О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 643
Гр.С. 14.10.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.53053 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.418/4.03.15 по т.д.№.2379/14 на САС, ТО, 5с. – с което е потвърдено решение №.1688/20.09.12 на Софийски градски съд, ТО, VІ-11с., по т.д.№.2331/10 – в отхвърлителната му част и в частта за разноските, както и постановеното по същото дело реш.№.408/13.03.14г. в цялост.
Ответната страна Държавна агенция „Държавен резерв и военно временни запаси”, [населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за изцяло неоснователни и е потвърдил първоинстанционните решения, с които те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че по делото не е доказано ищецът да е претърпял претендираните вреди под формата на пропуснати ползи – за разликата над присъдената с влязло в сила решение неустойка, уговорена за неизпълнение на процесния договор от 6.10.05г. /чл.92 ал.1 изр.2 ЗЗД/. Посочил е, че е установено, че ищецът е продал на ответника пшеница на фиксирана цена за тон – поради което би получил цената й по договора от 6.10.15г. в случай, че двете страни изпълнят задълженията си по него; договорът не е изпълнен /ищецът не е доставил пшеницата и ответникът не е платил/; не е доказано, обаче, дали вследствие на неизпълнението ищецът е претърпял вреди и дали те са в претендирания размер. Мотивирал се е с това, че приложеният договор от 1.09.05г. не установява по безспорен начин, че визираната в него пшеница е именно тази, която ищецът е продал на ответника по силата на процесния договор от 6.10.05 – за да се приеме, че разликата в покупната цена на двата договора съставлява подлежаща на обезщетяване вреда /договорът е така съставен, че не съдържа задължение на ищеца нито да вдигне стоката, нито да я плати, преди да сключи договор с ответника – напротив, съдържа задължение на подавача да я достави в посочени от ищеца складове на ответника/. Същевременно той е без достоверна дата, а съдържанието му по отношение на цената не е подкрепено с никакви други доказателства. Не е доказано и, че отлагателното условие, под което е сключен договорът от 1.09.05, се е сбъднало, и следователно той не е влязъл в сила и не е могъл да бъде развален с писмото от 18.11.05г. При това положение съдът е приел, че по делото не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, наличието на елементите от фактическия състав на чл.82 ЗЗД, вкл. увреждането и неговия размер, причинно-следствена връзка, респективно неизпълнение на договора, претендираната вреда. От друга страна неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния за лихви.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3, като формулира следния въпрос: „При доказана недобросъвестност на ответната агенция с влезли в сила решения и в хода на съдебното дирене, при наличие на доказателство, което е представено от ищеца с оглед установяване на нанесената му щета, който документ /договор от 1.09.05/ представлява по естеството си частен документ, което доказателство се намира и в ответника, но същият отказва да го представи на съда ведно с цялата преписка, това нарушение не представлява ли достатъчно основание да се приеме, че договорът от 1.09.05г. е с достоверна дата, съдържание и цена на стоката и да се цени като такъв?”
Изведения от касатора въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поставеният въпос от касатора не е общ и абстрактен – какъвто има предвид чл.280 ал.1 ГПК. Той е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по настоящото дело и преценката на доказателства /а отделно от това и няма самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд/. На него може да се отговори едва с акта по съществото на спора–решението, а не в настоящата предварителна фаза по селекция на касационните жалби съобразно критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Предвид изложеното въпросът не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед на това и доколкото касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, съставът на ВКС, Трето отделение на гражданската колегия,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.418/4.03.15 по т.д.№.2379/14 на САС, ТО, 5с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: