Р Е Ш Е Н И Е
№ 584
..
София, 04 декември 2008година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 24 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н.дело № 588/08 година
Производството е образувано по искане на осъденото лице Х. О. Ш., за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 184/29.07.2008год., постановено по в.н.о.х.д. № 1001/08г. на Варненския окръжен съд.
В искането, поддържано лично и чрез процесуалния представител в съдебно заседание, са релевирани всички основания по смисъла на чл.422,ал.1,т.5, във вр. с чл.348 НПК. Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание и алтернативно-неговото изменение, с преквалифициране на извършеното деяние и намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода..
Гражданският ищец М. Д. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на искането.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, намира за установено следното:
С атакувания акт е потвърдена присъда № 258/ 15.04.2008г, постановена по н.о.х.д. № 4942/07г. на Варненски районен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Ш за извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.2 и т.12, във вр. с чл.129,ал.І НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК- с тригодишен изпитателен срок. Предявеният граждански иск от Д. е уважен за сумата от 2000 лв.
Искането на осъденото лице е процесуално допустимо.Съдебният акт е постановен на 29.07.2008год., а искането-постъпило във ВКС на РБ-на19.09.2008год., т.е. в законоустановения срок.
Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:
Касационната инстанция намира, че не са допуснати заявените в искането съществени процесуални нарушения. Окръжният съд в унисон с изискванията на чл.339, ал.2 НПК, аргументирано е отхвърлил доводите на молителя, част от които се изтъкват в искането. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на пълно и всестранно изследване на доказателствената съвкупност и инстанциите по фактите са положили достатъчно усилия за разкриване на обективната истина по смисъла на чл.13 НПК, поради което не може да бъде възприето виждането на защитата в същата насока. По начало, касационната инстанция не би могла да обсъжда “непълнота” на доказателствения материал и преценката на такива доводи е обвързана само с евентуалното накърняване на процесуалните права на подсъдимия. Въззивният съд задълбочено и внимателно е обсъдил показанията на свидетеля А, посочен от обвинението, подкрепящ показанията на пострадалия Д. , на свид. Събев и Н. , обслужващи защитната теза на подсъдимия и на двамата независими свидетели – К. и Д. /полицейски служители/. Констатираните различия са преодолени от въззивната инстанция и са изложени съображения, които се базират не само на житейската и формална логика, но обстойно са проверени и оценени тези доказателства, като възпроизведеното от С. и Н. , не е прието от съдилищата, като некоректно поднесена информация за авторството на деянието, а се дължи на обективната им невъзможност да проследят развитието на събитията, с оглед мястото, от което са ги наблюдавали. Гласните доказателствени източници са еднопосочни, относно установяването на правнорелевантните факти – нанасянето на удара от подсъдимия и с какво, разположението на телата на подсъдим и пострадал, което е съпоставено с изводите на съдебномедицинската експертиза, във връзка с механизма на причиняване на телесното увреждане, вида и характера му.
Достоверността на доказателствения материал не подлежи на преобсъждане от касационната инстанция, нито същата може да ревизира вътрешното убеждение на предходните инстанции по фактите. Наложителна у намеса на касационния състав, в случаите когато при формирането на вътрешното убеждение, не са спазени правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. Инстанциите по същество са обсъдили задълбочено, всестранно, обективно и точно доказателствата по делото, като са изложените съображения за изводите по достоверността им.
Касационната инстанция намира, че не е налице и твърдяната материална незаконосъобразност на атакуваният съдебен акт. Несъмнено, подсъдимият е действал като длъжностно лице/кондуктор в регионален център/, при и повод изпълнение на служебните си задължения, с което е причинил телесно увреждане на пострадалия, покриващо медико биологичните характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК/трайно отслабване на слуха на дясното ухо/. Макар и лаконично, инстанциите по същество са изложили съображения, относно правната квалификация на извършеното по т.12, които се възприемат от настоящата инстанция. Причиняването на телесното увреждане е по незначителен повод и с начина на извършване, Ш. е демонстрирал явно неуважение към обществото и липса на обвързаност със социалните норми на поведение.
Несъстоятелни са доводите на защитата за преквалифициране на извършеното деяние по смисъла на чл.132, ал.1,т.2 НК. Пострадалият Д. с поведението си не е предизвикал агресията на Ш. спрямо личността си, като в тази посока са не само неговите показания и тези на приятеля му-св. Атанасов, на свид. Робева, описваща събития и отношения, предшестващи инцидента и на полицейските служители. Липсата на пряко, непосредствено нападение, отправяне на обидни изрази от страна на Д. , насочени към подсъдимия, изключват институти като неизбежна отбрана и силно раздразнено състояние, предизвикано от пострадалия, в което да се е намирал деецът.
Наложеното на молителя наказание, е справедливо определено и съответно на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, оценени в тяхната взаимна връзка и обусловеност и – достатъчно за постигане на целите му в личен и обществен план. Не може да бъде удовлетворено искането на осъденото лице за смекчаване наказателно правното му положение, основано преди всичко на искането за квалифициране на извършеното деяние по превилигирован престъпен състав.
Размерът на гражданската обезвреда е съобразен с претърпените болки и неблагоприятни последици и съответен на принципа на справедливостта, съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че искането на осъденото лице Х. О. Ш. за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Х. О. Ш. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 184/ 29.07.2008г., постановено по в.н.о.х.д. № 1001/08г. на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: