Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
гр. София, 11 юни 2012 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на шести юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 892 по описа за 2012 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. А. И. срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Кърджали, № 4 от 1.03.12, по ВНОХД № 273/11, с която е отменена първоинстанционната оправдателна присъда на Районен съд, Кърджали, № 56 от 14.11.11 г, по НОХД № 783/11, и подсъдимият е признат за виновен в това, че на 27.02.2009 г в [населено място], е извършил непристойни действия / отправил обиди към служителите на МВР В. Д. М., Е. Д. В., Д. С. С. и С. К. А. /, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, с оглед на което и на основание чл. 325, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на „пробация”, включваща мерките „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една година и девет месеца, с периодичност три пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година и девет месеца, и „безвъзмезден труд в полза на обществото”, с продължителност 200 часа годишно, за срок от една година и шест месеца, и „обществено порицание”, като е оправдан по обвинението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че въззивният съд е излязъл извън рамките на повдигнатото обвинение и е признал подсъдимия за виновен по непредявено обвинение, че мотивите към въззивната присъда не отговарят на процесуалните изисквания, че е извършен неиздържан доказателствен анализ, че осъдителната присъда почива на предположения, че са кредитирани показанията на полицейските служители, а са отхвърлени оборващите ги показания на св. К., св. Н., св. У., св. Б., респективно, обясненията на подсъдимия, че обидните изрази не са изводими от кредитираните гласни доказателствени източници, че не е установено подсъдимият да е отправял обидни реплики към полицейските служители, че е допуснато преправяне съдържанието на заповедта за задържане, че не са уважени доказателствени искания на защитата, че досъдебното производство не е предявено на подсъдимия, че материалният закон е приложен неправилно, че деянието е несъставомерно по чл. 325, ал. 1 НК / касае се за проява, обхваната от УБДХ /, че незаконосъобразно е отказано приложението на чл. 78 а НК, че наложеното наказание е явно несправедливо / то не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца и с целите по чл. 36 НК /.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваната присъда и оправдаване на жалбоподателя или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата.
Подсъдимият не участва лично в настоящето производство.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.
Неоснователен е доводът, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в признаване на подсъдимия за виновен по обвинение, което не му е предявено по установения ред. Жалбоподателят е предаден на съд за квалифициран случай на хулиганство – престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Първата инстанция е постановила оправдателна присъда по обвинението, залегнало в обвинителния акт, а въззивният съд / по протест на прокурора / е постановил осъдителна присъда по чл. 325, ал. 1 НК, като е потвърдил оправдаването по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 НК. Когато съдът признава подсъдимия за виновен по обвинение за по-леко наказуемо престъпление, като оправдава дееца по първоначалното обвинение, както е в настоящия случай, той не допуска процесуално нарушение, респективно, не може да се счита, че подсъдимият е осъден по обвинение, което не му е предявено по установения ред. Без практическа стойност е оплакването за нарушение по чл. 227 НПК, при положение, че в съдебната фаза делото е на разположение на страните. Отделен е въпросът, че съгласно чл. 227, ал. 2 НПК / ДВ, бр. 32/10 /, действал към момента на приключване на досъдебното производство, предявяването е обвързано от нарочно искане на обвиняемия и неговия защитник. Неоснователно се твърди, че мотивите към въззивната присъда не отговарят на процесуалните изисквания. Мотивите съдържат изчерпателен отговор на въпросите, касаещи наказателната отговорност на подсъдимия. Липсва процесуално нарушение при анализа на доказателствените източници. Въззивният съд е извършил собствен доказателствен анализ, при спазване изискванията на чл. 14 НПК. Изложени са убедителни съображения на кои доказателствени източници е дадена вяра и защо. Кредитираните показания на свидетелите, полицейски служители, са последователни и еднопосочни относно фактите, включени в предмета на доказване, поради което правилно са поставени в основата на осъдителната присъда. Взето е отношение по наличието на несъществени различия в техните твърдения и правилно е прието, че различията не се отразяват на достоверността на показанията, а се дължат на индивидуалната способност на всяко лице, разпитано като свидетел, да пресъздаде възприетите от него обстоятелства. Установените от въззивния съд обидни изрази са изводими от кредитираните гласни доказателствени източници, поради което неоснователно се твърди, че не е установено подсъдимият да е отправял обидни реплики към полицейските служители. Правилно не е дадена вяра на показанията на св. Н., св. К., св. Б., св. У., респективно, обясненията на подсъдимия, чиито твърдения, от една страна, се опровергават от кредитираните гласни доказателствени източници, а от друга страна, се отличават с непоследователност и липса на еднозначност при описване на инкриминираните събития. Извън предмета на доказване е дали са нанесени поправки в изготвената заповед за задържане, поради което доводът в тази насока не се налага да бъде обсъждан. Не е допуснато нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК, тъй като осъдителната присъда не почива на предположения, а на доказани факти. Неоснователно се твърди, че не са уважени доказателствени искания на подсъдимия и защитата му, тъй като от съдебните протоколи е видно, че такива не са отправяни към въззивния съд. Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а искането в тази насока не може да бъде уважено.
Не е допуснато и нарушение на материалния закон. При правилно установените релевантни факти е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. 325, ал. 1 НК и такава е възприетата от въззивния съд правна квалификация. Изложени са подробни съображения относно разграничението между хулиганската проява, обхваната от УБДХ, и деянието, покриващо признаците на основния състав на хулиганството по чл. 325, ал. 1 НК, които са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът, че непристойното поведение на подсъдимия, намерило израз в отправяне на обидни изрази спрямо служителите на МВР, покрива признаците на състава по чл. 325, ал. 1 НК, а не се касае за деяние, обхванато от нормите на УБДХ. Правилно е прието, че, в случая, не са налице предпоставките на чл. 78 а НК. Установено е, че с присъда, по НЧХД № 396/06 по описа на Районен съд, Кърджали, влязла в сила на 9.10.2007, спрямо жалбоподателя е бил приложен чл. 78 а НК. При това положение, от една страна, изпълнителската давност по чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, равняваща се на две години, към момента на деянието / 27.09.2009 г / не е била изтекла. От друга страна, съгласно ППВС № 7/85, не е изтекла една година от изпълнението на административното наказание глоба, наложено по НЧХД № 396/06 по описа на КРС / установено е, че към 27.02.2009 г, глобата не е събрана /. Ето защо, законосъобразно е отказано приложението на чл. 78 а НК и спрямо подсъдимия е реализирана наказателна отговорност за престъплението по чл. 325, ал. 1 НК. Не може да бъде уважено искането на жалбоподателя за неговото оправдаване от настоящата инстанция, тъй като основанията за това не са налице / липсва осъждане за несъставомерно деяние /.
Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства положителните характеристични данни на подсъдимия, семейното му положение и семейни задължения / баща на малолетно дете /, чисто съдебно минало, и е определил наказание по по-леката алтернатива на санкцията по чл. 325, ал. 1 НК. Съобразена е и степента на обществена опасност на деянието, която е завишена, имайки предвид, че цялостното поведение на подсъдимия по време на полицейската проверка / извън обидните епитети, за които е ангажирана наказателната му отговорност /, носи белезите на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК / което има значение при преценката на степента на обществена опасност на деянието /. Ето защо, наложеното наказание отговаря на критерия за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК, поради което и не са налице основания за смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя.
По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Кърджали, № 4 от 1.03.2012 г, по ВНОХД № 273/11.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: