Р Е Ш Е Н И Е
№ 656
София, 29 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н. дело № 597/2008 година.
Производството е образувано по искане на осъденото лице П. Й. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 56/ 08.05.2008 год. на Великотърновския окръжен съд по в.н.о.х.д № 118/2007 год., с което е потвърдена присъда, постановена по н.о.х.д. № 322/06год.на Районен съд-Горна О. Изтъкнати са доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание, обуславящи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, като в алтернативна даденост е поискано да бъде оправдан молителя по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание, искането е поддържано по изложените в него съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за допустимо, на неоснователно.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери атакувания съдебен акт, в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:
С въззивното решение, е потвърдена присъда № 14/ 11.01.2007год., постановена по н.о.х.д. № 118/06год. на Районен съд-Г. Оряховица, с която е признат за виновен подсъдимия П за извършено престъпление по чл.220, ал.1 НК и му е наложено общо наказание за двете деяния-една година и шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1НК, с тригодишен изпитателен срок.
Искането на осъденото лице е допустимо.
Въззивният съдебен акт е постановен на 08.05.2008год., а искането-постъпило във ВКС на РБ – на 29.09.2008год., т.е. в законоустановения по смисъла на чл.421, ал.3 НПК срок.
По същество искането е неоснователно по следните съображения:
Релевираната от молителя процесуална незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, изразяващи се в нарушение разпоредбите на чл.9 и чл.29,ал.2 НПК, не намира опора в материалите по делото. Производството пред районния съд не е проведено от нелегитимен съдия, съобразно заявеното в искането. С решение на ВСС/протокол №49/28.11.2006год./, съдия Мариана Лазарова е избрана за административен съдия, считано от 15.02.2007год. С решение на ВСС-/протокол №54/20.12.2006год/ – е избрана за административен ръководител на Административен съд-Велико Търново, а в решение на ВСС от 10.01.2007год-е посочено, че административните ръководители следва да приключат започнатите с тяхно участие наказателни дела. Присъдата е постановена на 11.01.2007год. От това следва, че първоинстанционния съдебен акт не е постановен от незаконен състав. Тълкуването на разпоредбите на Конституцията на РБ-чл.129,чл.131 и чл.133 и на Закона за съдебната власт-чл.27,т.4 и чл.124/ в редакцията им, към момента на постановяване на присъдата/, относно статута на съдиите, прокурорите и следователите, налага извод, че създадените с тях правоотношения имат властнически характер и не оставя място за субсидиарно приложение по тези въпроси на КТ. Органът, който ги назначава и освобождава от длъжност е ВСС, той упражнява правомощията си при условията на власт и подчинение, поради което правоотношенията с магистратите, що се отнася до тяхното учредяване, изменение и прекратяване, се регулират от административното право. При смесен фактически състав са уредени въпросите по възникването и прекратяване на трудовото правоотношение с магистрата. Решенията на ВСС за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и понижаване и освобождаване на съдии, прокурори и следователи е определящо. Въз основа на него лицата по чл.30 ЗСВ, издават съответните актове/съобразно чл.124 ЗСВ/, които не могат да предизвикват различни от вече проявените за адресата последици, но с тях окончателно се изпълва съдържанието на смесения фактически състав по уреждане на трудовоправните отношения на магистрата.
От изложеното се следва изводът, че съдията-докладчик в Районния съд, към момента на постановяване на присъдата, не само е могъл, но е и бил длъжен да приключи започнатото с негово участие наказателно дело, като всички доводи в искането по отношение на това,че в индивидуалния административен акт на ВСС е посочено приключване на делата с решение,са несъстоятелни.
Окръжният съд, в съответствие с процесуалните си задължения по смисъла на чл.339, ал.2 НПК, е изложил в достатъчен обем съображения, относно изтъкнатите аналогични възражения във въззивната жалба .
Не може да бъде възприета тезата на осъденото лице за нарушение разпоредбите на 13, чл.14 и чл.107,ал.3 НПК. Инстанциите по същество са положили усилия за разкриване на обективната истина, на правнозначимите факти, включени в очертания от разпоредбата на чл.102 НПК предмет на доказване. Не е игнориран част от доказателствения материал, същият е оценен съвкупно. Показанията на Б. , Ив. И. , Т. И. , Р. С. , К. , М. Й. , като източник на информация за установяване на правнозначими факти и обстоятелства, са разгледани заедно с тези на Д. , П. , Д. и В. , изводите на съдебно-счетоводната експертиза и писмените доказателствени средства.
Настоящият съдебен състав не възприема възраженията, свързани с нарушение на материалния закон. Вън от всякакво съмнение действията на подсъдимия са били насочени към сключване на неизгодни за представляваното от него Л. депо, сделки и от това са последвали значителни вреди за предприятието. Несъстоятелни са всички доводи, свързани с липсата на надлежно упълномощаване на осъденото лице и от там –извод за липсата на длъжностното му качество, предвид депозираното нотариално заверено пълномощно от Г. директор на БДЖ от 14.11.1999год., което дава основание на настоящия съдебен състав да приеме за правилни изводите на Съдилищата, че при сключване на инкриминираните правни сделки, молителят е действал в качеството на „длъжностно лице”, на когото е възложено срещу трудово възнаграждение, постоянно извършване на ръководна работа- Н. на Л. депо-гр. Горна О. при НК”БДЖ”, по смисъла на чл.93,,т.1б”б” НК, в съответствие с ПП 7/1976г. На ВС и Решение №103/1978г на ОСНК.
Инстанциите по фактите са изложили в достатъчен обем съображения, в какво се изразява “неизгодността” на сключените сделки, като са взети предвид указанията на Решение №14/1979г. на ОСНК. Не отговаря на истината твърдяното в искането, че цената на продадените стоки, е била единствения критерий, по който е преценена изгодността на сделките. Като един от основните и съществени параметри на всеки договор за продажба, цената е взета предвид от Инстанциите по същество, не като единствен и решаващ критерий, а съвкупно с всички условия, при които сделките са били сключени.
По пункт първи от обвинението – с грубото погазване на финансовите интереси на НК”БДЖ”, защото именно поради липсата на средства е разрешена продажбата на скрап, за да може с получените суми, да се удовлетворят текущите и неотложни нужди на Л. депо, това договаряне е на продажна цена, по ниска от минимално разрешената със заповедтта на Г. Директор, съгласувано е със съконтрахента да бъдат продадени целите тягови двигатели, с включените в тях цветните метали-мед, без уговорка за нейното връщане от купувача, непосочването в договора на начина за установяването на общото количество скрап, на количеството отделена мед при извършената сортировка от работници на „В”ЕООД-гр. Горна О. , нито на техническите характеристики на продадения скрап, сключване на устен договор и едва на по-късен етап – на 18.10.1999год.писмен такъв, в който са залегнали само част от предварително съгласуваните условия. Аналогичните доводи, свързани с формата на договора, рефлектираща върху неговата действителност, са отхвърлени аргументирано от Окръжния съд, поради което настоящият съдебен състав не смята за нужно да ги повтаря.
По пункт втори –сделката е неизгодна за Л. депо, защото осъденото лице се е разпоредило да се извърши продажба на бандажи, по цени на единична бройка, вместо на тон, при което формираната продажна цена е значително занижена. Томов, за да заобиколи заповедта на генералния директор по отношение на цената, разчетите и офертите, е издал заповед №126/31.07.2000год., с която е назначил комисия за бракуване и оценка на бандажите и по късно-наредил, да бъде намалена продажната цена, като в момента на меренето и товаренето на продадените стоки, не осигурил представител на локомотивното депо.
Несъмнено, в резултат на съзнателно сключените от молителя неизгодни сделки, са последвали значителни вреди за представляваното от него Л. депо.
Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че инкриминираното поведение на молителя сочи на извършване на по-тежко-наказуема престъпна дейност, но поради липса на съответно обвинение, е лишена от възможност за корекция на атакувания по този ред съдебен акт. От установените факти по делото, може да се направи извод,че със сключване на неизгодна сделка, по смисъла на чл.220 НК, П. е улеснил или прикрил длъжностно присвояване по чл.201 НК, като е въпрос на доказване, дали би отговарял за съвкупност от престъпления по чл.220 и чл.201 НК, или за такова по чл.202,ал.1,т.1 НК.
Наложеното на подсъдимия наказание, не е явно несправедливо. То съответства както на високата степен на обществена опасност на деянието, на дееца и на всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Инстанциите по същество са отчели дръзкият начин, по който е извършено престъпното посегателство, проявената престъпна упоритост от подсъдимия, предварително начертания план за действие, предвид на което не следва да бъде смекчавано наказателно-правното му положение.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъденото лице П. Й. П. за възобновяване на наказателното дело, следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, поради липсата на релевираните в искането нарушения по смисъла на чл.422,ал.1,т.5, във вр. с чл.348, ал.1 НПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице П. Й. П. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 56/08.05.2008год., постановено по в.н.о.х.д. № 118/07год. на Великотърновския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: