Р Е Ш Е Н И Е
№ 169
Гр.С., .12.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Майя Русева
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2023 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури срещу решение №.24/22.01.2016г. по г.д. №.1612/15 на Окръжен съд Стара Загора – с което е потвърдено решение №.1029/6.11.15 по г.д.№.3330/15 на Районен съд Стара Загора за уважаване на предявените срещу касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна С. П. Т. оспорва жалбата; претендира разноски.
С определение №.477/25.05.16г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроси относно правното значение на невръчването на предизвестие за законосъобразността на уволнението.
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за основателни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са уважени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращение в щата. В този случай за работодателя е налице императивно задължение да отправи до и връчи на работника писмено предизвестие. В разглежданата хипотеза такова не е било връчено на ищеца. Поради това и доколкото предвиждането в заповедта за уволнение на работника да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 КТ не санира изначалната липса на такова, процедурата по издаване на заповедта за уволнение е опорочена и тя е незаконна.
В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:
По въпросите е формирана задължителна практика на ВКС /реш. №.94/1.07.13 по г.д.№.1301/12, ІІІ ГО на ВКС, реш.№.873/18.01.11 по г.д. №.1757/09, ІV ГО на ВКС/, която настоящият състав напълно споделя. Съгласно същата работодателят не е длъжен да отправи писмено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основанията по чл.328 ал.1 КТ, след като е издал заповед на някое от тези основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Заповедта може да съдържа и волеизявлението на работодателя за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието по чл.220 ал.1 КТ. Н. на писмено предизвестие не води до незаконосъобразност на уволнението, извършено на основанията по чл.328 ал.1 КТ. Липсата на писмено предизвестие не може да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на уволнението по отношение на всички състави по чл.328 ал.1 КТ. То няма значение за законосъобразността на уволненията по чл.328 ал.1 КТ, а за евентуална отговорност на работодателя за обезщетение по чл.220 ал.1 КТ – при неспазване срока на предизвестие, той дължи обезщетение за неспазения срок.
По основателността на касационната жалба:
Между страните няма спор относно следните факти, а и те се устновяват от доказателствата по делото:
Ищецът е работил като „главен специалист РК” в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури.
Със Заповед №.80/19.05.15г. трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение в щата.
В заповедта е наредено да му се изплати обезщетение по чл.220 ал.1 КТ в размер на една основна заплата.
Преди връчването й той не е получавал предизвестие.
При така установените факти и с оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, следва да се приеме, че връчването на предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ не съставлява условие за законност на заповедта за уволнение, респективно невръчването му само по себе си не я прави незаконна. При тези обстоятелства съдържащото се в исковата молба оплакване за незаконосъоразност на процесното уволнение предвид невръчване на предизвестие е неоснователно.
При това положение за преценка законосъобразността на уволнението е необходимо да бъдат обсъдени останалите заявени от ищеца основания за незаконосъобразност.
В исковата молба като такива се сочат още ненадлежно връчване на заповедта, липса на мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение, нарушена закрила по чл.333 КТ, липса на подбор при заемане на същата длъжност от двама служители и непритежаване на нужното образование от втория служител. Във връзка с така заявените основания за незаконосъобразност на уволнението, обаче, спорът не е разгледан по същество – както от въззивния, така и от първоинстанционния съд /и двете инстанции са намерили уволнението за незаконосъобразно само на посоченото по-горе формално основание, свързано с липсата на предизвестие/. При тези обстоятелства атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено процесуално нарушение – което е основание за отмяната му съгласно чл.281 т.3 ГПК.
От друга страна липсата на произнасяне по съществото на спора – неразглеждането на надлежно заявените основания за незаконосъобразност, респективно на доводите и възраженията и събраните доказателства, препятства касационния съд да извърши необходимата проверка за правилността на обжалвания акт. С оглед на това делото трябва да се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото гледане следва да се извършат процесуални действия, изразяващи се в разглеждане на спора по същество по заявените в исковата молба основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение и обсъждане на надлежно заявените от ответника доводи и възражения в тази връзка, в това число релевираните във въззивната жалба оплаквания, и на събраните доказателства.
С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по искания за пресъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК и чл.293 ал.3 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №.24/22.01.2016г. по г.д. №.1612/15 на Окръжен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: