Р Е Ш Е Н И Е
№ 620
София, 12 декември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на 08 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Мариана Маринова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н.дело № 636/08 година
На основание чл.419, във вр. с чл.422,ал.1,т.5, във връзка с чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК, е постъпило искане на осъденото лице Т. Г. М. против въззивно решение № 324/ 29.09.08г., постановено по в.н.о.х.д. № 1161/08г на Пловдивския окръжен съд. В искането, поддържано и в съдебно заседание, са релевирани основанията по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Отправено е искане в алтернативна даденост- за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване на правомощието по чл.354, ал.1,т.2,пр.последно НПК, респ. – делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането на осъдения за неоснователно.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване, намира следното:
С въззивнатото решение, е потвърдена присъда № 8*8г., постановена по н.о.х.д. № 410/08г. на Пловдивски районен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Т. Г. М. за извършено престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 НК и във вр. с чл.55, ал.1,т.1 и т.3 НК-наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК, с тригодишен изпитателен срок. Съдът се е произнесъл по въпросите за веществените доказателства и направените разноски по делото
Искането на осъдения е процесуално допустимо. Съдебният акт е постановен на 29.09.2008год, а искането-постъпило във ВКС на РБ-на 24.10.2008год.,т.е. в законоустановения по чл.421,ал.3 НПК срок.
Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:
Несъстоятелни са доводите, изтъкнати в искането за възобновяване, свързани с процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. С обвинителния акт се повдига обвинение, съобразно разпоредбата на чл.246,ал.1 НПК, което в случая е ясно и точно формулирано и срещу него молителят е имал възможност да ангажира адекватна защита. Непълнотата на обвинението в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, не рефлектира върху процесуалните права на М. , защото окончателното обвинение се прецизира от прокурора. Нещо повече, дори и на предходния етап от развитието на наказателното производство, той е имал реалната възможност да разбере в какво е обвинен
Инстанциите по същество са извършили съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, като не е даден приоритет на едни доказателства пред останалите. Основното възражение на осъдения, насочено към неправилното формиране на фактическите изводи, относно намирането на инкриминираното наркотично вещество, не намира опора в доказателствения материал. Изводите на съдилищата, че подсъдимият М е държал инкриминираното наркотично вещество, са изградени на базата на прецизна оценка на доказателствената съвкупност. Обясненията на подсъдимия, освен че са един от начините му за защита, са и доказателствено средство, източник на информация за правнорелевантни факти. Те следва да бъдат разглеждани на фона на останалите доказателства и заедно с тях при съвкупна преценка, да се изведе несъмнения извод за авторството на деянието. Не е прекъсната обективната връзка между фактите, установени с тези обяснения и останалите обстоятелства по делото, включени в предмета на доказване, възпроизведени с останалите доказателствени средства. Свидетелите Т. и Л. , са категорични, че с влизането в жилището на свид. Габриела И. , са потърсили поименно молителя и на отправения към последния въпрос, дали притежава забранени от закона вещества, отговорът му е бил положителен. Изолиран в друго помещение на дома, до идването на оперативно-следствената група, извършила претърсването и изземването на наркотичното вещество, нито един от присъстващите не е имал реална възможност да го “подхвърли”. От гласните доказателствени източници, е установено, също така, че и преди идването на полицейските служители, якето на М. , се е намирало в непосредствена близост до него и никой от гостите не би могъл да го постави в джоба му, за да го злепостави. Особено внимание, съдилищата са обърнали на показанията на свид. Ситев, с оглед сочените от защитата обстоятелства за минал конфликт между двамата и евентуално желание за дискредитиране на М. от страна на неговия бивш съученик. Присъстващите на празненството не са възприели негативни отношения между двамата и защитната версия на подсъдимия е проверена внимателно и възраженията в тази насока-отхвърлени аргументирано от инстанциите по фактите. Преодоляно е незначителното противоречие между показанията на свидетелите Л/както по между им/, така и по отношение на останалите гласни източници на информация.
Окръжният съд, се е съобразил с изискванията, визирани в разпоредбата на чл.339,ал.2НПК, като са изпълнени посочените процесуални задължения при отхвърляне на доводите, изложени във въззивната жалба. Извършена е оценка на доказателствената съвкупност и направен собствен фактически и правен анализ, поради което не са ограничени процесуалните права на подсъдимия. По категоричен и несъмнен начин е установена съпричастността на М. към инкриминираното наркотично вещество-1.558гр.марихуана и 0.0489гр.кокаин и вън от всякакво съмнение – доказано авторството и вината му.
При установената по предвидения процесуален ред фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. Аргументирано въззивният съд е отхвърлил аналогичните възражения на молителя, свързани с искането за преквалифициране на деянието по смисъла на чл.354а,ал.5НК. Извършеното от подсъдимия престъпление не представлява “маловажен случай” по смисъла на чл.93,т.9 НК. Обществената му опасност е висока, не може да се говори за незначителност на вредните последици, а така също и с оглед данните за дееца – негативна характеристика /осъждан, макар и реабилитиран/, притежанието на два вида наркотик, в присъствието на голяма група от хора, не са от категорията на смекчаващи обстоятелства, за да обосновават извод, че обществената опасност е по ниска, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Стойността на предмета на престъпното посегателство не може да бъде единственият критерий, както правилно са отбелязали съдилищата, при преценката на случая като “маловажен”.
Наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, условно, е справедливо определено при условията на чл.55 НК. Също така е необходимо да се отбележи, че при условията на чл.55,ал.3НК, не е наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Правилна е оценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност и с оглед постигане на целите в личен и обществен план, не следва да бъде смекчено наказателно правното положение на осъдения.
По изложените съображения, касационната инстанция, намира че искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяване на атакувания съдебен акт, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Г. М. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 324/ 29.09.2008 год., постановено по в.н.о.х.д. № 1161/08 год. на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: