О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
С. 14.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2721 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] против въззивно решение № 74 от 6.04.2016г. по в.гр.д. № 87/2016г. на Апелативен съд [населено място], с което е отменено решение № 566 от 21.12.2015г. по гр.д.№ 1163/2014г. на Окръжен съд Русе в частта, в която е присъдено в полза на И. М. И. обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 10 000лв. до 20 000лв.,ведно със законната лихва и в частта за разноските над сумата от 145.61лв. вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения на основание чл.2 ал.1 т.4 от З. иск за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение над сумата от 10 000лв. до 20 000лв., ведно със законната лихва считано от 17.07.2014г., като е потвърдено решението в останалата му отхвърлителна част.
К. се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като поставя следните въпроси:
1. Как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост”, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД? Следва ли при определянето му да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства и съществува ли пряка причинно следствена връзка между увреждането и претендираните вреди? Позовава се на т.ІІ ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. и т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001г. по т.гр.д. № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС.
2. Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на пряка причинно следствена връзка между вредите и наказателното производство и да определи кои конкретни по вид неимуществени вреди са доказани по делото?
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че И. М. И. е бил оправдан по обвинение за лъжесвидетелстване по чл.290 НК, повдигнато по време, когато е изпълнявал длъжността „Началник на Второ РПУ на МВР Р.”, при производството продължило четири години, в което съдът първоначално го е приел за виновен, делото три пъти е било възобновявано и връщано, а накрая решено от ВКС, при наложена мярка за неотклонение „подписка”, като воденото производство е отразявано регулярно в медиите, повлияло е на кариерата му, бил му е отнет достъп до класифицирана информация, пенсионирал се е в хода на производството и последното е довело до влошаване на здравословното му състояние. Независимо, че съдът е преценил като тежки причинените вреди, изразяващи се в засягане на доброто име, честта и достойнството на пострадалия /пред вид разпространяването на информацията за процеса в медиите и вида на заеманата висша държавна длъжност/, е приел, че сумата от 10 000лв. е достатъчна да овъзмезди следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер. Акцентирал е от една страна – на вида и тежестта на засегнатите неимуществени блага, включващи нарушено право на неприкосновеност, на справедлив процес и на лично достойнство, конкретната степен на засягането им, установена с ангажираните гласни доказателства и установените страдания, в резултат от изживени страх и срам пред семейството, колеги и приятели, а от друга – факта, че от самото начало очакванията са били за условно осъждане, наложена е най-леката мярка за неотклонение /”подписка/, не е било образувано дисциплинарно производство и пострадалият е могъл да се пенсионира и да получи обезщетение в размер на 20 брутно възнаграждения, не е установено трайно влошаване на здравословното му състояние.
В тази връзка, поставените от касатора въпроси, касаещи начина на определяне на размера на следващото се обезщетение, съдържанието на понятието „справедливост” и необходимостта от установяване на връзка между конкретно установените вреди и воденото наказателно производство, доколкото са от значение за изхода на спора и са свързани с решаващите мотиви на съда, съставляват годно общо основание за допустимост. По тях обаче не следва да се допуска касационно обжалване, защото са разрешени от въззивният съд в съответствие с установената съдебна практика.
Съдържанието на понятието „справедливост” е изяснено в цитираното от касатора ППВС № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС. Същото не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Тези обстоятелства обаче са специфични за всеки отделен случай и преценката е индивидуална. В случая въззивният съд е съобразил установения критерий, тъй като изрично е посочил обстоятелствата, обосноваващи присъдения от него размер – продължителност и характер на воденото производство, вид и тежест на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение и авторитет на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение. Във връзка с втория поставен от касатора въпрос следва да се посочи, че съдът е изложил мотиви за това кои конкретни по вид, доказани по делото, неимуществени вреди счита че са в пряка, причинно следствена връзка с воденото наказателно производство /нарушено право на неприкосновеност, на справедлив процес и на лично достойнство/, като ги е оценил съобразно приетата за установена конкретна степен на засягането им.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 6.04.2016г. по в.гр.д. № 87/2016г. на Апелативен съд [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.