Р Е Ш Е Н И Е
№ 624
С о ф и я, 18 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 д е к е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 640/2008 година.
Подадени са касационни жалби от защитника на подсъдимия А. Н. В. от с. К., област П. адв. Х.Хараламбиев от АК-Пазарджик и от повереника на гражданските ищци и частни обвинители И. Д. Х. и С. Сп. Х. от С. адв. З. Тошкова от АК П.
Предмет на жалбите е въззивно решение № 156 от 16.07.2008 г. по ВНОХД № 190/2008 г., постановено от Пловдивския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348 ал.1 т.1, 2 и 3 от НПК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на касационните жалби.
Изложените в жалбите оплаквания се поддържат в касационното производство от процесуалните представители на подсъдимия А адв. Х.Хараламбиев и на гражданските ищци и частни обвинители И. и С. Х. адв. З. Тошкова.
Частната обвинителка и гражданска ищца К. П. и повереникът й адв. Г. Сидеров от АК П. не са обжалвали решението и не се явяват в третоинстанционното производство, редовно призовани, но в писмено становище молят подадените касационни жалби да бъдат оставени без уважение.
Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 2 от 22.01.2008 г., постановена по НОХД № 1146/2007 г. на Окръжен съд П. подсъдимият А. Н. В. от с. К., област П. е признат за виновен и е осъден за извършено на 02.07.2006 г. на пътя от С. за П. в землището на с. К., област П. престъпление по чл.342 ал.3 пр.1-во и 2-ро б.”б” и б.”в” пр.1-во вр.ал.1 от НК и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание от 7 години лишаване от свобода, както и наказание по чл.342 ал.4 вр.чл.37 т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС завинаги, като е признат за невинен и е оправдан по обвинението му да е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗДвП. Постановено е наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно на основание чл.47 ал.1 б.”а” от НК при първоначален строг режим.
Уважени са предявените от пострадалите И. Д. Х. и С. С. Х. и К. А. П. граждански искове в размер на по 50 000 лв за първите двама като родители на починалия от ПТП Васил Х. и 70 000 лв за третата, представляващи обезщетения за причинени им неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането им до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалите им части до пълните предявени размери са отхвърлени като неоснователни.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото и са присъдени дължимите се от подсъдимия разноски по делото.
Присъдата е била протестирана от прокурора от Окръжна прокуратура П. и обжалвана от поверениците на гражданските ищци и частни обвинители адв. З. Тошкова и адв. Г. Сидеров заради незаконосъобразно приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, така и от защитниците на подсъдимия адв. Вл. М. от АК П. и адв. Н. Василева от АК-Пазарджик с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното и първоинстанционното съдебно производства, за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в наказателно-осъдителната й част заради явна несправедливост, но с обратен знак, на наложените му наказания с искания от страна на подсъдимия за отмяната й и постановяване на нова за пълното му оневиняване за станалото ПТП, алтернативно за преквалификация на деянието в такова по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.”б” пр.1-во вр.ал.1 б.”в” от НК и съответно намаляване на кумулативно наложените му наказания, без да оспорва уважените граждански искове по основателност и размер на присъдените обезщетения, а от страна на прокурора и поверениците на пострадалите – за увеличаване на размера на наложеното му наказание лишаване от свобода, което да се определи при условията на чл.54 от НК, както и да се уважат предявените им граждански искове в пълния им размер.
С въззивното решение обжалваната присъда е изменена, като подсъдимият е признат за невинен и е оправдан за осъществяване на престъплението и поради нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП, като е потвърдена в останалата част.
В касационните жалби се поддържат аналогични оплаквания, касаещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на доказателствения материал по делото от въззивния съд, довело до неправилното приложение на материалния закон, съставляващи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, както и оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия В кумулативно наказание – касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като се правят искания за отменяне на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а алтернативно от защитата на подсъдимия се моли за изменяването му с преквалификация на деянието като такова, извършено по непредпазливост, със съответно намаляване на размерите на кумулативно наложените му наказания. Не се оспорва решението в потвърдителната му част относно уважените граждански искове на пострадалите.
По подадените касационни жалби Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение приема следното:
По жалбата на защитника на подсъдимия адв. Х:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Защитникът оспорва частичното игнориране на обясненията на подзащитния му и на показанията на пътуващите в автомобила св. Г, св. П св. Найденов и превратното им тълкуване, както и безкритичното възприемане на показанията на пострадалата св. Кр. П. , довело до грешни фактически и правни изводи на двете инстанционни съдилища и до неправилно приложение на материалния закон както относно допуснатите от жалбоподателя В. нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка със съставомерния вредоносен резултат, така и относно вината му за допуснатото ПТП, а оттам и до несправедливото му осъждане.
ВКС намира, че фактическите констатации, върху които Съдът гради правните си изводи не са изведени по изискуемия се от НПК начин, доколкото водещо в съображенията му да е становището инкриминираното деяние да е извършено от водача В. умишлено. За да установи мотива му е отделил твърде много внимание на демонстрираните от него чувства към пострадалата св. Кр. П. и на желанието да установи връзка с нея. Този факт, сам по себе си, не е бил притеснителен за последната и за майка й, доколкото те приели поканата му процесната вечер да ги закара с колата си до дискотеката в С. Няма събрани каквито и да е данни при преднамерените или случайни срещи между двамата млади В. да е проявявал изключителна настойчивост или агресия, а при манталитета и емоционалната му нестабилност на неколкократното му отхвърляне като потенциален нейн приятел е отреагирвал нестандартно с показно шофиране с “мръсна газ”, без по някакъв начин в някой от случаите да е застрашил живота или здравето й. Към такъв извод не водят и установените настойчиви повиквания и изпратени й съобщения от него на мобилния й телефон, за което има представена справка от мобилния оператор. Не са събрани такива данни и по отношение на пострадалия В. Х. , с когото св. Кр. П. процесната нощ е демонстрирала близки отношения в дискотеката. Въпреки това, Съдът без съответната доказателствена аргументация е приел залегналите в обвинителния акт обстоятелства, че при “последното” излизане пред дискотеката В. Х. и св. Кр. П. , последвани от подсъдимия, решили да отидат до П. за дюнери, което било чуто от него, че при тръгването им В. не могъл да ги последва, защото те минали с мотоциклета “Х” през пешеходната зона на С. и затова той “ги загубил от поглед”. Ако това е било наистина така, то той е следвало веднага да предложи на приятелите си и да тръгне за П. , а не да ходи без причина до с. Н. село и да губи време, още повече, при техническите възможности на мотоциклета “Х” и на лекия автомобил на подсъдимия “Л”. Друг е въпросът, че нерегистрираният мотоциклет е бил предпоставка за санкциониране на водача му В. Х. при навлизане в града, където срещата с полицейски служители е много по-вероятна.
Оттук нататък Съдът е стъпил изцяло върху показанията на св. Кр. П. , към които се е отнесъл наистина безкритично, въпреки редицата противоречия в тях, констатиращи се с оглед не само на показанията на отречените свидетели Н. , Г. и П. , но и от многобройните заключения на комплексната медико-техническа експертиза, подкрепени и от заключението на повторната единична техническа експертиза на експерта проф. Ст. К. , както и от показанията на св. Сл. Д. , св. Ст. Л. , св. Ив. К. , св. Л. Д. , които в по-голямата си част изобщо не са анализирани. Така, неверни са показанията на св. Кр. П. за това къде е бил спрян мотоциклета – на пътя /асфалта / или в банкета /дори в затревената част/, къде се е намирал В. Х. в момента на удара, които са от съществено значение както за извеждане причините за ПТП, така и относно въпроса за някакво съпричиняване на вредоносния резултат от страна на последния. Съдът е възприел заключението на експерта К. , потвърждаващ изводите на комплексната СМТЕ, без обаче да съобрази, че в голямата си част той се позовава и на показанията на св. Г като очевидец на случилото се с най-последователни възприятия. Това е налагало по-сериозен анализ на поднесената от този свидетел обстановка преди и по време на ПТП, особено като в основната си част е бил подкрепен и от св. П св. Найденов, без да се изключват и обясненията на подсъдимия като източник на доказателства. Вместо това, въззивният съд се е съгласил с анализа на тези доказателствени средства, направен от окръжния, отхвърляйки ги главно на базата на показанията на св. Кр. П. и св. Н. М. Многократно ВКС е напомнял, че както към обясненията на обвиненото лице, така и към показанията на пострадалия съдът следва да се отнася с особено внимание, тъй като освен източник на доказателства, те са и средство за защита на интересите им по делото.
Въпреки експертните мнения, които е възприел, Съдът борави при анализа си неправилно с няколко факта: че ПТП е станало “около 5 часа”, без да уточни преди или след този час, при категорично установен факт за обаждане от мобилния телефон на подс. В. за станалото ПТП с пострадали в 4,56 часа /при данни за обаждане по тази причина и от телефона на св. Г/, което има съществено значение при каква пътна обстановка е станало произшествието – в тъмната част от денонощието или не, при движение на автомобила на фарове и какви, за да се отговори на въпроса била ли е съобразена скоростта му на движение с видимостта му, каква е била тя и от какво разстояние е могъл да види пострадалите, за да се приеме изводът на съда, че е “насочил” автомобила умишлено срещу тях; все в тази връзка съдът прави извод, че “няма заслепяване и в тази част на денонощието”, след като експертите дават заключение за възможно няколко степенно заслепяване и съобразно него – за зоната на видимост на водача и правилната му реакция от техническа гледна точка; на стр.6 от въззивното решение съдът приема мотоциклета да се е намирал “на банкета на пътя и извън пътното платно”, а В. Х. – “с гръб на платното, непосредствено до банкета”, което е оборено включително и от експерта проф. К, че мотоциклетът е бил разположен върху непрекъснатата дясна ограничителна линия на пътното платно, а В. Х. – на 0,5-0,6 метра навътре в лентата за движение на автомобила на подс. Вълкански.
Като се е отнесъл безкритично към показанията на св. Кр. П. , Съдът е пропуснал да обсъди обективно, всестранно и пълно доказателствените средства и относно няколко други обстоятелства: бил ли е мотоциклетът с включени фар и задна габаритна светлина /както твърди св. В. М. / или са били включени и аварийните му светлини /за което е категорична П. /, или е бил без включени светлини, като в тази насока не са обсъдени показанията на св. Ив. К. , св. Л. Д. , св. Сл. Д. , св. Л, първите двама участвали като поемни лица при огледа на местопроизшествието, а вторите – които първи са го посетили и запазили като полицейски патрул, включително забелязали отдалеч аварийните светлини на лекия автомобил; какво е било състоянието и поведението на подсъдимия и компанията му след ПТП и какви изявления са направили за случилото се и оказали ли са, някои от тях, някаква помощ на пострадалата П. , като освен техните показания и обясненията на подсъдимия данни е могло да се извлекат и от показанията на св. Сл. Д. и св. Л, а при необходимост последните е могло и да се преразпитат, тъй като на досъдебното производство са били по-категорични. Именно при такъв анализ е следвало да се отговори дали показанията на св. Н, св. Г св. Пешев като недостоверни следва да се отхвърлят или не и доколко кредитирането им би довело до други фактически и правни изводи по делото, както и дали св. Кр. П. с оглед възприятията й за създалата се на пътя ситуация, така както я описва, е забелязала и/или имала възможност да забележи не само автомобила на подсъдимия /за който сочи да го е видяла и разпознала на разстояние от 20 до 40 метра/, но и такива, идващи от П. , т.е. като насрещно движещи се на подсъдимия, при “инстинктивната” й реакция при разпознаването на “Л”-та на В. да се е сгушила на рамото на В. Х.
Както окръжният, така и въззивният съд са приели и противоречиви правни изводи, касаещи както допуснатите от подс. В. нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, така и относно умисъла му да причини смъртта на В. Х. и телесните увреждания на св. Кр. П. или най-малкото – да се е отнесъл безразлично към тяхното настъпване. Отричайки доверие на обясненията на подсъдимия и на показанията на св. Г, св. П св. Найденов, Съдът приема подсъдимият да е отклонил умишлено автомобила към пострадалите, при знание за допусканите от него нарушения на правилата за движение и с безразличие за възможния тежък резултат за тях. И докато първият съд като преследвана от него цел е възприел това да е желанието му “да ги сплаши и да се самоизтъкне”, то въззивният съд е счел умишлено допусканите нарушения на правилата за движение от В. да са плод на неговата ревност и “последвалото преследване”, при което “продължил да следва нарушенията” на чл.15 ал.4 /да се движи в съответна пътна лента/, на чл.20 ал.1 /да контролира непрекъснато управляваното от него МПС/ и ал.2 /да се движи със съобразена с пътните условия скорост/ и на чл.25 ал.1 от ЗДвП /при маневра да не създава опасност за другите участници в движението/, поради което определят формата на вината му като “евентуален умисъл”.
Безспорно е, че вината е отношението на дееца към съставомерния вредоносен резултат. При престъпленията по транспорта предмет на посегателство са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, но и така формулиран, при него целта на законодателя е да бъдат санкционирани онези прояви, свързани с нарушения на правилата за движение, довели до смъртта или до сериозно засягане здравето на участниците в това движение с или без причиняване на вреди на чуждо имущество. Затова формата на вината на дееца като водач на МПС следва да бъде изведена по отношението му към наказуемия съставомерен престъпен резултат, а не дали нарушенията на правилата за движение са допуснати умишлено или по непредпазливост. Безспорно е в съдебната практика и правна наука, че и при умишлено нарушаване на правила за движение отговорността на водача да е за причинен съставомерен резултат по непредпазливост, щом той не го е допускал и не се е съгласявал с настъпването му, макар преценката за предотвратяването му да не съответства на собствените му възможности като водач и на вменените му като такъв задължения на пътя. В случая В. се е движел в определената му пътна лента, макар и според експертите, с несъобразена с видимостта му на къси светлини скорост, при която при няколкото варианта на пътната обстановка е могъл да забележи своевременно или късно мотоциклета и пострадалите и да вземе съответните мерки за предотвратяване увреждането им. Съдът е следвало да отговори кое точно от нарушенията на правилата за движение е в пряка причинна връзка със смъртта на Х. и телесното увреждане на св. Кр. П. и от какви обстоятелства се извежда както пряката му цел, така и евентуалния му умисъл да причини този резултат, управлявайки по този начин автомобила. В тази насока въззивният съд си противоречи, приемайки той да “е имал възможност да види къде се намират двамата пострадали и мотоциклета и въпреки това при много спокойна пътна обстановка е променил посоката на движение на лекия автомобил и го е насочил към тях”, т.е. съдът от една страна не приема В. да ги е видял във всички случаи, но като е имал възможност за това, а от друга, че безпричинно е насочил автомобила към тях, без да се сочи каква е пряката му цел, която преследва, за да бъде умисълът му не пряк, а евентуален. Пита се и защо съдът приема да е карал на “къси светлини”, а не на “дълги”, щом като се отхвърля обстоятелството да е имало насрещно движещи се МПС, което, според пасажерите в колата му, е било причината той да премине от дълги на къси светлини, премигвайки на насрещния водач и той да премине на такива, за да не го заслепява, което пък той не бил сторил. Съдът не е съобразил и посочената от експертите като съпътстваща причина за настъпването на ПТП – спирането на мотоциклета в края на пътната лента, престоят на В. Х. на 0,5-0,6 метра навътре в нея, оттам – създаването на опасност за движението на ППС в тази пътна лента и необходимост от изнасянето им в средата или в левия й край, или извършване на маневра за заобикалянето на това препятствие, разбира се, при своевременно забелязване на тази опасност за движението.
ВКС в настоящия си състав намира, че пропуските при анализа на доказателствената основа не дава възможност да се направят категорични изводи относно приетите за установени от Съда фактически констатации, а оттам и преценка за правилното приложение на материалния закон и налага отмяна на обжалваното решение изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което доказателствата и доказателствените средства да бъдат подложени по надлежен начин на всестранен, пълен и обективен анализ и всяко едно от обстоятелствата по чл.102 от НПК бъдат извлечени по достатъчно убедителен начин, съответстващ и на изискванията на формалната и житейската логика, че това именно е обективната истина за случилото се, а не само да е в синхрон с хорската мълва в С. В помощ следва да се ползва съдебната практика на ВСР, установена в решение № 59/84 г. на ОСНК, решения № 171/82 г.-І н.о. и №№ 570/85 г. и 400/87 г. на ІІІ н.о.
По жалбата на повереника на гражданските ищци и частни обвинители И. Х. и С. Х. адв. З. Тошкова :
С оглед изложеното по-горе жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При констатирания непълен и неточен анализ от Съда на доказателствените материали няма как да бъде удовлетворено искането за справедливо, според тези жалбоподатели по-тежко, осъждане на подс. В. , като техните оплаквания също следва в пълнота да бъдат обсъдени и да получат съответния отговор при новото разглеждане на делото от този съд. От друга страна, след като се установи какви са допуснатите от последния нарушения на правилата за движение в пряка причинна връзка с ПТП и вредоносните последици и дали и доколко те са последица и от неправомерно поведение на пострадалия В. Х. като водач на мотоциклета “Х” ще се реши и въпроса за основателността на по-високите претенции за обезвреда на тези касатори.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.4 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 156 от 16.07.2008 г., постановено по ВНОХД № 190/2008 г. от Пловдивския апелативен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: