О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18
гр.София, 18 януари 2012 г
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар
при становището на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 130 по описа за 2012 г
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
Образувано е въз основа на протоколно определение на Специализирания наказателен съд от 13.01.2012 г, по НЧД № С-1/12, с което е прекратено съдебното производство, повдигнат е спор за подсъдност със Софийски градски съд и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК.
Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Специализирания наказателен съд.
Върховният касационен съд, І НО, намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, по следните съображения:
Съдебното производство по НЧД № С-1/12 по описа на Специализирания наказателен съд е с правно основание чл. 65 НПК. Образувано е по искане на обвиняемите А. Х. Г., Г. Е. Б. и Б. И. Б. за изменение на изпълняваните спрямо тях мерки за неотклонение „задържане под стража”, взети по ДП № 33000/11 по описа на Отдел Б., София-град, пр. пр. № 4-2400/11 по описа на Софийска градска прокуратура. По делото са повдигнати обвинения по чл. 321 НК и по чл. 354 а, ал. 1 и по чл. 354 а, ал. 2, т. 4 НК. Съгласно чл. 64, ал. 1 НПК, мярката за неотклонение „задържане под стража” в досъдебното производство се взема по искане на прокурора от съответния първоинстанционен съд, който е компетентен да преценява и законността на продължаващото „задържане” в процедурата по чл. 65 НПК. От 1.01.2012 г е в сила Глава 31 а НПК „Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на специализираните наказателни съдилища. Съгласно чл. 411 а, ал. 1 НПК, делата, за престъпления по чл. 321 НК, са подсъдни на специализирания наказателен съд. Касае се за специална компетентност, уредена в процесуалния закон, която изключва общата такава. Следователно, когато по наказателното дело е повдигнато обвинение, попадащо в обсега на специалната компетентност / тази на специализирания съд /, тя, а не общата такава, следва да намери приложение. Такъв е и настоящият случай. На обвиняемите са предявени обвинения за съвкупност от престъпления, едното от които / това по чл. 321 НК / е подсъдно на специализирания наказателен съд. При наличието на конкуренция между общата компетентност / тази по чл. 35 НПК / и специалната такава / тази по чл. 411 а НПК / следва да се приеме, че специалната изключва общата. Този извод не се променя при тълкуването на параграф 9, ал. 2 ПЗР ЗИДНПК, където е предвидено, че неприключените досъдебни производства се довършват от органите на досъдебното производство, пред които са висящи, тъй като посочената разпоредба се отнася само за органите на досъдебно производство, сред които съдът не попада. Споделянето на становището, че общият съд следва да упражни контрол върху продължаващото „задържане под стража”, би означавало да се приеме, че съдът е част от органите на досъдебното производство, каквото разбиране е неприемливо от гледна точка на уредбата по НПК, разграничаваща процесуалната роля и функциите на органите на досъдебното производство и съда. При това положение, при наличието на обвинение, определящо специализирания съд като компетентен да разгледа делото, то този съд се явява „съответният първоинстанционен съд”, който следва да се произнесе в процедурата по чл. 65 НПК. В посочената хипотеза е без правно значение дали при започване на наказателното производство е действал специализираният наказателен съд, тъй като процесуалните норми действат от момента на влизането им в сила занапред, тоест, меродавна се явява правната уредба, която е в сила към момента на провеждане на конкретното процесуално действие. Отнесено към настоящия казус, към момента, в който съдът следва да упражни контрол върху продължаващото „задържане под стража”, вече е в сила чл. 411 а НПК, определящ компетентността на специализирания наказателен съд, откъдето следва, че той се явява „съответен първоинстанционен съд” по чл. 65 вр. чл. 64 НПК. Ето защо, производството, с правно основание чл. 65 НПК, образувано по искане на обвиняемите Б., Г. и Б., следва да се изпрати за разглеждане от Специализирания наказателен съд, а спорът за подсъдност следва да се реши в полза на общия съд, който, в случая, се явява Софийски градски съд.
С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, І НО,
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА НЧД № С-1/12 по описа на Специализирания наказателен съд / прекратено / за разглеждане от същия съд.
Копие от определението да се изпрати на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: