О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
Гр.София, 19.10.2016
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.2639 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Д. срещу решение №.99/15.03.16 по г.д.№.62/16 на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №.7/8.01.16 по г.д.№.883/15 на Смолянски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ.
Ответната страна Агенция по вписванията оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от трудов договор, който е бил законосъобразно прекратен на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ. Налице е реално съкращение в щата по отношение на заеманата от ищцата длъжност – „главен специалист” в служба по регистрация към главна дирекция регистри. Извършен е и законосъобразен подбор – оценяването е по установените в чл.329 КТ критерии /професионалното образование и квалификация и ниво на изпълнение на работата/; обективно е – по отношение на всички участници са били приложени едни и същи критерии; ищцата е избрана за съкращаване, тъй като останалите участници в подбора са притежавали по-висока квалификация и са работили по-добре. Осъществяването на подбора от комисия в състав двама от трима посочени в заповедта за назначаването й членове /поради ползване на отпуск на третия член/, не го опорочава – липсва законово изискване за състав на комисията, а работодателят не е длъжен да документира подбора и да назначи нарочна комисия за извършването му; ако е назначил такава, не е длъжен да се съобрази с нейното становище; след като волеизявлението за назначаване на комисия не подлежи на контрол, то работата на комисията и начинът на документиране са без значение за законността на подбора, ако няма други нарушения /реш.№.33/7.02.12 по г.д.№.1172/11, ІV ГО/. По-високото по степен образование на ищцата е било съобразено от комисията – като са й дадени повече точки, а оплакването за неотчитане наличието на квалификация по компютърна грамотност не е било въвеждано до подаване на въззивната жалба. Отделно от това, доколкото като показател е заложена компютърна грамотност в рамките на курс или обучение с продължителност повече от 6м., завършеният от ищцата курс „начална компютърна грамотност” за срок от 1месец обосновава законосъобразния извод, че правилно е оценена по този показател с 0 точки. Липсва и противоречие между поставените й две оценки за последните две години – при условие, че с втората е констатирано подобрение и е поставена оценка по степен с една единица по-висока.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, като формулира следните въпроси: 1.”Съдът е приел, че работодателят не е длъжен да документира подбора по чл.329 КТ” /ТР 3/11, ОСГК на ВКС/; 2.”Съдът е счел, че не следва да се произнася изцяло по предявения иск в качеството си на въззивна инстанция, а е изложил съображения по някои от повдигнатите въззивни основания, като дори ги е изопачил в друг смисъл” /ТР 1/9.12.13г. на ОСГТК на ВКС по т.д.1/13/; 3.”Съдът е приел, че при преценката на квалификацията няма пречка образованието, което не е от вида и степента, които се изискват да се оценяват с по-висока оценка независимо, че не са от вида, което е в интерес на работата по вид образование”.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност, респективно оспорва съответни правни и доказателствени изводи на съда. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване – при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР №.1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Само за пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че като първи въпрос касаторът поставя този за необходимостта от документиране на извършения подбор, от една страна съдът не е приел, че в случая липсва документиран подбор, а от друга цитираната от касатора задължителна практика /ТР 3/11 ОСГК на ВКС/ не изключва възможността подборът да не е обективиран в писмен акт. В мотивите на ТР изрично е посочено, че формата на извършване на подбор е въпрос на работодателска преценка, респективно, че „когато” преценката е обективирана в писмен документ, той представлява писмено доказателство и при оспорване истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или други доказателствени средства. Предвид изложеното не е налице соченото противоречие между горното ТР и приетото във въззивното решение и реш.№.33/07.02.2012г. по г.д№.1172/2011, ІV ГО на ВКС/ – на което въззивната инстанция се е позовала. От друга страна, въззивният съд е формирал собствени фактически и правни изводи по предмета на спора и е изложил подробни мотиви във връзка с повдигнатите в жалбата оплаквания – в това число за незаконосъобразен подбор и оценяване по критерия „образование и квалификация”. При обсъждането на последно изрично е отразил и, че притежаваното от ищцата висше образование е било съобразено и й е дадена по-висока оценка в сравнение с тази на служителите със средно образование.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.99/15.03.16 по г.д.№.62/16 на Окръжен съд [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: