Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
С о ф и я, 24 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 465/2008 година.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – В. и жалба от повереника на частния обвинител С. Т. адв. К. С. от АК В.
Има за предмет нова въззивна присъда от 27.06.2008 г, постановена от Варненския окръжен съд по ВНОХД № 921/2008 година, с която е отменена присъда № 254 от 13.05.2008 г на Варненския районен съд по НОХД № 3812/2007 г. и подсъдимата В. М. К. от В. е призната за невинна и е оправдана по предявеното й обвинение по чл.323 ал.1 от НК.
Подаденият касационен протест се позовава на основанията по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, като в допълнението към него са развити доводи в подкрепа единствено на първото посочено основание. Иска се отмяна на решението и ново разглеждане на делото за осъждане на подсъдимата.
Касационната жалба от повереника на частната обвинителка е бланкова и не съдържа каквито и да е съображения в подкрепа на заявените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. В допълнението към нея са развити доводи за съставомерност на инкриминираното деяние на подсъдимата, без да се сочат съществени процесуални нарушения в подкрепа на заявеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК и без да се правят каквито и да е конкретни искания към третата инстанция извън това за отмяна на въззивната присъда.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и моли и жалбата на частното обвинение да бъде оставена без уважение.
Подсъдимата В. М. К. изразява становище за неоснователност на касационните протест и жалба и моли обжалваната въззивна присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд провери новата въззивна присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното :
С присъда № 254/13.05.2008 г. по НОХД № 3812/2007 г. Варненският районен съд е признал подсъдимата В. М. К. от В. за виновна за извършено в периода от 11.03.2007 г. до 28.07.2007 г. във В. престъпление по чл.323 ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК й е наложил наказание от 5 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила и 200 лв глоба в полза на Държавата.
Обжалвана от защитника на подсъдимата с оплаквания за незаконосъобразност поради несъставомерност на деянието й и заради явна несправедливост на наложеното й наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, първоинстанционната присъда е отменена изцяло и подсъдимата е призната за невинна и е оправдана от въззивната инстанция по възведеното й обвинение.
Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира подадените касационни протест и жалба за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Касационният протест, макар първоначално да се позовава на наличие на основанията по чл. 348 ал.1 т.1 и 2 от НПК, в допълнителните съображения в негова подкрепа се претендира за дефекти, доколкото несъгласието не е с приетите за установени от въззивната инстанция факти, а следващите се от тях правни изводи за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата. От друга с. , като не оспорва фактическите констатации на въззивния съд, прокурорът обсъжда въпроса за съставомерността на деянието на подсъдимата от противоположна на изложеното в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт гледна точка, с което иска от касационната инстанция произнасяне по правилното приложение на материалния закон извън предявеното на подсъдимата обвинение, което е недопустимо. Същото е положението и с касационната жалба на повереника на частната обвинителка Т. адв. С, касаеща в по-голямата си част необоснованост на атакуваното решение, което не е касационно основание. Доколкото обаче тя визира игнориране от Съда на доказателства и проявена “необяснима наказателна филантропия” относно правата на съсобственичката /Димова/ Т. в процесния имот и немаловажните вредни последици за нея от деянието на сестра й подс. К. , имащи значение за правилното приложение на материалния закон, то ВКС намери за необходимо да се произнесе и по това наведено в жалбата й касационно основание.
Варненският окръжен съд е проверил внимателно правилността на първоинстанционната присъда. Доказателствата, на които се позовава обвинението, са анализирани от съда обстоятелствено, като оценката им е аргументирана със съображения и изводи, в това число и относно фактите, които произтичат от тях. Всъщност, последните никоя от страните не е оспорила и затова В К С прие, че фактическите констатации на въззивния съд произтичат от доказателствата, такива каквито са представени от обвинението. Не е налице бланково декларираното в протеста и жалбата основание за корекция на обжалваната присъда по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
Законосъобразността на съдебния акт се определя от съответствието между установените факти и тяхната правна оценка и в случая Върховният касационен съд прие, че въззивното решение не страда и от този дефект. Не е налице и заявеното касационно основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК.
К. основа за недоволството си от оправдателната присъда и прокурорът, и повереникът на частното обвинение ползват възникналото за св. С. Д. право на собственост в процесната къща във В. като наследник на починалата й майка. Те обаче не се съобразяват с предявеното на подс. К. обвинение : в това, че “за периода 11.03.2007 г. до 28.07.2007 г. във В. , самоволно, не по установения от закона ред е осъществила едно свое оспорвано от С. М. Д. действително право – правото на ползване на къща във В. , ул.”К” № 4* като случаят е немаловажен” и по това обвинение тя е призната за виновна и осъдена от първоинстанционния съд. Според този съд подс. К. е виновна в осъществяването не по установения от закона ред на действително съществуващото за нея като наследник на майка си право на ползване на процесната къща, т.е. че тя е извършила действия по реализиране на това си право в разрез със законовите изисквания. Приетите от прокурора и от съдилищата факти обаче не са в тази насока – тя е живяла в имота от години, включително и след смъртта на майка й, и понастоящем и ползва имота като неделим обект, противопоставяйки се той да се ползва и от сестра й св. Д поради невъзможността, според нея, ползването му от две семейства, в каквато насока са и показанията на св. Я, третият съсобственик с най-голям дял в съсобствеността им. От юли 2006 г. жалбоподателката Т. е напуснала доброволно имота и е заживяла на квартира с приятеля си, като е изнесла от имота и всичките си вещи, т.е. тя сама е прекратила правото си на ползване в имота, независимо от придобитото по наследство право на собственост в него в съответните идеални части. С действията си подсъдимата не е осъществила самоволно соченото от обвинението свое оспорвано от сестра й действително право на ползване на имота, защото реално тя такива действия не е извършила – тя не е извършила действия по завземане на имота и ползването му изцяло, тъй като и до момента на възникване на претенциите на св. Д да й се осигури достъп до имота тя го е ползвала изцяло било сама, било с появата на баща й за кратко време в къщата. Действията й са насочени в отнемане възможността на св. Т да се върне в имота и да го ползва било лично, било да получава граждански плодове от него в рамките на наследствените й права. Това действие на подсъдимата не е незаконно и самоволно, доколко заключването на имота е с цел ограничаване на достъпа до него на лица, които не го ползват реално или са външни. Незаконно би било отнемане на тази възможност на св. Т, ако към момента на деянието е ползвала имота и иска да продължи да го ползва, било лично, било като съхранява в него свои вещи, било като продължи да го отдава под наем и получава граждански плодове от това. Както е отбелязал първоинстанционният съд, всеки от съсобствениците може да ползва съсобствената вещ, независимо от дела си, т.е. и цялата, ако няма възражения от с. на съсобствениците му или като им заплаща съответно обезщетение. Възможността даден имот или вещ да се ползва от повечето или всички съсобственици следва да се установи било със споразумение помежду им, било по исков ред със съдебен акт, като при нарушаване на постановеното в него ще се осъществи друго по вид престъпление. С цитираното в мотивите на първоинстанционната присъда решение на ВСР съставът от ІІ н.о. е изяснил, че заключването на имота от един от наследниците лишава останалите от възможността да го ползват и тогава се осъществява съставът на престъплението по чл.323 ал.1 от НК е имал предвид действие, с което е променено съществуващото фактическо положение по ползване на имота – когато не е ползван от съсобствениците; или че е ползван от някои от съсобствениците по наследство, но един от тях или неползващ го до този момент наследник чрез заключването му отнема възможността на ползващите го досега да продължат да осъществяват правата си или някой външен за имота, но претендиращ за него, го завземе, заключи и ограничи по този начин достъпа на ползващите го съсобственици до него. Затова ползващ дадена вещ или имот нейн съсобственик не може да бъде укорен, че отказва достъп до вещта или в имота на останалите съсобственици, независимо от съображенията му, щом фактически не извършва каквито и да е действия по реализация в разрез със законовия ред на правото си да я/го ползва в досегашния му обем. С разпоредбите на чл.323 от НК законодателят винаги е целял да бъде наказано онова противоправно поведение на лицето, което в разрез със закона, самоволно реализира оспорвано му от другиго действително или предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за реализирането му – било чрез съдебната му защита, било по административен ред. Във всички случаи обаче, самоволно осъщественото право следва да е такова със съответно правно значение. В настоящия казус, не подс. К. , а претендиращата реализация на правото й на собственост в имота чрез ползването му св. Т е следвало да потърси съответната защита на това си право, а именно да поиска разпределение на ползването на имота или пък обезщетение заради неползването му съобразно правата й на наследник било в отделно исково производство, било в рамките на заведеното на 08.03.2007 г. делбено производство. Поради това правилно окръжният съд е приел, че с действията си подс. К. не е променила фактическото си положение в имота и деянието й е несъставомерно.
То не е съставомерно и поради липса на другото изискуемо се от закона обстоятелство – случаят да е немаловажен. Безспорно, значимостта на едно деяние се определя както от степента на засяганите от него обществени отношения, от значимостта на незаконно реализираното оспорвано действително или предполагаемо субективно материално право, но и от реално настъпилите вреди от осъществяването му. В тази връзка, неправилно е разбирането на повереника на частното обвинение, че като продължава да не допуска в имота сестра си, подсъдимата осъществявала продължавано престъпление по чл.26 от НК, с което се проявява неразбиране на т.н. “продължено” престъпление. В случая тя не е реализирала в процесния имот нещо повече от това, което е ползвала към 11.03.2007 г. – и към онзи момент, и след това тя ползва имота сама или с баща си, като с това не е отнела или ограничила ползването му от св. Т, която месеци преди това доброволно го е напуснала и е престанала по какъвто и да е начин да го ползва. Последната е живяла и продължава да живее на квартира, като не получава и ползи от имота съобразно правата си, но това са “пропуснати ползи”, за което може да търси обезщетение, а не вреди от престъпно деяние. Комерсиалните моменти в защитата й пред настоящата инстанция не могат да бъдат аргумент за завишена обществена опасност на деянието на подсъдимата, което не се явява престъпно, нито пък да обосноват засягането на конституционно защитеното й право на частна собственост в имота, тъй като фактически никой не оспорва това й право и по съдебен път е предприето законовото действие по прекратяване на съсобствеността върху имота, в което производство тя може да предяви претенциите си за ползването му или за съответното й обезщетяване. Поради това правилно съдът е приел, че, без да е необичаен, настоящият случай не е немаловажен както за обществото, така и за всички съсобственици на имота. И на това основание деянието правилно е прието като несъставомерно.
Поради изложените съображения ВКС намира, че не е налице и касационно основание за корекция на обжалвания съдебен акт по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК и както протестът, неподдържан от прокурора от ВКП, така и касационната жалба се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а новата въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда от 27.06.2008 г. по ВНОХД № 921/2008 г., постановена от Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: