О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 12.08.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 4828 по описа за 2014 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.396 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна жалба от З. Н. Б., К. М. З./ правоприемник на М. Г. М./, Н. Д. Ц. и М. Д. Д., чрез процесуалния им представител адвокат М. против определение № 2614 от 27.11.2013г. по гр.д.№ 3780/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е определена за внасяне парична гаранция в размер на 40 000лв. за наложена обезпечителна мярка – спиране на строителните дейности в следния недвижим имот: имот с площ от 4.135 дка, в който попада имот с площ от 3.999 дка, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор № 02676.501.2517 /стар пл.№ 2517 кв.42 по плана на [населено място] от 1990г., бивш имот с пл.№ по кадастралния план от 1958г.на [населено място]/. Като счита определения размер на гаранцията за прекомерен, желае да бъде отменена или алтернативно – изменен в по-нисък размер.
Постъпило е писмено становище от противната страна, с което оспорва основателността на направеното искане. Счита, че пред вид високата стойност на процесния имот и големия размер на евентуалните вреди, които обезпечението би могло да причини на ответника – определеният размер на гаранцията от 30% върху данъчната оценка на имота, не може да се счете за прекомерен.
Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като съобрази направеното искане и материалите по делото, намира същото за неоснователно по следните съображения:
В случая пред въззивния съд / на 22.11.2013г./ е направено искане за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на строителните дейности в процесния имот, пред вид наличието на издадено на 28.01.2013г. разрешение за строеж № 3 в полза на ответника [фирма] за допълващо застрояване. За да постанови акта си съдът е съобразил – от една страна интереса на молителите /който евентуалното извършване на пристрояването би увредил и възможността строителството да обоснове претенция за заплащане на подобрения/, а от друга – възможността спирането на строителството да предизвика сериозни загуби за ответното дружество при евентуално отхвърляне на претенцията и след като е преценил иска за вероятно основателен, е решил,че исканата мярка е подходяща, тъй като с нея би се запазил имота във вида, в който се намира. Въззивният съд е счел, че следва да бъде определена гаранция, която да служи за обезщетяване на евентуалните вреди на ответната страна, в резултат от спирането на разрешеното й строителство, чийто размер е определил на 30% от данъчната оценка на имота.
Така постановеният акт е правилен.
Внасянето на гаранция не е предпоставка за допускане на обезпечение, а е възможност която е предоставена на преценката на съда, като няма пречка съдът да определи такава и когато счете иска за вероятно основателен, какъвто е настоящия случай. Към момента на постановяване на обжалвания акт – въззивният съд е направил преценка на вероятната основателност на иска и на базата на ангажираните „многобройни писмени доказателства” е достигнал до извода, че „иска не е явно неоснователен”. Към настоящия момент обаче е налице постановен въззивен акт – решение № 1607 от 25.07.2014г., с който предявените искове са приети за неоснователни и отхвърлителния първоинстанционен съдебен акт е потвърден. Това обстоятелство, следва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав. От него следва извод за неоснователност на искането на молителите за отмяна на определената гаранция.
Неоснователно е и искането за намаляване на размера на гаранцията. Съгласно чл.391 ал.3 от ГПК той се определя само и единствено от размера на преките и непосредствени вреди, които ответника ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. В този смисъл – посочените от молителите обстоятелства, касаещи увеличаването на стойността на имота и размера на евентуалната бъдеща претенция за подобрения – не са определящи. Според настоящия съдебен състав – размерът на вредите, които ответната страна би претърпяла от спиране на строителството в имота, за който до настоящия момент ищците не са установили, че са собственици, са съизмерими с определения размер на гаранцията от 30% от данъчната оценка на имота и в този смисъл така гаранцията не е прекомерна.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. Н. Б., К. М. З. /правоприемник на М. Г. М., Н. Д. Ц. и М. Д. Д., напавено чрез процесуалния им представител адвокат М. за отмяна на определение № 2614 от 27.11.2013г. по гр.д.№ 3780/2013г. на Софийски апелативен съд, в частта с която е определена за внасяне парична гаранция в размер на 40 000лв. за наложена обезпечителна мярка – спиране на строителните дейности в имот с площ от 4.135 дка, в който попада имот с площ от 3.999 дка, находящ се в [населено място], представляващ поземлен имот с идентификатор № 02676.501.2517 /стар пл.№ 2517 кв.42 по плана на [населено място] от 1990г., бивш имот с пл.№ 2359 по кадастралния план от 1958г.на [населено място]/ или алтернативно – за намаляването й.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.