О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 21 октомври 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в закрито заседание на 21 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Ивета Анадолска
Блага Иванова
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 539/2010 година.
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК, образувано по повод повдигнат съд спор за определяне на местната подсъдност на ч.н.д. № 345/2009год. по описа на районен съд-гр.Луковит.
В разпореждането се развиват доводи, че делото е подсъдно на Софийски районен съд.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че делото следва да бъде разгледано по същество от районен съд-гр.Луковит.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Софийски районен съд е сезиран от Директора на психиатрична болница-Нови И., с искане да бъде постановена замяна на взетите по смисъла на чл.89,б”б”НК принудителни медицински мерки по отношение на А. И. И. в такива по чл.89,б”а” НК. С разпореждане от 20.08.2010год. съдът е приел, че не е местно компетентен на разгледа и реши делото по същество. Развити са съображения, че съдът, който е постановил продължаване на съответните принудителни медицински мерки спрямо лицето, е компетентен, съобразно разпоредбата на чл.432,ал.1НПК, след изтичане на шестмесечен срок, да се произнесе и по тяхното продължаване, респ.замяна, а това не е Софийска районен съд. Производството е прекратено и делото –изпратено на районен съд-гр.Луковит.
С разпореждане от 24.09.2010год., съдията-докладчик при районен съд-гр.Луковит е прекратил образуваното пред него съдебно производство и повдигнал спор пред ВКС на РБ за определяне на местната подсъдност. Изтъкнати са съображения, че делото не му е подсъдно, защото постоянният адрес на И. е на територията на Софийски районен съд, който следва да се произнесе по въпроса.Не е налице хипотезата на продължаване на задължителното лечение по Закона за здравето, в който е установена специална местна подсъдност по смисъла на чл.156,ал.1ЗЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че делото е подсъдно на Софийски районен съд.
Районен съд-гр.Луковит с решение №110/17.06.2009год. по ч.н.д. №178/09год. се е произнесъл по въпроса за продължаването на взетите спрямо А. И. И. принудителни медицински мерки.От мотивите на приложения съдебен акт се установява, че това производство е образувано по предложение на ДПБ-Карлуково, което може да има само административен характер, провежда се по реда на чл.154-чл.156 от Закона за здравето и касае хипотези спрямо лица, които поради заболяването си могат да извършат престъпление. Конкретния случай не е такъв, защото И. е извършител на общественоопасно деяние, но поради невменяемост са приложени спрямо него мерките по смисъла на чл.89НК. РС-Луковит е провел съдебното производство за продължаване на принудително лечение, взето, като първоначална мярка/ при липсата на данни кой съд е автор на акта/, при некомпетентно сезиране, поради което не може да се приеме,че той служебно по реда на чл.432,ал.1НПК се е произнесъл по въпроса за продължаващото задължително лечение.
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.2 НПК, съдът се произнася по продължаването, замяната или прекратяването на принудителните медицински мерки по предложение на прокурора, след като вземе мнението на съответното лечебно заведение и заключението на вещото лице-психиатър.В съответствие с чл.15,ал.1/изм.-В.В.бр.44/91год./ от Инструкция №1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред/издадена от Министъра на народното здраве, обн. В Д.в. бр.58/24.07.1981год./, главният лекар на лечебното заведение осигурява извършване на съдебно-психиатрична експертиза и в зависимост от заключението изготвя мотивирано предложение за прекратяване, респ.продължаване или замяна на принудителните медицински мерки, което И. до районния прокурор в района на съда, който е издал решението за лечение.
Съобразно разпоредбата на чл.428 НПК предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от съда по местоживеене на лицето, спрямо което се вземат, като отклонение от тази подсъдност е визирано само в случаите, когато е започнало изтърпяване на наказание лишаване от свобода или пробация.Видно от приложената справка за лице-български гражданин в АИС”БДС” А. И. И. е с постоянен и настоящ адрес в гр.София от 26.03.2003год., т.е. преди постановяване на принудителното му лечение.Поради това и подсъдността се определя по силата на чл.428 НПК- при първоначалното постановяване на принудително лечение, като тази подсъдност следва и при продължаващото лечение, респ.замяна на един вид принудителни мерки с друг.
По изложените съображения, настоящата инстанция, намира, че делото подлежи на разглеждане и решаване по същество от Софийски районен съд.Предвид ненадлежното сезиране на съда от ръководителя на лечебното заведение, съдебното производство следва да бъде прекратено и делото-изпратено на Софийска районна прокуратура за изготвяне на мотивирано предложение, съобразно разпоредбата на чл.432,ал.1НПК.
Водим от горното, върховният касационен съд, първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
И. н.ч.д. № 345/10год. по описа на районен съд-гр.Луковит за разглеждане и решаване по същество на Софийски районен съд.
Препис от определението да се изпрати на районен съд-Луковит за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :