О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
С о ф и я, 15 октомври 2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в з а к р и т о заседание на 14 о к т о м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
като съобрази становището на прокурора Антони Лаков,
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
ч.н.дело № 569/2008 година.
Производството е по чл.44 ал.1 от НПК, образувано по повдигнат от Софийския районен съд спор за подсъдност на наказателно административен характер дело, образувано по жалба на представляващия “Б”-О. със седалище и адрес на управление в П. срещу наказателно постановление № 1300032/07.07.2008 г. на Директора на Д. “ИТ” П. , с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв за допуснато административно нарушение на чл.26а от НУРИПДНР.
Писменото становище на прокурора от Върховната касационна прокуратура е, че Софийският районен съд основателно оспорва компетентността си да разгледа и реши делото и счита за законосъобразно същото да се изпрати за разглеждане и решаване от Районен съд П.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното :
С наказателно постановление № 1300032/07.07.2008 г. на Директора на Д. “ИТ” П. , за нарушение на чл.26а от НУРИПДНР на “Б”-О. със седалище и адрес на управление в П. е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Същото е обжалвано от представляващия дружеството, по повод на което е било образувано НАХД № 1696/2008 г. на Районен съд П. С определение от 02.09.2008 г. този съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото за разглеждане и решаване от Районен съд-София, позовавайки се на разпоредбата на чл.59 ал.1 от ЗАНН и считайки, че той е компетентния съд с оглед установените в хода на съдебното производство данни за довършеност на констатираното нарушение в съдебния район на този съд. След постъпване на делото в Районен съд-София е било образувано НАХД № 10619/2008 г. по описа на този съд, което с разпореждане на съдията-докладчик от 15.09.2008 г. е прекратено и на основание чл.44 от НПК е изпратено на ВКС за разрешаване на повдигнатия между районните съдилища спор за местната подсъдност на делото. Спорът е между равни по степен районни /общи/ съдилища и съгласно чл.84 от особените разпоредби на ЗАНН, “доколкото в този закон няма особени разпоредби … за производството пред съд по жалби срещу наказателни постановления, …, се прилагат разпоредбите на НПК”, т.е. според разпоредбата на чл.44 от НПК, при повдигнатия между двата районни съда спор за местна подсъдност, компетентен да се произнесе е Върховният касационен съд.
Според изложената в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка на инкриминираното административно нарушение, същото се състои в това, че дружеството, “в качеството на посредник по смисъла на чл.26 от ЗНЗ, не е представило в А. по заетостта в София информация за регистрираните и устроени на работа лица в РБългария или чужбина през първото тримесечие на 2008 г. по форми и показатели, утвърдени от изпълнителния директор на АЗ, установено по време на проверка в офиса на фирмата в П. и такава в Д. “ИТ” П. ”. В мотивите на определението си съдията от Пазарджишкия районен съд е приел, че според тези данни за мястото на извършване на нарушението то е в района на Районен съд-София и това го е мотивирало да прекрати производството по делото и да го изпрати за решаване от този равен нему по степен съд. Съдията-докладчик от Софийския районен съд оспорва този извод, считайки нарушението за осъществено в района на Районен съд П. чрез бездействието на съответното длъжностно лице, имащо задължение по представяне на съответната информация в АС при МТСП-София.
Решаването на въпросите дали едно деяние е извършено, конкретизирането му по време и място, авторството му, съставлява ли то административно нарушение и вината на дееца са въпроси по съществото на спора и това става при спазване процедурата по установяване на деянието и издаване на наказателното постановление, включително подведомствеността на случая и местната компетентност на наказващия орган, което има своето значение при осъществяване на съдебния двуинстанционен контрол върху законосъобразността на обжалвания санкционен акт, като се изхожда и от характера и тежестта на евентуално констатирани процедурни пропуски. Или, районният съд следва да провери материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, като изхожда от изпълнителното деяние, чрез което се осъществява нарушението.
В случая, нарушението на дружеството е посочено като пропуск да се “представи” съответна информация пред А. по заетостта при МТСП-София, имаща пряко отношение към предмета му на дейност, свързана и с възможността за отчет и контрол върху тази дейност от този държавен орган, необходими за обезпечаване определена степен на защитеност на интересите на български граждани и такива от държави-членки на ЕС, търсещи и/или устроени на работа в РБ или в чужбина. Както е описана в ЗНЗ и подзаконовите актове по приложението му, тази дейност на физически или юридически лица се намира под разрешителен регистрационен режим както относно допустимостта за осъществяването й, така и при провеждане на периодичен контрол върху нея от съответните контролни органи, т.е. самото осъществяване на тази дейност е свързано с периодично представяне пред съответните държавни органи на информация, като непредставянето на такава може да има за последица отказ или прекратяване на регистрацията на лицето да я осъществява. И ако самото непредставяне на информацията съставлява нарушение по ЗНЗ и НУРИПДНР, което се санкционира съгласно чл.85 вр.чл.81 от ЗНЗ по реда на ЗАНН с налагане на административно наказание или имуществена санкция, то неизпълнението на това нормативно регламентирано задължение на посредника е предпоставка съответният административен орган, в случая Министъра на труда и социалната политика, да прекрати регистрацията му като такъв, а оттам – възможността да осъществява такава дейност, което представлява индивидуален административен акт, за който важат разпоредбите на АПК, включително относно неговото обжалване.
При това положение ВКС намира, че задължението на посредника за представяне на информацията по чл.26а от НУРИПДНР е част от неговата дейност, като същата може да се осъществява в един или няколко офиса и населени места в страната, свързана е и с поддържане и съхраняване на съответната информация на тези места както с оглед охраняване интересите на работодателите и търсещите работа лица, а така също и за упражняване на контрол от съответните контролни органи.становяването на нарушения в дейността на посредника става от тези контролни органи съобразно тяхната местна компетентност, а оттам – санкционирането на виновното лице, като при обжалване съдебният контрол следва да протече пред съответния първоинстанционен съд, в чийто район е допуснато нарушението като част от дейността на посредника. Посоченото в тази насока в обжалваното НП не дава основание да се приеме, че местно компетентен, според правилата на чл.59 ал.1 от ЗАНН, е Районен съд-София, поради което неправилно делото му е било изпратено за разглеждане и решаване. Същото следва да се върне на Районен съд П. , който да се произнесе по развитите в жалбата оплаквания за законосъобразността на издаденото срещу дружеството НП.
Водим от горното и на основание чл.44 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК като компетентен да разгледа жалбата на представляващия “Б”-О. със седалище и адрес на управление в П. срещу наказателно постановление № 1300032/07.07.2008 г. на Директора на Д. “ИТ”- П. , с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв за допуснато административно нарушение по чл.26а от НУРИПДНР.
ПРЕПИС от настоящето определение да се изпрати за сведение на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :