О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
С. 07.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ : БОРИС ИЛИЕВ
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2458 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. С. Р. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 6062 от 28.12.2015г. по в.гр.д. № 979 по описа за 2015г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 6307 от 10.08.2015г. по гр.д.№ 1184/2015г. на Районен съд Благоевград като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и са присъдени разноски.
В. съд е преценил, че сключеният на основание чл.171 ал.1 ЗГ договор с № РД 58-8 от 24.02.2015г. от министъра на земеделието и храните е такъв за възлагане на управление и представителство на „Ю.” ДП Б. по смисъла на чл. 328 ал.2 КТ и тъй като ищцата е заемала ръководна длъжност – „Началник отдел „Финанси”, главен счетоводител”, извършеното със заповед № ТД-2 от 16.04.2015г. на директора на „Югозападно държавно предприятие” ДП Б. уволнение е законосъобразно. В мотивите си, като е посочил, че се касае за търговско предприятие, управляващо горските територии, което осъществява стопанска дейност и набира приходи, е приел, че то работи по утвърден от министъра на земеделието и храните финансов план и в предметния обхват на неговата дейност е заложено постигането на определен стопански резултат и печалба. Съобразил е и че в задълженията на директора „Ю.” е включено съблюдаване на определени икономически показатели – да постигне конкретно планирани приходи и да не надвишава посочени разходи. Акцентирал е на обстоятелството, че със сключването на договора за управление, директорът е поел задължение срещу възнаграждение да постигне в уговорен срок определен стопански резултат, като за качественото му изпълнение се е задължил да внесе сума пари /гаранция/ и размерът на неговото трудово възнаграждение не е договорено, а е в зависимост от постигнатите стопански резултати. В. съд се е позовал на задължителна практика, съгласно която договорът за управление по чл.328 ал.2 КТ е приложим за всяко „предприятие” по смисъла на §1 т.2 ДР на КТ.
Като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, касаторът поставя следните три въпроса, по които желае да се допусне касационно обжалване:
1. Длъжен ли е въззивният съд да отговори на всички доводи, изложени във въззивната жалба при проверката си по чл.269 ГПК чрез извеждане на самостоятелни фактически и/или правни изводи?, за който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решение № 283 от 14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ІV г.о., тъй като съдът не бил изложил мотиви по възраженията му, че т.нар. бизнес задача всъщност представлява финансов план, който няма изискуемите се характеристики на бизнес програма и който след като е изготвен два месеца след прекратяване на процесното трудово правоотношение не следва да е съотносим, както и относно липсата на мотиви защо съдът счита, че определеният в чл.171 от Закона за горите договор за управление отговаря на изискванията по чл.328 ал.2 КТ. В тази връзка са и другите два поставени от касатора, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, въпроси : 2.Налице ли са предпоставките за упражняване на правото на уволнение по чл.328 ал.2 КТ в хипотеза на сключен договор за управление по чл.171 ЗГ ? и 3. Следва ли съдът да изследва дали сключеният договор за управление по чл.171 ЗГ съдържа поставена бизнес задача, като предпоставка за правото по чл.328 ал.2 КТ?
К. претендира направените по делото разноски. Към жалбата прилага договор за правна помощ и съдействие от 18.01.2016г., удосотоверяващ договорен размер за адвокатско възнаграждение от 840лв. пред касационната инстанция, без да представя доказателства за реалното му заплащане.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. В същото се излагат подробни доводи и се прилага задължителна съдебна практика. Прави се възражение за прекомерност на разноските на противната страна и също претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720лв. Реалното им заплащане удостоверява с приложена фактура № 546 от 16.03.2016г. за правна защита и съдействие и договор за правна защита и съдействие № 109383 от 16.03.2016г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,след като съобрази данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното :
По поставените от касатора въпроси, независимо че са от значение за изхода на спора, не следва да се допуска касационно обжалване, защото първият не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика, а по останалите – пред вид наличието на трайно установена практика, която е съобразена от въззивния съд, не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в смисъла, разяснен с указанията, дадени в т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/09г.на ОСГТК на ВКС.
По първият въпрос: Безспорно е, че при проверката си по чл.269 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички изложени доводи и възражения във въззивната жалба, като формулира свои фактически и правни изводи и в случая това е направено. Задължителните постановки, съдържащи се в цитираното от касатора решение № 283/2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ІV г.о., съгласно които обект на въззивна дейност не са пороците на първоинстнационното решение, а разрешаването на материалноправния спор са спазени, защото въззивният съд повторно е разрешил същия, като мотивирано е обосновал извода си защо счита, че конкретно сключеният договор за управление по чл.171 ал.1 ЗГ е такъв по смисъла на чл.328 ал.2 КТ. Обстоятелството, на което акцентира касатора, че в случая изискуемият финансов план е изготвен по-късно /два месеца след прекратяване на трудовото правоотношение/ не е от значение. От съществено значение са характеристиките на сключения договор, които въззивният съд, при формиране на правния си извод, е изследвал подробно и дали се изисква постигането на определен стопански резултат, печалба, необходимост от съблюдаване на определени икономически показатели, както и обвързване на възнаграждението със същите. Съгласно постановено по чл.290 ГПК решение № 215 от 3.07.2014г. по гр.д.№ 7007/2013г. на ІІІ г.о. – съществено за всеки договор за управление е да съдържа бизнес задача /или финансов план, без значение как ще бъде наречена/ с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Няма пречка – управляващият, в определен или технологично необходим срок да разработи и по-късно този бизнес план в отделен документ, след сключване на договора.
Останалите два, поставени от касатора въпроси – за предпоставките за упражняване на правото на уволнение по чл.328 ал.2 КТ в хипотеза на сключен договор за управление по чл.171 ЗГ и дали същият съдържа поставена бизнес задача, са в тясна връзка с вече разгледания и сами по себе си не налагат различен отговор, поради което не могат да обосноват необходимост от допускане на касационно обжалване. Освен това конкретния им отговор, изисква преценка на ангажираните по делото доказателства и проверка дали правният извод на въззивния съд, че сключеният на 24.02.2015г договор по чл.171 ЗГ е договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 КТ, е правилен, каквато проверка – настоящият състав, във фазата по допустимост, не може да извършва. Следва да се посочи, че по така поставените въпроси, въззивният съд е съобразил установената задължителна практика /напр.решения по гр.д.№ 168/2011г. на ІV г.о., по гр.д.№ 4502/2013г., гр.д.№ 819/2011г. на ІV г.о. на ВКС, по чл.290 ГПК/, съгласно която договор за управление е налице когато е налице бизнес задача с конкретни икономически показатели /производителност, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции/, които управляващият предприятието трябва да постигне. Въз основа на тази задача, последният е длъжен да разработи програма /план/, която да предложи и да изпълни по време на действие на договора. Неговото възнаграждение следва да е обвързано с постигнатите финансово резултати, като при неизпълнение на програмата, той носи икономическа отговорност, във връзка с което при сключване на договора се определя и гаранция. Наличието на тези предпоставки предопределя и предоставянето в полза на управляващия на възможност да сформира управленски екип, във връзка с което е разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените /с приложения договор за правна помощ и съдействие от 18.01.2016г./, като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6062 от 28.12.2015г. по в.гр.д. № 979 по описа за 2015г. на Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Б. С. Р. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на „Югозападно държавно предприятие” ДП Б., с адрес на управление: [населено място] [улица], представлявано от директора Д. сумата от 720лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.