Р Е Ш Е Н И Е
№ 625
С о ф и я, 12 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 д е к е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 649/2008 година.
Подадени са касационни жалби от подсъдимите Х. М. Х. и Д. Г. Г. от София.
Предмет на жалбите е решение № 97 от 08.08.2008 г. по ВНОХД № 31/2008 г., постановено от Военно-апелативен съд-София, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалните представители на подсъдимите адв. Пл. Гергов и адв. М. Петкова от САК.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 47 от 15.01.2008 г., постановена по НОХД № 47/2007 г. на Софийския военен съд подсъдимите Д. Г. Г. – бивш полицейски инспектор и бившият главен полицай Х. М. Х., и двамата от РПУ “ТП”-София са признати за виновни и са осъдени за извършено на 21.12.2006 г. в София, гара П. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1-во и 2-ро, т.5, т.6 и т.9 вр.чл.194 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК им е наложено на всеки един от тях наказание от 2 години лишаване от свобода на първия и 1 година лишаване от свобода на втория, чието изпълнение е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 години за първия и 3 години за втория.
Присъдата е била протестирана от Военно-окръжна прокуратура-София с оплакване за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания както по размера им, така и относно приложението на чл.66 ал.1 от НК, както и обжалвана от двамата подсъдими с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствените материали, заради необосноваността и незаконосъобразността й и явна несправедливост на наложените им наказания с искания от прокурора за изменяването й и завишаване размера на наказанията им и/или отмяна приложението на условното им осъждане, а от подсъдимите – за отмяната й и постановяване на нова за пълното оневиняване по предявеното им обвинение.
В съдебните прения пред въззивната инстанция апелативният прокурор не е поддържал подадения протест и е дал становище обжалваната присъда да бъде потвърдена изцяло.
С въззивното решение обжалваната присъда е изменена, като подсъдимите са признати за невинни и са оправдани по обвинението им по чл.195 ал.1 т.5 от НК деянието да са извършили след предварително сговаряне, като е потвърдена в останалата част.
В касационните жалби на подсъдимите се поддържат аналогични оплаквания, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и оценката на доказателствения материал по делото от въззивния съд, довело до неправилното приложение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, а алтернативно се навежда и оплакване за явна несправедливост на наложените им наказания – касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се прави искане от двамата за отмяна на обжалваното решение и оневиняване по предявеното им обвинение, а алтернативно се моли и за изменяването му с намаляване на размерите на наложените им наказания.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема следното:
Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Двете жалби, макар подадени от името на всеки един от двамата подсъдими, всъщност са компютърно копие една спрямо друга, с дребни редакционни корекции при формулиране на възраженията им и като цяло повтарят развитите пред въззивната инстанция, които обаче с основание са били отхвърлени от нея като неоснователни.
ВКС намира, че липсват претендираните от жалбоподателите съществени процесуални нарушения по събирането, проверката, анализа на доказателствената съвкупност и по формиране на вътрешното убеждение на Съда относно релевантните на обвинението факти. Въззивният съд не просто се е съгласил с възприетата фактическа обстановка от първоинстанционния, но като е провел въззивно следствие, е положил сериозни усилия да провери достоверността на оценените от него впоследствие с доверие гласни доказателствени средства. Приемайки дребни отклонения от тази фактическа обстановка, той е посочил, че те с нищо не променят основните факти относно деянието на двамата подсъдими, а от друга страна, че не дават основание св. Н. И. и св. М. И. да бъдат счетени за компрометирани в твърденията си. С особено внимание той се е занимал с признанията на подс. Х. в хода на административната проверка на случая и при разпита му пред съдия на досъдебното производство, проверявайки чрез разпита на трима свидетели – М. , Д. и В. , включително съпоставяйки някои от тях в очни ставки, възраженията му да е бил манипулиран от св. М и/или да ги е направил под някакъв натиск, като ги е проверил и чрез анализа им с другите доказателства. От друга страна, отхвърляйки исканията на подс. Г. за допускане на повторни трасологична и оценъчна експертизи, той е изложил и в мотивите на атакувания съдебен акт достатъчно и убедителни съображения защо първоначално назначените и приети от първоинстанционния са пълни, обективни, безпристрастни, компетентно изготвени и съобразени както с поставените им задачи, така и с утвърдените в науката и практиката методи по установяване относимостта на веществените доказателства към предмета на престъпно посегателство и неговата пазарна стойност към момента на извършване на деянието. Безспорно е установено, че процесните кабели са били под охрана на полицейския пост, към който са имали отношение и двамата подсъдими, като такива на БДЖ, намерени в района на гара П. По една или друга причина те не са били връчени или поверени на конкретно материално отговорно лице, включително на някого от подсъдимите, но последните с оглед на службата си са имали достъп до тях и задължения по охраняването им от посегателство, но вместо това са се възползвали от това си положение с цел лично облагодетелстване. Излагайки пространни съображения по относимостта и достоверността на всяко едно доказателство и доказателствено средство, Съдът с основание е приел твърденията на подс. Х. и подс. Г. за защитна позиция, оборена при анализа на съвкупния доказателствен материал.
ВКС приема, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК да направи собствен всестранен, обективен и обоснован анализ на доказателствената основа, оценил е годните доказателствени средства според тяхното съдържание, като няма игнорирани или превратно тълкувани и е извел по надлежен начин обстоятелствата от кръга на тези по чл.102 от НПК, а изводите му не противоречат на житейската или формалната логика. Той е изложил, а впоследствие подробно е отговорил на всяко едно от възраженията на защитата на подсъдимите, доколкото прокурорът от военноапелативната прокуратура не е поддържал въззивния протест и обстоятелствата по делото не са налагали уважаването му. Или, съдържанието на мотивите на обжалваното решение не дават основание да се приеме наличие на основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за ревизирането му в насоката, в която претендират жалбоподателите.
Проверката за законосъобразност на решението предполага надлежна проверка и оценка на доказателствените материали, нещо, което въззивният съд е направил по съответния ред и изведените от него факти са рамката, в която следва да се провери правилното приложение на материалния закон. То в случая също е сторено, като ВКС напълно се съгласява със съображенията на апелативния съд щото обстоятелствата от предмета на доказване да изпълват с нужното съдържание състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 пр.1-во и 2-ро , т.6 и т.9 от НК, при което правилно е приел и че обвинението по т.5 е недоказано, за което е признал подсъдимите за невинни по това им обвинение и ги е оправдал за това квалифициращо деянието им обстоятелство. В тази насока не се навеждат, извън оспореното авторство на деянието, каквито и да е други доводи от жалбоподателите. Не е налице касационно основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК.
Не е налице и претендираната несправедливост при осъждането на жалбоподателите. Безспорно, стойността на отнетите вещи не е голяма, безпорядъкът при отчета им е налице, което е дало възможност на жалбоподателите да вземат решението да се облагодетелстват чрез продажбата им за скрап. Налице са обаче три квалифициращи деянието им обстоятелства, а най-тежкото – качеството им на длъжностни лица от системата на МВР, призвана да се бори с лицата, извършващи престъпления, включително такива против собствеността. Едно такова деяние вече предполага променено съзнание у служителя от МВР към основните му задължения като такъв, едно от които е да спазва законите и с дейността си да налага това у всички граждани. Затова обществото изисква от него по-висок морал както в отношенията му с хората, така и към техните ценности, за да може пък той да изисква от държавните и право-охранителните органи съответното доверие и уважение. На тази плоскост наложените на жалбоподателите наказания при отчитане участието им в извършването на престъплението ВКС счита за справедливо определени, особено с приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Извеждането им от системата на МВР, с отлагане изпълнението на наказанията им със съответния изпитателен срок е достатъчно в конкретния случай за постигане целите на чл.36 от НК, поради което и въззивният прокурор с основание не е поддържал протеста на военно-окръжната прокуратура. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.5 т.1 от НПК, поради което касационните жалби и в тази насока са неоснователни.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 97 от 08.08.2008 г. по ВНОХД № 31/2008 г., постановено от Военно-апелативен съд-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: