Р Е Ш Е Н И Е
№ 438
гр. София, 19 декември 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев
ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова
Капка Костова
при секретар Даниела Околийска и
в присъствие на прокурора Искра Чобанова,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 1458/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдените Д. О. В. и Л. О. К. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда № 216 от 30 септември 2011 година на Районен съд – гр. Сливница, постановена по нохд № 174/2010 година и потвърдена изцяло с решение от 30 януари 2012 година на Софийския окръжен съд, НО, І-ви въззивен състав, по внохд № 667/2011 година по описа на този съд.
Искането се прави на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на осъдените по повдигнатите им обвинения.
В съдебно заседание пред ВКС осъдените Д. В. и Л. К. не участват лично, редовно призовани. Не участва и защитникът им – адвокат В. Т. от С. адвокатска колегия, също редовно призован.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането и оставянето му без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:
С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на Д. О. В. и Л. О. К. за това, че на 04. 01. 2010 година, в [населено място], Софийска област, в съучастие помежду си като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 325, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при условията на чл. 54 от НК, са осъдени, както следва:
– Д. В. – на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила и на обществено порицание чрез поставяне на съобщение на видно място в Общината по местоживеенето му и разгласяване по местния радиовъзел;
– Л. К. – на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила и на обществено порицание чрез поставяне на съобщение на видно място в Общината по местоживеенето му и разгласяване по местния радиовъзел.
Двамата молители са оправдани по повдигнатото на всеки от тях обвинение по чл. 216, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени съответно в тежест на двамата осъдени.
В производство, инициирано по жалба на осъдените В. и К., е постановено въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.
Искането за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК.
Разгледано по същество, то е основателно, макар и не изцяло по изложените в него съображения.
Акцентът в искането е поставен върху заявени нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствените източници, довели до ненадлежни изводи по фактите, а това от своя страна – до неправилни правни изводи при ангажиране на наказателната отговорност на двамата осъдени за задружната им инкриминирана престъпна дейност.
В искането се твърди, че в основата на фактическите изводи на предходните съдебни инстанции е поставено съдържанието на процесуално негодни доказателствени средства – резултатите от извършено разпознаване на всеки от осъдените в нарушение на разпоредбите на чл. 170-171 от НПК. Твърди се също липса на яснота относно дадената от съдилищата оценка за достоверност на показанията на свидетелите З. и С., депозирани на досъдебното производство, вкл. и пред съдия, и приобщени по реда на чл. 281 от НПК. В тази връзка е заявено противоречие в съдържанието на гласните доказателствени източници (показанията на посочените свидетели и на свид. П.), което не е отстранено от съда. Може да се обобщи, че твърденията в искането за недоказаност на обвиненията срещу двамата осъдени, са подкрепени с доводи за необективна оценка на доказателствените източници по делото, в резултат на която са формирани неверни изводи по фактите и неправилни изводи по правото при ангажиране на наказателната им отговорност.
ВКС намира за необходимо да отрази констатацията, която прави, че напълно идентични доводи са наведени и във въззивната жалба на защитника на двамата осъдени. Тяхното релевиране отново пред касационната инстанция е обяснимо, с оглед липсата на надлежен отговор на тези възражения в решението на въззивния съд.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба (л. 6 от въззивното дело), подадена от името на двамата осъдени, в която са наведени конкретни доводи за пороци при събиране на част от доказателствата (проведеното разпознаване, оглед на местопроизшествието) и при оценката на други (показанията на свидетелите П., С., З.). Наведени са и конкретни доводи относно материалната законосъобразност на присъдата, вкл. мотивите за оправдаване по обвиненията по чл. 216 от НК, както и за обективната съставомерност на инкриминираното деяние по нормата на чл. 325 от НК.
В решението на въззивния съд липсват съображения във връзка с приетата фактология, освен буквално възпроизвеждане само на диспозитивната част на осъждането. Многократно са повторени констатации за „правилност и законосъобразност” на фактически и правни изводи на първоинстанционния съд (с. 2 от решението, л. 23 от делото). Тези общи изрази всъщност могат да бъдат отнесени към всеки въззивен съдебен акт, с който се потвърждава първоинстанционната присъда. Конкретните доводи от въззивната жалба, както бяха резюмирани по-горе, всъщност са напълно игнорирани от решаващия въззивен състав, който безкритично е възприел и декларативно е утвърдил приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а собствен негов доказателствен анализ липсва.
Изложеното дотук е достатъчно за извода, че въззивното решение страда от съществени процесуални недостатъци, тъй като е постановено в нарушение на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК.
Като контролна инстанция въззивният съд е длъжен да провери изцяло правилността на присъдата и в рамките на проверката да даде отговор на всички възражения и доводи на обжалващата страна. Като не е сторил това в конкретния случай, съдът е лишил обжалващите от възможността да разберат защо не са уважени доводите им и да оспорят надлежно отхвърлянето им пред касационната инстанция, а не с искане, дословно възпроизвеждащо съдържанието на въззивната жалба.
Запълвайки съдържанието на решението си с декларативно съгласие с фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивният съд е лишил и касационната инстанция от възможност да извърши проверката, която законът й възлага, защото не може да проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на контролираната инстанция.
Тези констатации дават основание за извод за допуснати нарушения на процесуалните правилата на чл. 14 от НПК, както и на тези на чл. 339, ал. 2 от НПК при постановяване на въззивния съдебен акт, които са ограничили правата на страните в процеса и затова следва да бъдат преценени като съществени. Те сочат на наличие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и предпоставят отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото е необходимо да получат убедителен отговор всички заявени във въззивната жалба възражения и доводи, които страната смята, че ги подкрепят, а съдебният акт да бъде изготвен съобразно изискванията на закона. Всички доказателствени източници следва да бъдат проверени за годност, достоверност, взаимосвързаност и безпротиворечивост, съобразно и направените възражения от обжалващата страна.
Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела решение от 30 януари 2012 година на Софийския окръжен съд, НО, І-ви въззивен състав, по внохд № 667/2011 година.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.