Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
[населено място], 07.10.2016г.
Върховният касационен съд на Република България,
трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Майя Русева
при секретаря Анжела Богданова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1262/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 433/ 04.05.2016 г., постановено по настоящето дело, по жалба на И. Г. К. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7921 от 16.11.2015 г. по гр.д.№ 10379/ 2015 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Народно събрание на Република България искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 02/ 15.01.2015 г. на главен секретар на Народното събрание, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен експертен сътрудник” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер 4 037,13 лв.
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест при въведени от ищеца по спор за незаконно уволнение доводи за липса на подбор с лица, изпълняващи конкретно посочени от него длъжности.
Във връзка с разпределянето на доказателствената тежест при спор за незаконно уволнение поради неизвършен задължителен подбор по чл.329 КТ при съкращаване на щата по чл.328 ал.1 т.2 КТ, е постановено решение № 418/ 01.12.2015 г. по гр.д.№ 2906/ 2015 г., ІV г.о. на ВКС. В него е прието, че при въведен от работника в производството по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ довод за незаконен подбор поради обхвата на сравняваните лица, работодателят следва да установи, че в подбора са били включени всички работници, изпълняващи съответната длъжност. При довод на работника, че макар и с различно наименование по щатно разписание, определени длъжности са с идентични трудови функции с тази, от която се съкращават щатни бройки, работодателят е длъжен да установи, че длъжностите са различни, т.е. че е различно естеството на възложената работа за длъжността. Същото разрешение следва да бъде дадено и в хипотезата, когато уволненият работник сочи конкретни длъжности, които според него имат несъществено различаващи се с неговата трудови функции. И в този случай работодателят носи тежестта да докаже, че тези, конкретно посочени от работника длъжности, имат присъщи трудови функции, които се различават съществено от тези на съкратената длъжност.
Предвид отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В. съд е счел уволнението за законно извършено при погрешно разпределяне на доказателствената тежест относно релевантния факт различават ли се съществено трудовите функции на заеманата от ищеца длъжност „главен експертен сътрудник” с тези на длъжностите „старши експертен сътрудник” и „младши експертен сътрудник”. Съдът е приел, че това обстоятелство е в доказателствена тежест на ищеца, като се е позовал неправилно на решение по гр.д.№ 1968/ 2013 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Тълкуването в това решение е относимо към случаите на упражняване на правото на подбор при т.нар. „трансформация на длъжности”, каквато хипотеза в настоящето производство не е налице. Затова неправилно инстанцията по същество е приела, че е в доказателствена тежест на ищеца е установяването на наличие на „идентичност” между трудовите функции на заеманата от него длъжност „главен експертен сътрудник” и тези на длъжностите „старши експертен сътрудник” и „младши експертен сътрудник”. Доказателствената тежест за наличие на съществено различие между присъщите на посочените длъжности трудови функции е за ответника, поради което въззивното решение е постановени при наличие на касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК. Същото следва да бъде отменено, като спорът не може да бъде разрешен от настоящата инстанция, тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (чл.293 ал.3 ГПК). Пред въззивния съд са били представени от ответния работодател длъжности характеристики за всички длъжности в трите отдела на дирекция „Законодателна дейност” на Народно събрание на Република България, където преди процесното уволнение ищецът е заемал длъжност „главен експертен сътрудник”. Поискано е приемането им като доказателство с оглед решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че ответникът не е доказал наличието на съществени различия между тези длъжности и заеманата от ищеца, за да се счете основателен доводът му, че не е имал задължение да извърши подбор при извършеното съкращаване на щата. В. съд е отказал да допусне и събере тези доказателства по съображения, че те не са нови, а пред районния съд не са били представени. Отказът е неправилен, защото пред въззивната инстанция могат да бъдат представени всички доказателства, които са релевантни за спорното право и които първата инстанция не е събрала в нарушение на правилата на ГПК. В частност, въззивният съд е длъжен да допусне и събере и тези доказателства, които страната е била лишена от възможността да направи поради липса на указания в доклада на първата инстанция кои факти са в нейна доказателствена тежест и че не сочи доказателства за тях (чл.146 ал.1 т.5 и ал.2 ГПК). В този смисъл е константната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК (срв. решение № 304/ 01.10.2015 г. по гр.д.№ 2460/ 2015 г., ІV г.о. и цитираните в него други актове). В настоящето производство първоинстанционният съд не е посочил в доклада си, че установяването на съществени различия между присъщите трудови функции на заеманата от ищеца длъжност и тези, които последният е твърдял като несъществено различаващи се с неговите, е в доказателствена тежест на ответника. Липсват и указания, че за това обстоятелство не са представени доказателства. Поради това доказателствените искания на ответника във въззивната жалба са допустими и основателни, представените документи е следвало да бъдат приети и въз основа на тях съдът да изгради фактически изводи има ли съществени различия между трудовите функции, изпълнявани от ищеца и от посочените от него други лица. Правният извод задължително ли е било извършването на подбор преди уволнението на ищеца може да бъде направен само след като бъде разрешен спорът по фактите, касаещ наличието на съществени различия между посочените от ищеца длъжности и заеманата от него.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд № 7921 от 16.11.2015 г. по гр.д.№ 10379/ 2015 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: