Р Е Ш Е Н И Е
№ 466
гр. София, 04 ноември 2008 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 456 по описа за 2008 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Х. Б. срещу решение № 60 от 3.06.2008 на Военно-апелативен съд, по ВНОХД № 42/08, с което е потвърдена присъда № 87 от 29.01.2008 на Сливенски военен съд, по ВНОХД № 87/07.
С присъдата, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 26.08.2007 г, към 18,15 часа, на главен път ІІ-99, посока Созопол Бургас, в района на местността „Ч”, на разклона за „Р”, нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП, и по непредпазливост причинил смъртта на М. Й. Е. , като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, с оглед на което и на основание чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, при хипотезата на чл. 66, ал. 1 НК, с тригодишен изпитателен срок, както и на „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от две години. С присъдата, подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци М. В. Е. и Г. М. Е. обезщетение за неимуществени вреди в размери от по 40 000 лв, за всяка от тях.
С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. В жалбата не е формулирано изрично искане към касационната инстанция.
В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата и отправя искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.
Частният обвинител и граждански ищец П. пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
С жалбата се навеждат доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказ на въззивния съд да допусне поискана от защитата експертиза / КМАТЕ /, рефлектирало върху правилността на формираното вътрешно убеждение по чл. 14 НПК. Сочи се, че материалният закон не е приложен правилно, възразява се срещу извода, че подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да избегне престъпните последици. Твърди се, че наложените наказания са явно несправедливи. Оспорва се и размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, които, според жалбоподателя, са определени без отчитане на съпричиняването, от с. на пострадалия. В съдебно заседание на настоящата инстанция се излагат оплаквания и за наличието на допуснати съществени процесуални нарушения на фазата на досъдебното производство, обуславящи необходимост от отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора.
ВКС намира, че не е налице релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.
Съдебното производство пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 НПК, въз основа на дадено от подсъдимия съгласие да не се разпитват свидетелите и експертите от досъдебното производство, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.
Съгласно чл. 372, ал. 3 НПК, процесуална предпоставка за одобряване на изразеното от подсъдимия съгласие по чл. 371, т. 1 НПК е преценката на съда, че съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК. За да проведе процедурата по чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 НПК, първоинстанционният съд е приел, че разпитите на свидетелите и заключенията на експертите от досъдебното производство са годни да обусловят изводите по релевантните факти. Този извод е правилен, тъй като съответните доказателства са събрани при спазване изискванията на НПК. Даденото от подсъдимия съгласие по чл. 371, т. 1 НПК се е отнасяло и до заключението на Тройната АТЕ, чиито изводи са залегнали при формиране на вътрешното съдийско убеждение. Пред първата инстанция подсъдимият не е възразил срещу пълнотата и обосноваността на посоченото експертно заключение, а едва пред въззивната инстанция е поискал нова експертиза по същите въпроси, тоест, повторна експертиза / чл. 153 НПК /. Повторна експертиза се назначава, когато заключението на първата експертиза не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Несъмнено, това може да се направи от въззивния съд, ако са налице основанията на чл. 153 НПК. Въззивният съд би могъл да допусне и нова разширена експертиза, но само в случай, че заключението й ще има значение за правилното решаване на делото / чл. 327, ал. 4 НПК /.
Вярно е, че всяка от страните разполага с правото да ангажира нови доказателства в подкрепа на процесуалната си позиция. Съдът обаче няма процесуално задължение да удовлетвори всяко такова искане, а разполага със суверенно право да прецени дали събирането на поисканото доказателство е необходимо за разкриване на обективната истина. Съдът не нарушава процесуалните права на страните, когато откаже събиране на нови доказателства при вярно направена преценка, че от наличната доказателствена съвкупност обективната истина е разкрита.
В случая, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение с отказа си да уважи доказателственото искане на подсъдимия, тъй като липсват предпоставки за назначаване на повторна или нова разширена експертиза: от една с. , заключението на Тройната АТЕ е пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност, а, от друга с. , заключението на приетата АТЕ дава изчерпателен отговор на въпросите от техническо естество, релевантни към установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Настоящата инстанция не констатира наличието на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които биха обусловили необходимост от отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство.
Не е налице и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд е приложил материалния закон, който е следвало да бъде приложен. От приетите по делото факти следва, че деянието е съставомерно по чл. 343 а, ал. 1, б. „б” вр. чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, по който текст и е квалифицирано. Верен е изводът, че хипотезата на чл. 15 НК е неприложима. Водачът е избрал скорост от 81 км/ч по влажна асфалтова настилка / след валеж от дъжд /, при условията на интензивно движение на превозни средства, и макар
своевременно да е възприел пресичащия пешеходец, е реагирал на опасността в разрез с изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДП.дар не би настъпил, ако водачът не бе отклонил автомобила в разклона за „Р”, а би продължил да се движи в своята пътна лента. Той обаче е управлявал автомобила по начин, по който сам се е поставил в невъзможност да избегне престъпните последици, поради което деянието попада извън обхвата на нормата по чл. 15 НК.
Не е налице и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наложените наказания „лишаване от свобода” и „лишаване от право да се управлява МПС” не са явно несправедливи, тъй като са съобразени с комплекса от обстоятелства, значими за индивидуализация на наказанието, както и с целите по чл. 36 НК. При определяне на наказанията са взети предвид степента на обществена опасност на деянието, личната обществена опасност на дееца, съпричиняването на престъпните последици, наличието на многобройни предходни нарушения на правилата за движение, за които деецът е наказван по административен ред. Тези наказания ще способстват за постигане целите на генералната и специалната превенция по чл. 36 НК.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, касаещи гражданско-осъдителната част на въззивното решение. Подсъдимият е осъден да заплати на всеки от наследниците на пострадалия / съпруга и дъщеря / обезщетение за неимуществени вреди от по 40 000 лв, за всяка от тях, което отговаря на законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съдилищата са отчели съпричиняването на престъпния резултат и са уважили исковете до посочения размер. Не може да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя за намаляване на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.
По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че жалбата е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в СИЛА въззивно решение № 60 от 3.06.2008 на Военно-апелативен съд, по ВНОХД № 42/08.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: