Р Е Ш Е Н И Е
№ 193
София, 22 април 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 114/2010 година.
Производството е образувано по повод искане на осъденото лице П. П. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 117/17.07.2009год. по в.н.о.х.д. № 258/2008 год. на окръжен съд-гр. Бургас.
В искането, поддържано в съдебно заседание, лично и чрез защитника, като основание за проверка на въззивното решение, е посочено нарушение на материалния и процесуален закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е алтернативно искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, респ.-неговото изменение, с приложение разпоредбата на чл.66, ал.1НК.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 1* от 27.11.2009год. по н.о.х.д. № 2714/2006 год. на районен съд-гр. Бургас е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия П. П. П. за извършени престъпления /самостоятелно и в съучастие с подсъдимия Д/ по чл. 211, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 и чл.54 НК и е осъден, съответно на три години и шест месеца и на пет години лишаване от свобода. На основание чл.23,ал.1 НК е определено подсъдимият да изтърпи по тежкото от двете наказание, а именно пет години лишаване от свобода.
Искането на осъденото лице е процесуално допустимо.
Съдебният акт е влязъл в законна сила на 27.07.2009год, а искането-постъпило на 07.12.2009год., т.е. в законоустановения по чл.421,ал.3 НПК срок.
Разгледано по същество е неоснователно.
В искането се съдържа довод, изтъкнат и пред въззивната инстанция и на него по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, правилно е прието, че вината на дееца е установена по категоричен и несъмнен начин. След пълно, всестранно и обективно изследване на фактите и обстоятелствата, включени в кръга, очертан от разпоредбата на чл.102 НПК, въззивният съд е извел верни правни изводи. Обясненията на подсъдимия, са разгледани в контекста на останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите, пострадали от престъпната дейност на молителя, съдебно-счетоводна експертиза, писмени доказателства и не са кредитирани, като противоречащи му.
При установената фактическа обстановка, законосъобразен е изводът на съдилищата по същество, че подсъдимият П с деянието си, е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.211НК. Молителят е създал у пострадалите невярна представа за това, че би могъл да им осигури работа в чужбина като строителни работници и притежава фирма за извършване на такава дейност и с това ги е мотивирал към разпоредителни действия. Независимо, че фирма ЕТ”ПМП”-П. Петров”, със седалище и адрес на управление гр. Р., собственост на П. , е била член на Българска строителна камара, не са спазени редица други условия за изпращане на работници в чужбина, съобразно двустранните спогодби със съответните държави и изискванията по българското законодателство за издаване на работни визи, обстоятелства, свидетелстващи, че осъденият още в началото на своята дейност, не имал, нито намерение, нито е могъл да осигури на свидетелите работа в чужбина. За това, правилно съдът е аргументирал, че молителят е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалите за възможностите си да ги реализира на трудовия пазар извън страната, като им е причинена имотна вреда.
Правилно и в интерес на осъденото лице, инстанциите по същество са приели, че престъпната му дейност е осъществено при условията на чл.26,ал.1НК. Касационният състав намира, че изводите са съобразени с ТР № 2/18.06.1999г. на ОСНК. Вън от всякакво съмнение, отделните 23 деяния, в случай, че бъдат разгледани като еднородна реална съвкупност, биха довели до различна правна квалификация в светлината на ТР №1/1998год., с оглед размера на причинената имотна вреда, но би се достигнало до по-тежък резултат, предвид възможността за приложение на чл.24 НК, с което би се утежнило наказателно правното положение на П.
Не може да бъде възприето възражението, върху което защитата поставя акцент в искането, че са нарушени процесуалните права на осъдения, с оглед процесуалните нарушения в досъдебната фаза на процеса, на базата на ТР№2/2002год. на ОСНК. Всички доводи, свързани с нарушения по образуване на наказателното производство, разследването, промяната на подсъдността/извършена по съответния ред от ВКС на РБ/ , са без правно значение и по никакъв начин не са рефлектирали негативно върху процесуалните права на молителя.
Определеното наказание е справедливо. Високата степен на обществена опасност на деянието, насочено към голям брой лица, високата и на дееца – проявената престъпна упоритост, изграждането на стройна схема за измамливите действия, както и продължителността на наказателното производство, което е извън „разумния срок” по смисъла на чл.6 ЕКПЧОС и чл.22, ал.1НПК, са съобразени по подходящ начин и е наложено наказание, с което в максимална степен се постига личната и генерална превенция. Няма място за приложението на чл.66, ал.1НК-на първо място, с оглед размера на наказанието лишаване от свобода. Не може да бъде удовлетворено искането на молителя за смекчаване наказателно-правното му положение и по отношение размера на наказанието, предвид завишената степен на лична и обществена опасност.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъденото лице следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице П. П. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 117/ 17.07.2009год. по в.н.о.х.д. № 258/2008 год. на окръжен съд- гр. Б..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: