Р Е Ш Е Н И Е
220
Гр.С., 31.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева
Ваня Атанасова
при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2401 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.
Образувано е по молба на Г. И. И. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.ІІІ-113-75/23.05.14 по г.д.№.12664/13 на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 113с. – с което е уважен предявен срещу молителя и баща му И. И. И. иск с правно основание чл.422 ГПК – за признаване за установено, че всеки от тях дължи по 1/2 от сумите 2303,86лв. за доставена топлинна енергия и 376,42лв. за лихви. Сочи се, че след даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция /в с.з. на 20.05.15/-която е потвърдила с окончателно решение /от 19.01.2016/ първоинстанционното, бащата на молителя /И. И. И./ е починал /на 17.12.15/. Твърди се, че при това положение той не може да бъде субект на права и задължения, не притежава процесуална дееспособност и постановеното спрямо него решение не може да породи никакви правни последици.
Ответната страна [фирма] не взема становище.
Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Фактите трябва да са нови – т.е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ – т.е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно.
При така очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, става ясно, че настъпилата /на 17.12.15/ след даване /на 20.05.15/ ход на устните състезания пред въззивната инстанция преди постановяване на окончателния й акт смърт на страна, не съставлява такъв „нов” факт, който да е съществувал към деня на приключване на тези устни състезания /на 20.05.15/, след които решението е влязло в сила – и следователно не представлява нов факт по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. При това положението не е налице твърдяното основание на чл.303 ал.1 т.1 ГПК за отмяна на постановеното след това последно съдебно заседание въззивно решение.
Дори да се приеме, че с горните факти молителят обосновава искане за отмяна и предвид нарушеното му право на участие в процеса като правоприемник – наследник по закон на починалия му баща И. И., то и на това основание молбата за отмяна би била неоснователна. Правоприемникът на починалата страна не е бил лишен от право да участва по делото, тъй като смъртта е настъпила след даване ход на устните състезания преди постановяване на окончателното решение – т.е. не по време на разглеждане на делото, а когато то, респективно съдебното дирене, вече е било приключило, даден е бил ход на устните състезания и делото е било обявено за решаване. Меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува – е денят, когато е приключило съдебното дирене /арг. от чл.235 ал.3 ГПК и чл.439 ал.2 ГПК/. В случая, доколкото е било образувано въззивно производство, установителното действие на влязлото в сила въззивно решение е към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция /20.05.15/. Към този момент И. И. е бил жив и настъпилата впоследствие негова смърт не съставлява основание за отмяна на определението за даване ход на устните състезания, съответно не обосновава нарушаване на правото на участие на неговия правоприемник Г. И. /а същият, освен всичко друго, е бил и страна по делото в лично качество – наред с починалия си впоследствие баща/.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. И. И. за отмяна на влязло в сила решение №.ІІІ-113-75/23.05.14 по г.д.№.12664/13 на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 113с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: