Р Е Ш Е Н И Е
№ 586
София, 18 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от Ивета Анадолска
н.дело № 609/08година
Касационното производство е образувано по повод жалба на частния обвинител и граждански ищец Н. М. Г. срещу въззивно решение №489/ 25.06.2008 год., постановено по в.н.о.х.д. № 624/07 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание от процесуалния представител, като основания за проверка на въззивното решение са посочени нарушение на материалния и процесуален закон. Заявено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав.
Подсъдимият В. И. П. не изразява становище по жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намери следното:
С атакувания акт, е потвърдена присъда от 20.12.2006 год., постановена по н.о.х.д. № 75/06г на Окръжен съд- Монтана, с която е признат за невинен подсъдимия В. И. П., за това че в периода 1999год до м.юли 2002год., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в нарушение на чл.212,ал.2 и чл.213 от ПБТПСМР, по непредпазливост да е причинил смъртта на М. М. , поради което е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.123,ал.1 НК. Предявеният граждански иск е отхвърлен.
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна.
Касационният състав намира за несъстоятелни доводите, свързани с нарушение на процесуалните правила при постановяване на съдебния акт. Идентични възражения, изтъкнати с въззива жалба, в унисон с разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК, са отхвърлени аргументирано. Въззивната инстанция е извършила съвкупен анализ на събрания доказателствен материал. Не е допуснато заявеното нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.107, ал.3 НПК, за избирателен подход при оценката на доказателствения материал. Не отговаря на истината, твърдяното в жалбата основаване на оправдателната присъда, само на изводите на съдебно-техническата експертиза, която се сочи, че е изготвена от некомпетентно лице. Изводите на съда са изведени въз основа на комплексна оценка на доказателствената съвкупност и безспорно установено, че на мястото, където не е заровен изкопа преминават както тръби на “В и К”, така и на БТК. Експертите са констатирали, че процесният водопроводът не функционира от 1999 год., липсват обективни следи от ремонтна дейност по него, а новият-преминава по друго трасе. Инстанциите по фактите са положили в достатъчен обем усилия, по установяването на правно значими факти и обстоятелства – извършване на изкопа работа в района за отстраняване на повреди по водопровода, извършването й под непосредственото ръководство на подсъдимия и всичко това преценено през призмата на изискванията за безопасност на труда. Изведени са категорични фактически изводи, на базата на съвкупната преценка на доказателствения материал, че на мястото на инцидента, не е извършвана строително-монтажна дейност, под ръководството на подсъдимия, която да е свързана с нарушение на правилата за безопасност и да се намира в пряка причинна връзка с оставения открит изкоп, в който е попаднал трактора, управляван от пострадалия.
Законосъобразни са изводите на инстанциите по същество по приложението на материалния закон. При установените факти по делото правилно е преценено, че не са осъществени обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.123,ал.1 НК. Липсва нарушение на инкриминираните разпоредби, относно безопасността на труда, при строително-монтажни работи. Гласните доказателствени източници недвусмислено сочат, че при извършване на изкопна дейност, подсъдимият е осъществявал непосредствен контрол и ръководство на обекта/ т.е. дейността му е съответна на изискванията на чл.213 от ПБТСМР/. Изискванията на чл.212,ал.2 от същия правилник са свързани с предхождаща ремонтната работа дейност, по обозначаване, сигнализиране на изкопа и не могат да се свържат с последваща такава, която би била относима към престъплението по чл.123,ал.1 НК. Тази правна норма, бланкетна по своя характер, изисква посочване на конкретни правила, в нарушението на които, при извършване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, по непредпазливост да е причинена смъртта на едно или по-вече лица. Липсват доказателства и за нарушение на общите правила, свързани с безопасността на труда, каквото е задължението след изкопна работа, да се обезопаси района, със заравяне на изкопа. По конкретното дело, по категоричен и несъмнен начин е установено, че подсъдимият, при изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е нарушил визираните от представителя на обвинението правила и с това да е причинил смъртта на М.
Освен това, настоящият състав намира за необходимо да отбележи,че вън от вниманието на съдилищата е останало обстоятелство, свързано с неправомерно поведение на самия пострадал. Видно от протокола за оглед, придружаващата го скица, а така също и експертите са констатирали, че въпросният изкоп, се е намирал извън пътя, а пострадалият е управлявал превозното средство, след като е излязъл от „платното за движение” / по смисъла на легалното определение в параграф 1 от ДРЗдП/, преминал през тротоар, предназначен само за пешеходци и навлязъл в затревено пространство извън пътя, поведение, намиращо се в пряка причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на Н. Г. следва да се остави без уважение, като неоснователна, а въззивното решение-в сила като правилно и законосъобразно
.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 489/ 25.06.2008 год., постановено по в.н.о.х.д. № 624/07 год.на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи нае обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: