Р Е Ш Е Н И Е
№ 467
С о ф и я, 21 октомври 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 407/2008 година.
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл.420 ал.1 пр.последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила въззивно решение от 05.11.2007 г., постановено по ВНОХД № 685/2007 г. от Окръжен съд-Пазарджик, което се атакува с доводи по чл. 422, ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Осъденият М. М. И. от гр. К., област Пазарджик ч. процесуалния си представител адв. Р. Апостолов от АК-Пазарджик моли искането на Главния прокурор да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения от закона срок, съобразно правомощията му по чл.420 ал.1 предл.последно от НПК и с него се иска утежняване положението на осъдения.
Разглеждайки го по същество, ВКС приема искането за ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
С присъда № 101 от 06.07.2007 г. по НОХД № 365/2007 г. на Районен съд-Велинград подсъдимият М. М. И. от гр. К., област Пазарджик е признат за виновен в извършването на 03.07.2007 г. в с. Д., област Пазарджик на престъпление по чл.343б ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години, както и наказание по чл.343г вр.чл.37 т.7 от НК – лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година, от което на основание чл.59 ал.3 от НК е приспаднато времето на лишаването от това му право по административен ред до влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност , постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като с въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд тя е изменена и на основание 78а ал.1 от НК жалбоподателят е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в полза на Държавата в размер на 700 лв , а в останалата част присъдата е потвърдена, с което тя е влязла в законна сила на 05.11.2007 г.
С искането на Главния прокурор от 25.01.2008 г. въззивното решение се атакува за съществено нарушение на материалния закон – неправилното приложение на чл.78а ал.1 от НК при наличие на забраната в ал.6 на същия член и с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ВКС намира, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на материалния закон досежно възможността деецът за инкриминираното деяние да бъде освободен от наказателна отговорност и да понесе административно наказание според изискванията на чл.78а ал.1-6 от НК.
Окръжният съд е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК да направи анализ на събрания по делото доказателствен материал, съобразно който да провери и с основание да се съгласи с фактическите констатации на първоинстанция, като същевременно е дал и обоснован отговор на възраженията на жалбоподателя и защитата му за липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила както на досъдебното, така и в хода на съдебното производство пред районния съд, отхвърляйки искането им за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от този съд. В рамките на правилно установените факти от кръга на тези по чл.102 от НПК, съдът правилно е квалифицирал деянието като престъпление по чл.343б ал.1 от НК, но незаконосъобразно е изтълкувал нормата на ал.6 на чл.78а от НК / в редакцията й в ДВ бр.75/2006 г. /. Приложимостта на забраната на ал.6 на чл.78а от НК съдът вижда само в случаите на извършване на престъпно деяние от деец “в пияно състояние”, като квалифициращо го като по-тежко наказуемо престъпление обстоятелство /като се сочи и чл.343а от НК, който е неприложим при транспортно престъпление, извършено от водач в пияно състояние/.
Това разбиране е в разрез с нормата на чл.343б ал.1 от НК, въздигаща в престъпление управляването на МПС от лице, след като е употребило алкохол и с концентрация на същия в кръвта му над 1,2 промила. Понятието “пияно състояние” е изяснено в т.4 от ППВСР № 1/83 г., според което водачът на МПС, поради употреба на алкохол, е изпаднал в състояние на непригодност правилно, а оттам и безопасно да управлява превозното средство и че тази непригодност винаги е налице при съдържание на алкохол в кръвта му над 0,5 промила. С нормата на чл.343б ал.1 от НК законодателят е въздигнал в престъпление управляването на МПС от водач след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила, изхождайки от завишената обществена опасност на това му поведение вследствие нарастване на непригодността му безопасно да извършва тази дейност. И ако при причиняване по непредпазливост на съставомерни вредни последици по смисъла на чл.343 ал.1 от НК “пияното състояние” на дееца с концентрация над 0,5 промила се явява по-тежко квалифициращо престъплението обстоятелство, то в случаите на управляване на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 промила, независимо от това дали при тази си дейност е причинил някакъв несъставомерен резултат, деецът следва да понесе наказателна отговорност за това си умишлено противоправно деяние. Безспорно е, че при изискуемата се от закона концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 промила той се намира в “пияно състояние” и макар този термин да не е вложен в нормата на чл.343б ал.1 от НК, не може да се приеме, че това състояние не е имплицитен елемент от обективната страна на този престъпен състав – т.1 от ТР № 19/85 г. на ОСНК на ВСР. Възприетият от законодателя ограничителен подход в ал.6 на чл.78а от НК се основава на признаци от обективната страна на съответния престъпен състав, каквито, освен пияното състояние на дееца, са и тежкият вредоносен резултат или при множество от престъпления. В този смисъл е и ТР № 2/29.11.2007 г. по тълк.н.д. № 2/2007 г. на ОСНК на ВКС, което е задължително за съдилищата и като анализира противоречивата съдебна практика, изключва приложението на чл.78а от НК за казуси като процесния.
В случая, осъденият И. е управлявал на 03.07.2007 г. в с. Д., област Пазарджик МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта му 1,35 промила и правилно деянието му е квалифицирано като престъпление по чл.343б ал.1 от НК, но в нарушение на забраната в ал.6 на чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, като е потвърдена първоинстанционната присъда относно лишаването му от право да управлява МПС.
Изложеното налага извод за допуснато нарушение при приложението на материалния закон, което при допустимата инициатива на Главния прокурор следва да се отстрани с отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В това възобновено производство подсъдимият и защитата му ще имат възможност да изложат възраженията си, развивани пред касационната инстанция, доколкото новият въззивен състав наново ще следва да се произнесе както по събирането и оценката на доказателствената основа, включително и като му даде възможност да даде обяснения, ако се яви пред съда, така и по правилното приложение на материалния закон, съобразявайки се със задължителната съдебна практика и с настоящето решение, което е задължително за него по приложението на закона.
Поради изложените съображения и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на влязлото в сила въззивно решение от 05.11.2007 г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик по ВНОХД № 685/2007 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :