О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 677
С. 28.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА
ГЕHОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. т.д.№ 50131 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. Х. Ч. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 1677 от 28.10.2015г. по в.гр.д. № 1851 по описа за 2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 895 от 16.03.2015г. по гр.д.№ 270/2014г. на Пловдивски районен съд като е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на И. Й. Й. сума в размер на 25 000лв. по запис на заповед, издаден от длъжника на 1.06.2013г., с падеж 11.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2013г., когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК по гр.д.№ 13334/2013г. на ПРС и са присъдени следващите се разноски.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Искът е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен след като длъжникът е възразил за недължимост на сумата по издадена от районен съд заповед за изпълнение по чл.417 ал.9 ГПК и изпълнителен лист за 25 000лв., въз основа на представен запис на заповед от 1.06.2013г. В срока по чл.131 ГПК, ответникът е възразил, че записът на заповед е нищожен, поради липса на воля за лично задължаване и наличие на казуални отношения между страните по повод сключен на същата дата /1.06.2013г./ предварителен договор за продажба на два броя МПС и един брой ППС, между дружествата, чийто управители и представители са физическите лица, страни по делото.
С постановения акт, въззивният съд е възприел извода на районния, че записът на заповед е редовен от външна страна акт, съдържащ изискуемите се съгласно ТЗ реквизити и за неоснователност на направеното възражение за нищожност, пред вид липса на доказателства, установяващи връзка между записа на заповед и сключения предварителен договор и че същият е издаден за обезпечение на договора. Отделно е посочил, че възражението за липса на воля за самостоятелно /лично/ задължаване по същество е възражение за грешка и е основание за унищожаемост по смисъла на чл.28 ЗЗД, а не за нищожност по чл.26 ЗЗД.
Доколкото, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване е предпоставено от наличие на посочено от касатора общо основание за допустимост /поставен материално и процесуално правен въпрос от значение за изхода на спора/, за което да е налице някое от изчерпателно посочените в т.1-3 специални основания, касаторът представя изложение, в което поставя следните въпроси:
1. При иск по чл.422 ГПК и направено от ответника възражение за наличие на казуално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден запис на заповед, достатъчно ли е ищецът да докаже редовността от външна страна на запис на заповед или следва да установи и фактите, от които вземането произтича?,
2. При надлежно възражение от ответната страна, издател на запис на заповед, което не е общо, необходимо ли е да се изследва наличието на казуално правоотношение?,
3. Разкриване на основанието на менителното задължение, лишава ли го от абстрактния му характер?
4. Как следва да се разпредели доказателствената тежест при надлежно въведено възражение за наличие на казуално правоотношение, за обезпечаване на което е издаден запис на заповед? и
5. Длъжен ли е въззивният съд да даде в мотивите си свое разрешение на спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложените защитни тези или може на основание чл.272 ГПК да препрати към мотивите на първата инстанция?
К. счита, че по така поставените въпроси въззивния акт противоречи на приетото в постановени по чл.290 ГПК решения на ВКС с № 159 от 20.12.2012г. по т.д.№ 960/2011г. на І т.о. , № 378 от 30.11.2011г. по гр.д.№ 314/2011г. на ІІІ гр.о., № 128 от 23.10.2012г. по т.д.№ 561/2011г. на ІІ т.о., № 127 от 12.07.2013г. по т.д.№ 274/2012г. на ІІ т.о. и № 94 от 28.03.2014г. по гр.д.№ 2623/2013г. на ІV гр.о.
Настоящият съдебен състав намира, че по нито един от поставените въпроси не може да се допусне касационно обжалване, на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същите са разрешени от въззивния съд в съответствие с уеднаквената към настоящия момент практика с т.17 от постановеното ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС /В този смисъл цитираната от касатора практика, която е преди посоченото тълкувателно решение не е актуална/. При иск с правно основание чл.422 ГПК, когато ответникът /поемател/ направи възражение за наличие на казуално правоотношение по повод на издадения редовен запис на заповед, на изследване подлежи казуалното правоотношение, доколкото направените във връзка с него възражения биха имали за последица погасяването на вземането по записа на заповед. Разпределението на доказателствената тежест е по чл.154 ГПК, като всяка страна доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, които са обуславящи за претендираното или отричано право /т.е. в случая ответникът е следвало да установи, че записът на заповед, който е подписал на 1.06.2013г. е обезпечавал изпълнението на поетите със сключения на същата дата предварителен договор за покупка на МПС задължения/. В практиката няма спор, че правно значима е връзката между менителничното и казуалното правоотношение, само когато погасяването на задължението по едното правоотношение има за последица погасяването на задължението по другото. Когато страните по двете правоотношения не съвпадат /какъвто е настоящия случай, тъй като записът на заповед е издаден между физически лица, а твърдяната казуална сделка-предварителен договор за продажба на МПС е сключен между две юридически лица/, връзка между двете правоотношения няма. М. правоотношение между две лица, не може да обезпечава вземане по казуално правоотношение между други две лица /вж.решение № 127 от 12.07.2013г. по т.д.№ 274/2012г. на ІІ т.о./. При липса на идентичност между страните по двете сделки, изпълнението на задължението по едното задължение не може да има за последица погасяването на задължението по другото правоотношение.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд приема, че не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1677 от 28.10.2015г. по в.гр.д. № 1851 по описа за 2015г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.