при решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимия.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 27.06.2013 г. постановено по внохд.№444/2012 г. на Апелативен съд гр. Пловдив е изменена присъда по нохд.№11/2011 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик,в частта й с която подсъдимия Л. П. К. е признат за виновен , в това да умъртвил на 28.01.2006 г. по особено мъчителен начин Р. и Х. Б. ,поради което го признава за невиновен и оправдава по обвинението по чл.116 ал.1 т.6 пр.3 НК и за двете пострадали.В останалата й част присъдата е потвърдена.
С посочената присъда подсъдимия е признат за виновен :
-на 28.01.2006 г. в района на [населено място],при условията на опасен рецидив, да е извършил престъпление по чл.152 ал.3 т.5 вр. с ал.1 т.2 НК,от което пострадала Р. Б.,поради което и на посоченото основание вр. с чл.29 ал.1 б. А НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години
-по същото време и на същото място,при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил Р. Б.,като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убитата и с цел да бъде прикрито престъплението по чл.152 ал.3 т.5 НК,поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 ,т.8 и т.12 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.29 ал.1б А НК и чл.54 НК и чл.57 НК е осъден на доживотен затвор без право на замяна
-по същото време и на същото място,при условията на опасен рецидив извършил престъпление по чл.152 ал.3 т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.29 ал.1б А НК,от което пострадала Х. Б.,поради което и на посоченото основание и при условията на чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години.
-по същото време и място извършил и престъпление по чл.149 ал.5 т.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.29 ал.1б А НК, с пострадала Х. Б., поради което и при условията на чл.54 НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода
-по същото време ,в местността „…”,близо до пътя [населено място]-гр.Б.,при условията на опасен рецидив,умишлено умъртвил Х. Б.,като деянието е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убитата,с цел да бъдат прикрити посочените по горе престъпления и след като е извършил друго умишлено убийство-това на Р. Б.,за което не е постановена присъда,поради което и на основание чл.116 ал.1т.6,т.8 и т.12 НК вр. с чл.115 НК вр. с чл.29 ал.1 б А НК и при условията на чл.54 НК и чл.57 НК е осъден на доживотен затвор без право на замяна.
На основание чл.23 НК на подсъдимия Л. К. е определено едно общо най-тежко наказание –доживотен затвор без право на замяна,което на основание чл.61 т.1 ЗИНЗПС, да изтърпи при първоначален специален режим в затвор.
С присъдата са уважени граждански искове, в полза на двамата родители на починалите момичета,за неимуществени вреди в размер на по 200 000 лв.(за всеки от тях),за загубата на Р. и Х. Б.,ведно със законната лихва считано от 28.01.2006 г., до окончателното изплащане на сумата.
Делото е на вниманието на Върховният касационен съд за втори път.
С решение от 12. 10 .2012 г. постановено по к.д.№72/2012 г. ВКС І Н.О.е отменено решение на Апелативен съд гр. Пловдив, по внохд.№368/2011 г.и делото е върнато на същия съд – за ново разглеждане от друг състав,с констатирани пропуски по събиране и оценка на доказателствата.
След констатацията за „направени пропуски в процеса на събиране на доказателства и разследване на обстоятелства по делото ВКС указва възможните допълнителни процесуални действия,които следва да бъдат извършени с цел отстраняване на съмнения и неясноти”.За това, като приема, че липсват „данни за извършена проверка на важни обстоятелства,относно действията на подсъдимия К.,през инкриминираната нощ” и времето непосредствено след нея указва :
– отстраняване по експертен път на различията в целия комплекс от ДНК-изследвания,включително и относно констатациите,останали извън вниманието на съда
-проверка и анализ на показанията на св.С.
-проверка на местонахождението и разговорите на подсъдимия в инкриминираната вечер
-цялостен анализ на основните групи доказателства сами за себе си и съобразно относимите други доказателствени източници ,за да бъде изведен наистина единствено възможния извод относно главния факт на процеса.
В тази връзка, с решението са поставени на вниманието на Апелативния съд въпросите за :
-отстраняване на съмненията в ДНК изследванията на многобройните експертизи.Пропуските в анализа на отразените в експертизите констатации,не съобразения изцяло доклад и експертиза на проф.Щ.,съпоставянето му с експертизата на в.л. И.,необсъдените заключения на службата по съдебна медицина на Великобритания (експертите Б. и Н. ),както и СМЕ на веществени доказателства №29А/2006 г. и доклада на Б. Ш., от 25.04.2006 г.,резултатите от които изследвания са възпроизведени в СМЕ на веществени доказателства №296/2006 г. от експерта Т.
-показанията на св.С. ,които се нуждаят от по прецизна проверка,с оглед отстраняване на всяко налично съмнение или поне свеждането му до минимум(с оглед достоверност) относно :-взаимоотношения на близост и доверие между свидетеля и подсъдимия,игнорираните характерови особености на подсъдимия К. (предпазлив и дистанциран в отношенията си )
-не обсъдените СРС от 6 и 8 .03.2009 г.-разговори на С. с подсъдимия,същото и за разговорите от 26.01.2009 г. и от 8.02.2009 г.
-липсващия протокол за разпит на св.С. от 24.09.2009 г.,представен на комисионната СМЕ ,за „скачането на Р. от автомобил”
-не обсъдено твърдението на св.С. за „атрибутите” на подсъдимия довели до вагинизъм голямата сестра
-да се разпита следователя Н.
-не обсъдени обясненията на подсъдимия дадени в с.з. от 9.02.2011 г.
-разпечатките на телефонни разговори.
Предвид горното,и в изпълнение на указанията – подробно посочени, въззивния съд е дал възможност на страните,съобразно отменителното решение , да направят доказателствени искания.
Прокурора с писмо от 21.11.2012 г. е ангажирал-допускане на експертизи,по поставени подробно въпроси и разпит на свидетели.
Частните обвинители и граждански ищци, с молба от 27.11.2012 г. са поискали да се назначи тройна ДНК експертиза,с подробно посочени въпроси,поискали са преразпит на св.С. и разпит на следователя Н.,също и да се представи от прокурора препис на материалите отделени и касаещи разследването срещу неустановено лице за насилие над Х. Б..
Защитата на подсъдимия е поискала-да се призоват и разпитат вещите лица С. Х.,А. А. и Е. А.(за пореден път).Да се назначи експертиза ,която да установи – или не автентичност на нокетните изрезки приложени по делото.Считат,че не само следва да се разпита св.К. Н.,но и че следва да се приложи цялото наказателно производство довело да „настаняването” на св.С., в килията на подсъдимия К. в НСлС.Поискали са и да бъдат допуснати двама свидетели при довеждане,които да установят обстоятелството,че те са „били също като Л. К., обвиняеми по наказателни дела и св.С. е бил свидетел на обвинението срещу тях”.
С определение от 5.12.2012 г. въззивния съд е допуснал :
-арбитражна експертиза, с участието на експерти в ДНК анализа и експерти в областта на серологията,уважил е по голямата част от доказателствените искания на страните и е отклонил част от тях,като се е позовал и на решението на ВКС.
В последвалото съдебно следствие въззивния съд ,в първото заседание на 29.01.2013 г. приложил допуснатите по рано наказателни производства по сл.д.№891/1994 г. и пр. пр.№818/1997 г. на ОП гр. Русе,ксерокопия на отделените материали по ДП срещу Л. К.,преобразувано под №2/2011 г. на НСлС-ОП [населено място],протокола за разпит на св.С. от 24.09.2009 г. в оригинал,справки от „М.” и „Г.”.Разпитал св. И. М.,св. Х. М. и св.К. Н.,както и св.С.,след разпита на последния подсъдимия поискал да даде обяснения, по повод на казаното от свидетеля,което било уважено. В съдебно заседание на 19.02.2013 г. разпитал св.А. А. и св.С.,провел очна ставка между двамата,преразпитал св.С. и св.А.,допуснал доказателствени искания за установяване на времето, през което двамата са пребивавали в Софийски затвор.В съдебно заседание на 26.03.2013 г. е изслушана, т.н. комплексна(арбитражна ) съдебно медицинска експертиза на веществени доказателства, с участието на вещите лица В. Г.,Б. Ш.,М. Б.,П. М. и М. Д.,дали заключение по задачата,поставена с определение от 5.12.2013 г. и съобразили :-СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №29/2006 г.,доклад и заключение на службата по съдебна наука Б.,Великобритания,СМЕ на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране №29а/2006 г.,СМЕ на веществени доказателства по същия метод №29б/2006 г. изготвена в К. В.,СМЕ на веществени доказателства № 08/ДНК-191-2/2008 г., и заключение на експертиза изготвена от Института по съдебна медицина на Медицинския университет И. А..
След приключване на съдебното следствие и пледоариите на страните въззивния съд е постановил сега атакувания съдебен акт,с който е изменил първоинстанционната присъда, само досежно квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.6 НК –„особено мъчителен за убитата начин”,за което подсъдимия е оправдан.В останалата й част присъдата е потвърдена.
ПО ЖАЛБАТА на частните обвинители и граждански ищци:
Довода е за нарушение на материалния закон ,в оправдателната част на решението,произтичащо от неправилен анализ на доказателствата по делото и по точно заключенията на съдебно медицинските експертизи,установили обективните увреди по двете момичета.Според частното обвинение въззивния съд е пропуснал да съобрази „няколко обстоятелства-множеството силни удари нанесени на двете момичета – в жизнено важни и болезнени части на телата им,с юмруци и твърд предмет,продължителния период от време на нанасяне на ударите ,както и прекомерната им сила.Пропуснато в анализа на съда е и- обсъждането на наличната асфикция,съпроводила настъпването на смъртта им,както и неминуемото й придружаване , със силни болезнени преживявания и усещания,а също и осмислянето на неизбежната им смърт.Причинените болки и страдания на двете жертви, значително надхвърлят по степен болките и страданията ,съпровождащи обикновеното убийство”.
Жалбата е основателна и това е така защото :
За да оправдае подсъдимия К., по квалифициращото обстоятелство „особено мъчителен за убития начин” въззивния съд е приел,че „подсъдимия не е осъществил този обективен признак на престъплението по чл.116 НК”, тъй като той (обективния признак) по характеристика е медицинско понятие и за наличието му изводи се правят въз основа на заключението на съдебно медицинската експертиза”.„За да бъде той осъществен е необходимо от момента на причиняване на уврежданията, до настъпване на смъртта ,жертвата неминуемо да е съзнавала нейната неизбежност”.„Изводите за наличието на този квалифициращ признак са направени въз основа на заключенията на съдебно медицинските експертизи за наличие на данни за асфикция и аспириране на кръв, от получената черепно мозъчна травма в резултат на деятелността на подсъдимия К..Видно обаче,най –вече от заключението на седморната съдебно медицинска експертиза-водеща по отношение на смъртта на пострадалата Р. е черепно мозъчната травма,причинена от К., освен травмите получени при скачането от автомобила….тази травма е от такова естество,което води до по кратка или по продължителна загуба на съзнание,по време на което да не се изпитват болки”.По нататък съда е приел,че „многобройността на ударите ,констатирани освен по главата и по тялото и в половата (за двете)и аналната области(за Х.) ,за които вещите лица са установили, че е изпитвала болки и страдания(всяка от тях),след като не са свързани с увреждането от което е настъпила смъртта,не могат да обосноват наличието на признака –особено мъчителен начин,а сочат само на другия признак-особена жестокост”.
Изводите са неверни и незаконосъобразни.
На първо място квалифициращия убийството обективен признак „особено мъчителен за убития начин” не е медицинско понятие(дори и по характеристика) ,а правно – нормативно закрепено в НК.На второ –вярно е ,че за установяване на наличието му или не , се ползват специални знания от областта на медицината.Такъв квалифициращ признак (особено мъчителен начин)има,и за престъпленията по чл.131 ал.1т.5 НК,чл.142 НК,чл.142 а НК,но не е вярно, че за установяването му следва да се взема предвид „водещата роля” на някоя от увредите.В П №2/1957 г. ПЛ.на ВС в т.15 е приел,че „под особено мъчителен начин за убития,се разбира начин,който причинява изключителни страдания на жертвата…с множество удари,чрез постепенно задушаване и др.”.Това Постановление на Пленума на ВС е изменено и допълнено с Пост.-№7/1987 г. на Пленума на ВС – в същия смисъл. В постоянната си практика ВКС, не е отстъпвал от това разбиране.В същото постановление, в същата точка е дадено задължително тълкуване и на „особена жестокост”-състава е налице ,когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение,отмъстителност или садизъм,характеризиращи го като жесток човек,или иначе казано това квалифициращо обстоятелство касае деецът ,а не начина на извършване на убийството,който визира „особено мъчителния за убития начин”.
Приетото по горе от въззивния съд би било вярно,ако черепно мозъчната травма е една,резултат на един удар,от който е последвало коматозно състояние,при което не се усеща болка,а не както е в случая :
-пристискане на шията с ръце,многобройни удари в главата и тялото,асфикция с аспирирана кръв,притискане на лицето към земята -за Х.,преохлаждане и т.н. (виж заключението на седморната СМЕ).Увредите и на двете момичета са причинени при един продължителен времеви отрязък,като Х. категорично е завлечена в местността „Грамадите”, полужива и там доумъртвена(стопения сняг под трупа).
Масивната черепно мозъчна травма ( на Р.) и всички травматични увреждания в областта на главата и лицето,не могат да се обяснят само с един удар,а са резултат от множество удари нанесени от различни посоки.Следите от душене по шията,заедно с вдишаната кръв в белите дробове имат несъмнена роля в генезиса на смъртта.При механичната асфикция смъртта настъпва в границите на няколко минути,а от друга страна- при установените черепно мозъчни травми,както и при преохлаждането(на Х.) темпът на настъпване на смъртта е по бавен.Прижизнеността на причиняване на травмите ( по което обстоятелство не се спори) и тяхната локализация (в жизнено важни органи), безспорно са довели до особени мъки и страдания на жертвите,категорично значително надхвърлящи болките и страданията при обикновеното убийство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира жалбата на частните обвинители основателна,а атакуваното решение на въззивния съд,в тази му част – в нарушение на закона.Този пропуск може да бъде отстранен по реда на чл.354 ал.2 т.4 НПК.
ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Л. К.:
В жалбата са ангажирани всички касационни основания, като се претендира неправилност, незаконосъобразност и постановяване на решението при съществени процесуални нарушения. Акцентира се на неправилен извод, че подсъдимият К. е автор на деянията, за които е признат за виновен, защото „поведението на Л. К. не осъществява състава на престъпленията по чл.152, ал.3, т.5 във вр. с ал.1, т.2 НК във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” НК, по чл.116, ал.1, т.6 НК, във вр. с чл.115 НК и по чл.149, ал.5, т.3 НК от обективна и субективна страна”. Решението на апелативния съд-гр.Пловдив е постановено при съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е изследвал обективно, всестранно и пълно доказателствата по делото и не е разкрил обективната истина в съответствие със задълженията си, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, неспазването на които осуетява разкриването на обективната истина по делото, което е съществено процесуално нарушение.
Освен това:
– необсъдени възраженията на защитата, направени пред апелативния съд-гр.Пловдив;
– отказ да се изпълнят изцяло указанията на Върховния касационен съд за събиране на допълнителни доказателства поискани от защитата;
– несъбрани всички относими и съществени, решителни доказателства, свързани с авторството на деянието;
– нарушение на чл.305, ал.3 НПК;
– недопустими доказателствени средства – показанията на св.С., по смисъла на НПК, защото безпристрастността и надеждността на свидетеля са поставени под сериозно съмнение, както предвид обремененото му съдебно минало и поради изразената склонност на С. да „съдейства” на органите на разследването;
– очевидно той(С.), не възпроизвежда и не установява факти от действителността, които свидетелят като такъв, възприема непосредствено;
– при новото разглеждане на делото посоченият по-горе порок (кредитирането показанията на св.С.), бил повторен и с разпита на св.К. Н., а е приложено и копие от неговия служебен бележник, като доказателство по делото – за показанията на свидетеля С., а според защитата и защото, е второ възпроизвеждане на опосредени ,чрез свидетелски показания обяснения на подсъдимия Л. К.;
– настоява се, че „събраните” в нарушение на процесуалните права на подсъдимия доказателства и в частност неговите „обяснения” били ползвани в негова вреда;
– претендира се изключване на показанията на св.С. от доказателствения материал по делото, защото възпроизвеждат извънсъдебни обяснения, имащи характер на самопризнания и нарушават правото на подсъдимия да не се самоуличава – в извършване на престъплението, по което му е повдигнато обвинение;
– дори и да не е психически манипулиран подсъдимия, самопризнанията му са получени, в нарушение на процесуалната гаранция срещу произвол;
– възразява се и по проведените СРС-та и изготвените по тях ВДС за разговорите му между С. и подсъдимия;
– нарушено правото на справедлив процес, с некредитиране на показанията, доказващи алибито на подсъдимия, а именно, показанията на свидетелите Д., В. и С. Б.;
– нарушено изискването за равенство на страните в процеса, с оглед възприетия от съдилищата подход да кредитират събраните по делото доказателства само в частта им, подкрепяща обвинителната теза. В частта, в която същите доказателства разколебават държавното обвинение, те са приети за недостоверни. Същото касае и кредитирането на съдебно-медицинските експертизи;
– предубеденост на вещото лице, изготвило основната ДНК-експертиза – вещото лице И. И., произтичаща от служебната му зависимост от органите на разследването, така и от личната му пристрастност към обвинителната теза;
– нарушение на презумцията за невиновност, произтичаща от медийни изяви на следователя преди внасяне на обвинителния акт срещу К. и от изяви на прокурора от апелативна прокуратура-гр.Пловдив на 27.03.2013 г. в сградата на съда, но извън съдебната зала;
– направено е искане за пряко приложение на относимите разпоредби на КЗПЧОС.
Освен изложеното адвокат М.М. е поставил поредица от въпроси, на които счита, че до момента не е получил отговор:
-несъобразени показанията на свидетелите Д.,С.Г., Д.Г., С. и Ф.Б. – за обстоятелствата ,че сестрите никога не се качвали, в кола на непознат.
-съдът на предположение е приел (няма доказателства) обстоятелството,че трупа на Р. е возен в колата на подсъдимия.
-недопустимо (отново без доказателства) било прието, че Х. била оставена от подсъдимия на неизвестно място, където по отношение на нея е имало сексуално насилие.
-че по време на втория насилствен сексуален контакт , Р. се съпротивлявала и драскала подсъдимия.
-не били отстранени противоречията в показанията на св.С.,въпреки указанията на ВКС, в отменителното решение – напротив, задълбочени са с разпита на св.А. и св.К. Н..
-не бил установен момента, в който е готов резултата от ДНК- експертизата на вещото лице И..
-неправилно били игнорирани показанията на свидетелите С. и Д..
-не е решен и въпроса с противоречията в ДНК-експертизите
-не са безспорно установени механизмите на причиняване на увредите на двете момичета.
-не е установен категорично – начинът на настъпване смъртта на момичетата, както и мястото на причиняването й. Липсва отговор на въпроса, къде са умъртвени сестрите и последователността на причинените им травми.
-не е установено, кога е настъпила смъртта на всяка от тях и оттам произтичала липсата на категоричност, в извода на въпроса кога са извършени престъпленията.
-неправилно изводите на съда по фактите, се базират на заключенията на ДНК-експертизата на вещото лице И., който не пазел нито изследвания материал, нито плаките ,или по никакъв начин не може да се провери изобщо извършено ли е такова изследване.
-данни за пропуски и неточности в ДНК-експертизите на И., имало и в писмената справка-експертиза на вещите лица Х., А. и А. – която е установявала, че по ноктените изрезки на Р. се наблюдават кръвни зацапвания и вероятно наличие на засъхнал епидермис, което сочело, че заявеното от вещото лице И., че „със скалпела е изстъргал цялото поднокътно съдържимо”, не отговаря на истината.
-не е допусната експертиза, която да установи автентичността на ноктените изрезки, за което обстоятелство има сериозно разминаване във външния вид на ноктите, приложени като веществени доказателства и тези, които са били изрязани от телата на сестрите.
-неправилно кредитирани показанията на св.Б. и превратно тълкувани показанията на свидетелките В. и Д., по въпроса за изграждане на алиби на подсъдимия от близките му.
-неправилно тълкувани действията на подсъдимия, по продажба на колата му.
-неправилно тълкуване на факта, за внезапното напускане на работа от подсъдимия.
-недопуснатите свидетели В. А. и С. С. – относно проверка достоверността на показанията на св.С..
-неприобщени по чл.128 НПК и чл.129 НПК, на веществените доказателства ,ноктени изрезки при първоинстанционното разглеждане на делото.
В саморъчна писмена защита подсъдимият К., ползвайки правото си „да каже” някои факти и обстоятелства, свързани с делото, изразява несъгласие с начина, по който бил „изкарван” всеки ден в рамките на петнадесет денонощия за времето след 23.01.2009 г., когато е задържан в следствения арест на [населено място], без да му се обясни в какво е обвинен, без да се съставят протоколи за проведени разпити, като му били отказани елементарни неща като телефонни разговори с близките му, свиждане, разходка и адвокат. Впоследствие разбрал, че искали да го свържат с убийството на сестрите Б., за което чул и разбрал от телевизиите и вестниците. В същото време „следствените власти” са заплашвали майка му и вуйчо му. Същото отношение продължило и в Националната следствена служба, където разследващият следовател продължил с натиска срещу него, не му осигурил достатъчно време, за да изчете събраните по делото материали при предявяване на обвинението, възразява и срещу показанията на св.С., които били пълна лъжа и на когото не бил споделял никакви подробности ,за каквото и да било дело и с когото не е имал приятелски взаимоотношения, а напротив, винаги е имал едно наум за него. Възразява и срещу заключението на вещото лице д-р И. И., което било сериозно забавено, и срещу автентичността на ноктените изрезки, по които са правени ДНК-изследвания. Счита, че има противоречия в показанията на С. и тези на св.Н. – следовател от Националната следствена служба, оплаква се и от насилие, оказано върху него от двама затворници от С. централен затвор, преди изготвяне на експертизата на вещото лице И.. Категорично твърди, че е невинен, и че вече четири години е лишен от свобода за нещо, което не е извършил.
Доводите са неоснователни.
След проведено съдебно следствие,при което са изпълнени указанията на ВКС, в отменителното решение за попълване на доказателствената основа и уважени относимите доказателствени искания на страните ,и след проверка на присъдата на Окръжен съд гр. Пазарджик,въззивния съд е направил собствен изключително подробен доказателствен анализ,като е възприел почти изцяло фактите ,приети за установени от първоинстанционния съд.
Доводите на защитата(по доказателствената дейност на съда ) , в голямата си част са стояли на вниманието на инстанционните съдилища,както и са били ангажирани, при предишното разглеждане на делото от Върховният касационен съд.Подробно са обсъдени всички възражения (в сега атакуваното решение),като са съобразени и доводите направени пред инстанционите съдилища.Взето е предвид отменителното решение на ВКС и в частта,с която са приети за установени решаващи факти ,посочени подробно са и основанията,поради които тези доводи не се възприемат.В тази връзка за пореден път са отхвърлени, като несъстоятелни и не намиращи опора в събраните по делото доказателства и доказателствени средства оспорваните и сега :-неустановеност на произхода и идентичността на ноткените изрезки на двете момичета,неубедителност ,некомпетентност и пристрасност на вещото лице И. И. и неустановената поредност на осъществените изнасилвания на момичетата,неустановеност на мястото и времето на настъпване на смъртта на двете момичета,както и вида и механизма на причинените по тях увреди.
По конкретно формулираните сега въпроси :
По първия относно обстоятелството,твърдяно от св.Д.,С.Г.,Г.Г.,св.С. и св.Ф.Б.-„сестрите не се качват в кола на непознат”-освен изложеното от въззивния съд, би могло да се допълни,че това обстоятелство се опровергава от мястото ,на което са намерени момичетата и логичния извод,че няма как да са там,ако не са се качили (доброволно или не ) в кола.По втория –относно „предположението”,че трупа на Р. е возен в колата на подсъдимия-установено е по делото (от намерената в близост до трупа на Р. на около 1-2 м. следа от приплъзване на гума от автомобил),че двете момичета са превозени до мястото на което са намерени с автомобил,а това ,че автомобила е на подсъдимия се установява с косвени доказателства,подробно обсъдени от инстанционните съдилища и преповтарянето им е неоправдано.В тази връзка е достатъчно да се спомене ДНК експертизата на поднокетно съдържимото на Р. Б..По третия -че „недопустимо без доказателства” се приема за установено”- Х. е била оставена от подсъдимия на неустановено място,където по отношение на нея е осъществено сексуално насилие.Този довод също подробно е обсъждан от въззивния съд и това, че е неоснователен се потвърждава ,дори само от безспорно установеното-намерените сребърни пръстенчета в чорапките й,които сочат – в един момент тя е била сама,усетила се е силно застрашена и е скрила ценните за нея вещи.Следващото обстоятелство „неустановено” според защитата е ,че по време на втория насилствен сексуален контакт на подсъдимия с Р.,тя се съпротивлявала и драскала подсъдимия.По този въпрос в мотивите на въззивния съд – на л.98, подробно са посочени основанията, поради които довода е приет за голословен,не само с оглед поднокетното съдържимо и заключението на ДНК експертизата, но и с оглед многобройните телесни увреди по Р.(част от които приети като защитни такива),които очевидно не са й причинени при „липса на съпротива”.
Следващия въпрос е за „ неотстранените противоречия в показанията на св.С.,въпреки указанията на ВКС в отменителното решение”и за това ,че това доказателствено средство е недопустимо по смисъла на НПК,а базирането на осъдителна присъда на недопустими доказателствени средства,нарушава „гарантираното по чл.6 &1КЗПЧОС – право на справедлив съдебен процес”.Оспорването на показанията на св.С. са основа на цялостната линия на защитата,както при първоинстанционното разглеждане на делото,така и пред двете въззивни съдилища.Стояло е на вниманието и на Върховният касационен съд,при първото разглеждане на делото по к.д.№72/2012 г.За отстраняване на „всяко съмнение или поне свеждането му да минимум (с оглед достоверност ), относно взаимоотношенията на близост и доверие между подсъдимия и св.С.” , въззивния съд сега е положил изключителни усилия.Изясняването на тези въпроси, е довело до допълване на доказателствената съвкупност с доказателства и доказателствени средства,а именно: – разпитани по време на съдебното следствие пред въззивния съд свидетели, проведени очни ставки, приложени досъдебни производства, касаещи не само св.С., но и св.А. ,съобразени са и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд св.Д. и св.С. (по тяхна молба), приложено е и гражданско дело на Варненски окръжен съд(поискано от защитата ), справки за пребиваването на св.С. в затворите на страната, установяващи кога и къде е бил заедно с подсъдимия, св.А. и св.Д.. В тази връзка са уважени всички искания на защитата за събиране на относими, според нея доказателства,с изключение поискан от защитата разпит на св.В. А. и св.С. С., отказа за което доказателствено искане е подробно аргументиран на л.46 от протокола от съдебно заседание на 19.02.2013 г.
Последващия изключително подробен анализ на събраните от въззивния съд доказателства(целящи да изчистят до възможния максимум съмненията,относно достоверността на показанията на св.С.) сочат на изпълнени задължения на въззивния съд,съобразно указанията на ВКС.Изяснени са ,без противоречиво отношенията на св.С. с подсъдимия,основано и на психологичното състояние на последния,за времето в което са били в една килия в С. централен затвор,съобразено е и заключението на съдебно психологична и психиатрична експертиза (макар и по писменни данни ,поради отказа на подсъдимия К. да бъде изследван) за налична преобладаваща емоционална дистанцираност,в отношенията с околните(начин на защитата от разочарования) и това ,че се доверява на лица в които е сигурен.Относно липсата или не на доверителност, в отношенията на подсъдимия и свидетеля,през призмата на обективно установени обстоятелства(пребиваването им в заедно в затвора,ВДС за разговорите на 6. и 8.03.2009 г.,заключението на СППЕ,показанията на св.Н.) ,за извода – такава е налице, и че подсъдимия К. се е доверявал на св.С. правилно е взето предвид и обстоятелството-ползван телефон в СЦЗ на свидетеля(вещ забранена за ползване) от подсъдимия,което той не спори.
Без основание се претендира, на л.6 от писмените бележки на адвокат С. и адвокат Е. , че показанията на св.В. С. следва да бъдат изключени, от доказателствения материал по делото, като процесуално недопустими, тъй като никъде инстанционните съдилища не са приемали, че казаното от св.С. е „самопризнание” на под.К. и никъде това не е ценено, като такова. Вярно е, че в редица решения Европейският съд за правата н