О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
Гр.София, 19.10.2016
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.50132 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. П. срещу решение №.269/15.07.15 по т.д.№.1096/15 на Старозагорски окръжен съд – с което е потвърдено решение №.41/18.01.15 по г.д.№.1233/12 на Районен съд Стара Загора за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.79 вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на невърнат заем и лихви.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявените искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД са неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от договор /от 24.10.08г./ за заем на сумата 25000лв., като заемателят е изпълнил задължението си да върне получената в заем сума /на 25.10.08г./. Изводът за надлежно плащане е формиран на база представен разходен касов ордер за изплащане на сума 50000лв. – „върнати заеми по дог.”, съдебно-графологична експертиза – установяваща, че положените ръкописно име и подпис за „получил сумата” са изпълнени от П. П., съставени на последния ревизионен доклад и акт №.261304312/28.11.13 – в които е отразено връщането на сумата на ищеца от ответника на 25.10.08, и отказа на ищеца да отговори на въпроса дали съществуват и други договори за заем между страните. Съдът е посочил, че в случая е ирелевантно дали воденото от ответника счетоводство е редовно, респективно дали представения от него РКО съдържа изискуемите реквизити на счетоводен документ. Това е така, доколкото ответникът не се позовава на вписвания в счетоводни книги съгласно чл.182 ГПК, а от друга страна представеният РКО, макар и да не съдържа реквизити на счетоводен документ, има характер на разписка, която установява посочените в нея факти.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като формулира следните въпроси: 1.”Трябва ли в случаите при водене на идентични производства – между едни и същи страни, с един и същ предмет на иска, заведени на едни и същи основания, и при наличие на различни твърдения в исковата молба, респективно в отговора на исковата молба, съдът да взема предвид разминаванията в тези твърдения и да приема като доказателства по гледаното от съда производство представените по другите производства искова молба или отговора към нея и имащи за предмет на делото установяване на едно задължение, възникнало по повод издаден документ, наименован „запис на заповед”?; 2. „Следва ли да се кредитират като писмени доказателства разписки за извършени плащания, които не са надлежно осчетоводени от ответника по делото, представляващ юридическо лице?”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Първият изведен въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният от касатора въпрос не е бил обсъждан от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви във връзка с него. Поради това и той не е свързан с решаващата воля на съда и не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване.
Във връзка с втория въпрос основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице. Въпросът е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая изведения от касатора въпрос се задава в контекста на твърдения, че представената по делото разписка не би могла да съставлява годно доказателство за погасяване на задължението за връщане на заетата с договора от 24.10.08г. сума, тъй като не е била осчетоводена. По въпросите за съдържанието и доказателствената стойност на разписката, обаче, вече е налице задължителна практика на ВКС /реш.№.89/29.03.13 по г.д.№.558/ 12, ІV ГО, реш.№.472/14.11.12 по г.д.№.693/12, ІV ГО на ВКС, реш.№.746/ 05.01.11 по г.д.№.727/09, ІV ГО на ВКС и др./, която е била съобразена. Съгласно същата разписката е нарочно съставен свидетелстващ документ, който материализира извънсъдебното признание на автора (лицето, което я е подписало), че той е получил нещо от посоченото в разписката лице; законът – в частност чл.164 ал.1 т.4 ГПК – не поставя ограничения за съдържанието на писмените доказателства, с които следва да се установи погасяването на установени с писмен акт парични задължения; необходимо и достатъчно е от това съдържание логически да следва изводът за направено плащане; неизпълнението на задължението за водене на счетоводство няма гражданскоправни последици. Предвид горното ирелевантно за доказателствената стойност на писмен документ, който има белезите на разписка, е дали същият съдържа и реквизити по Закона за счетоводството, дали е надлежно осчетоводен и дали съответното счетоводство е водено редовно. Като е приел, че приложеният РКО по същността си съставлява разписка, установяваща удостоверените с нея факти – на плащане на ищеца на отразената в нея сума, респективно, че с оглед доказателствата по делото и поведението на страните /реш.№.746/05.01.11 по г.д.№.727/09, ІV ГО на ВКС/ следва да се приеме, че със същата е погасено задължението на ответника да върне процесната сума, въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие със задължителната практика на ВКС.
С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
На ответната страна се дължат направените разноски за отговор на касационната жалба в размер на 1150лв. платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.269/15.07.15 по т.д.№.1096/15 на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица].16, да плати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица].6, 1150 /хиляда сто и петдесет лева/ на основание чл.78 ал.2 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: