О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
София, 30 юли 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на тридесети юли, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕТА АНАДОЛСКА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ч.н. дело № 485/2010 година
Производството пред ВКС е образувано по повод определение на Районен съд /РС/, гр. И., по НАХД №157/2010г. по описа на съда, за преценка основанията за промяна на общата местна подсъдност по чл.43, т.3 НПК. В съдебния акт от 14.07.2010 година са изложени съображения, сочещи на обстоятелството, че с оглед изискванията на чл.29, ал.2 от процесуалния закон и отвеждането на съдии, обосновано от законовите предпоставки на визираната разпоредба, е изчерпан щатният състав на компетентния орган, създаващо процесуална пречка за разглеждане на делото.
В писмено становище прокурор от Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за наличие на условията, регламентирани в чл.43, т.3 НПК за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа делото.
Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, съобразявайки се със съдържанието на определението на Исперихския районен съд, материалите по делото и упражнявайки правомощията, с които е оторизиран, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство по НАХД№157/2010г. на РС-Исперих е инициирано с постановление на съответната районна прокуратура, с което се предлага освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на М. С. М. за извършено престъпление по чл.343в, ал.2, вр. ал.1 от НК. В хода на подготвителните действия, предхождащи провеждане на открито съдебно заседание е установено, че защитникът на обвиняемото лице е съпруг на председателя на съда.
Очертаната фактология не обуславя юридически изводи за процесуални пречки от абсолютен характер за участие в съдебния състав, регламентирани в чл.29, ал.1 НПК, но индицира на съмнения за предубеденост и заинтересованост при решаване на казуса, като с оглед обезпечаване безпристрастност при реализиране на правосъдието, определените съдии-докладчици са се отвели от разглеждане на делото. Видно от приложения съдебен акт от 14.07.2010 година след направените самоотводи е изчерпан щатният състав на Исперихския РС, което е мотивирало направеното искане до ВКС за промяна на подсъдността, с правно основание чл.43, т.3 НПК.
Настоящият касационен съдебен състав, намира искането за основателно.
Фактическите констатации, базиращи се на материалите по делото и сочещи на процесуална недопустимост за разглеждане на делото от съдиите от РС-Исперих, поради извършена съдопроизводствена дейност, субсумираща се от правните норми на чл.31, ал.1, вр.чл.29, ал.2 НПК, логическа последица от която е изчерпването на щатния състав на съда, обосновават заключението за необходимост от промяна на общата местна подсъдност по НАХД№157/2010г. За бързото, ефективно и своевременно обезпечаване присъствието на процесуалните субекти и участници в съдебно заседание при осъществяване на предстоящите съдопроизводствени действия в административно-наказателния процес, и с оглед фактите по делото за местоживеенето на обвиняемия М. , като компетентен да разгледа настоящия казус, ВКС определя РС-Разград.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, счита че са налице условията на чл.43, т.3 НПК за разглеждане на делото от друг, еднакъв по степен съд, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА по подсъдност материалите по НАХД№157/2010г., по описа на РС-Исперих за разглеждане и решаване на делото на Разградски РС.
Препис от определението да се изпрати на Исперихския РС, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.