Р Е Ш Е Н И Е
№ 623
С о ф и я, 11 декември 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 08 д е к е м в р и 2008 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 633/2008 година.
Производство по Глава тридесет и трета от НПК.
С искане на Главния прокурор по чл.420 ал.1 пр.последно от НПК се атакува влязлото в законна сила въззивно решение № 82/20.06.2008 г., постановено по ВНОХД № 234/2008 г. от Окръжен съд С. З. с доводи по чл. 422, ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура.
Оправданите И. С. Х. и С. Й. Н. от с. З., област С. З. , първият лично, а втората с писмено становище и чрез процесуалните си представители адв. П. Чергаров и адв. Е. Петров от САК молят искането да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в срока по чл.421 ал.1 от НПК, съобразно правомощията му по чл.420 ал.1 предл.последно от НПК и с него се иска утежняване положението на двамата оправдани подсъдими, като разгледано по същество, същото се явява ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
В рамките на признатите от оправданите подсъдими Х. и Н. по реда на чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК факти за осъщественото от тях деяние, очертано в обвинителния акт като престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 за Х. и вр.чл.20 ал.3 и 4 от НК за Н. , Главният прокурор навежда доводи за неправилно приложение на материалния закон с извода на Съда макар деянието им формално да осъществява признаците на това престъпление, обществената му опасност да е явно незначителна и поради това са оправдани по това предявено им обвинение. За да стигнат до този си извод, както районният, така и окръжният съд са акцентирали върху “спецификата на казуса” – предмет на деянието бил бракуван лек автомобил, подсъдимият Х бил деец с особености – бил под влияние на алкохола, мотивите за деянието му се коренели в стара вражда между него и пострадалия, с когото били от една “етническа общност, характеризираща се с темпераментно поведение, резки изблици на емоции и бързо преминаване към физически сблъсъци”, и накрая – субективното им отношение към случилото се, тъй като “впоследствие са уредили финансовите си отношения и са се помирили”. Въпреки многократните осъждания на Х. , съдът е приел, че той “не е деец с трайно престъпно поведение, насочено към престъпления против собствеността и личността на гражданите”. По отношение на подсъдимата Н. няма каквито и да е съображения защо проявата й се явява с явно незначителна обществена опасност. В тази насока са и доводите на защитниците им в третоинстанционното производство, които настояват искането на Главния прокурор да бъде оставено без уважение.
Разсъждавайки около обществената опасност на престъплението грабеж като посегателство върху чуждо имущество, съдилищата не са отчели структурата му като съставно, включващо и засягане на обществените отношения относно личността на гражданите, в частност, на конкретния пострадал, бил той собственик или държател на отнеманата вещ, върху когото обаче се оказва физическо или психическо насилие. Именно и заради това за този род деяния законодателят е предвидил завишена санкция, с висок минимум на предвиденото наказание. Или, за да оцени обществената опасност на дадена проява като явно незначителна, решаващият орган на съответната фаза на наказателния процес следва да отговори защо тя е такава както с оглед отнетото имущество, така и интензивността на упражненото върху пострадалия насилие. В тази насока последиците от деянието следва да се преценяват към момента на извършването му, доколкото то е довършено и те са настъпили. Те, като обществено опасен резултат не могат да бъдат различни за отделните членове на обществото, доколкото законодателят не дава право за различно отношение на основа раса, пол, етническа принадлежност и други и доколкото законът следва да се прилага еднакво за всички граждани. Ако деянието е останало във фазата на опита, решаващият орган следва да отговори по какви причини, а ако деянието е довършено, но последиците от него са заличени или възстановени съгласно разума на закона, това обстоятелство може да се отнесе единствено към обществената опасност на дееца и субективното му отношение към извършеното и смекчи отговорността му.
Всички тези въпроси са получили неадекватен отговор от съдилищата при решаване на настоящия казус. Извън тяхното внимание е останало агресивното поведение на Х. към св. К, първоначално “подгонен” с цел да бъде бит “заради стара вражда” между тях / прието като факт от съдилищата /. Като “оневиняващо” го обстоятелство съдът е видял употребата на алкохол преди деянието, включително и като са го поканили да се черпи с четиримата свидетели, при което внезапно, след репликата на Н. , предприел действия по отнемане новозакупения автомобил от св. В, като на противопоставянето му отговорил със заплахи за упражняване на насилие с бухалка и нож. Все в тази насока съдът е отдал тази негова агресия на етническата му принадлежност с поведенчески особености в емоциите, водещи често до “физически сблъсъци” – нещо, което за съда снижавало обществената му опасност като престъпен деец, недооценявайки и множеството му осъждания за деяния, все извършени в пияно състояние из цялата страна, за които е наказван при неоправдани компромиси от страна на съдилищата. Безспорно е, че и с помощта на Н. процесната вещ е отнета, а тя, без данни по делото да е била бракувана, и без номера е МПС със стойност от около 330 лв, годно да се придвижва, макар и теглено от друго ППС, в случая, от Х. с неговото МПС. И ако той е обвинен да е “извършител” на грабежа, учудващо е защо за Н. е приета фигурата на “подбудител и помагач”, след като с действията си тя е участвала в отнемането на вещта, т.е. в прекъсване на полученото владение над нея от св. В установяване трайна фактическа власт такава от нея / привързвайки я към колата на Х. и управлявайки я/ и Х. И ако за Н. седемте й деца са крайно смекчаващо отговорността й обстоятелство с оглед необходимостта да се грижи пряко за тях / при данните по делото само тя от двамата да получава някакви доходи /, то за Х. на фона на условното му осъждане поведението му трудно може да се приеме за лекомислено или като някакво изключение в досегашния му живот.
ВКС намира, че изводът на въззивния съд, съгласил се с районния, деянието на двамата обвинени да е с явно незначителна обществена опасност е незаконосъобразен и на тази основа материалният закон е приложен неправилно, което е основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК за отмяна на въззивното решение и възобновяване наказателното производство с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.
Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела влязлото в сила решение № 82 от 20.06.2008 г., постановено по ВНОХД № 234/2008 г. на Старозагорския окръжен съд и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: