О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
С. 13.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ : БОРИС ИЛИЕВ МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2505 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [община], представлявана от кмета Ц., чрез процесуалния представител адвокат П. против въззивно решение № 10 от 26.02.2016г. по в.гр.д. №399 по описа за 2015г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение от 14.11.2014г. по гр.д.№ 741/2015г. на Видински районен съд като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.26 ал.2 ЗЗД срещу И. Д. И. и Е. М. И. за обявяване на нищожен поради невъзможен предмет на договора за покупко-продажба, с който [фирма] прехвърля на И. Д. И. правото на собственост върху УПИ ХІХ- за паркинг в кв.586 по З. на [населено място], целият с площ от 1 050кв.м., ведно с всички подобрения в имота с н.а.№ 135 т.ІІ рег.№ 7746, нот.д.№ 966/2004г.
Към жалбата е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди противоречие на въззивния акт с постановени по реда на чл.290 ГПК решения с №1176 от 18.12.2008г. по гр.д.№ 3270/2007г. на ІІІ г.о., № 52 от 3.11.2011г. по т.д.№ 325/2009г. на ІІ т.о. по въпрос, касаещ предпоставките за приложение на § 7 ал.2 ПЗР на З. за придобиване на собственост от общината. Позовава се и на противоречие с ТР № 4 от 7.07.2010г. по т.д.№ 4/2009г. на ОСГК на ВКС, като счита, че процесеният имот с площ от 1 050кв.м. е станал общинска публична собственост през 1991г., по силата на императивна норма на § 7 ал.1 т.4 ПЗР на З., изключен е от гражданския оборот и договорът, с който е извършено разпореждането с него е нищожен поради невъзможен предмет.
Желае да се допусне касационно обжалване и на основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпрос: „За имот, който е бил част от [улица].09.1991г., но за който липсва Акт за общинска публична собственост и решение на общинският съвет по § 5 ал.1 и ал.2 ПЗР та ЗОС за обявяването му за общинска собственост, следва ли да се счита, че собствеността не е преминала върху общината по силата на § 7 ал.1 т.4 ПЗР на З., при липса на предвидените в хипотезата на ал.2 факти?
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
К., [община], е твърдял, че : имотът е част от обществен паркинг с площ от 5 692кв.м. Последният, без да бъде част от ПИ 3892, целият от 72 690кв.м., е вписан като държавна собственост в издаден през 1997г. акт за частна държавна собственост № 35 от 17.04.1997г. Именно защото е станал през 1991г. общинска собственост, неправилно е бил предоставен за стопанисване и управление на [фирма], като е включен в капитала на дружеството съгласно т.15 от А. и извлечение от сметка 201 и 203 и неправилно със заповед № РД 26 от 13.02.2002г. на областния управител е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост, а след това е извършено разпореждане с него. Иска да се приеме за установено, на основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОС, във вр.с § 6 т.8 и §7 ал.1 т.4 ПЗР на З., че сключеният с н.а.№ 135 /2004г. между [фирма] и И. И. договор за продажба, е нищожен поради невъзможен предмет.
Два са решаващите доводи, с които въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен: 1.Процесният имот не е отреден за задоволяване на обществени потребности и разпоредбата на § 7 ал.1 т.4 З. е неприложима /в А. е отбелязано, че имотът е построен от държавно юридическо лице/ и 2. Имотът е включен в счетоводния баланс на едноличното търговско дружество с държавен капитал [фирма], т.е. условието на §7 ал.2 ПЗР на З. е налице
При тези данни, касационно обжалване следва да се допусне, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по първия поставен от касатора въпрос, касаещ предпоставките, при които следва да намери приложение нормата на § 7 ал.2 ПЗР на З., тъй като е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената практика. Съображенията :
Съгласно установената задължителна съдебна практика /вкл. цитираните от касатора решения с №1176 от 18.12.2008г. и № 52 от 3.11.2011г./, по реда на §7 ПЗР на З., в собственост на общините преминават имотите, които към момента на влизането му в сила /17.09.1991г./ са били използвани за посочените в разпоредбата нужди. Ако за имота – към този момент – е налице отреждане по действащ З., преценката за приложението на §7 следва да се извърши с оглед на това отреждане, а ако такова липсва – следва да се има пред вид фактическото ползване на имота. Ако имотът, предоставен по реда на Н./отм./ на държавно предприятие, е включен в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество, същият не може да премине в собственост на общината. Включването на имота в баланса на държавното предприятие към 17.09.1991г. запазва правото на собственост върху този имот в патримониума на държавата. Имоти, строени със средства на юридически лица с държавно имущество, не стават общинска собственост, дори те да се ползват за целите, посочени в § 7 ал.1 т.4 ПЗР на З..
Следователно, решаващ е отговора на въпроса : Дали към момента на влизане в сила на З. в сила, процесният имот е бил заведен в баланса на държавното предприятие, включен ли е бил в уставния му капитал? Ако отговорът е отрицателен и към този момент имотът е с някое от отрежданията, по идейно-застроителния план, посочени в § 7 ал.1 т.4 З., собствеността преминава към общините по силата на закона. За установяване на това обстоятелство следва да бъде допуснато изслушване на експертиза, ако страната не разполага с документи, удостоверяващи предоставяне на имота за ползване и управление по реда на Н. /отм./ /вж.реш.№ 150 от 7.05.2012г. по гр.д.№ 1052/2011г. на ІІ г.о./
Относно спорният по делото въпрос, касаещ включването на имота в уставния капитал на дружеството, по делото е прието като доказателство представен /от ищеца/, с исковата молба опис на имотите, включени в баланса на [фирма] /в копие/, с дата 1997г., за което в последното по делото заседание е установено, че е част от преписката на областната управа /също в копие/ за отписване на имота от актовите книги. Областната управа е била задължена да представи преписката по искане на ищеца и е заявила, че не разполага с оригинал. Доказателства за включване на имота в баланса или капитала на дружеството към 1991г. от ответниците или третото лице помагач, не са представени по делото.
По втория поставен от касатора въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото той съдържа предпоставка /за липса на предвидените в хипотезата на § 7 ал.2 от ПЗР на З. факти/, каквато въззивният съд не е приел за установена в мотивите си.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10 от 26.02.2016г. по в.гр.д. № 399 по описа за 2015г. на Видински окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.