О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 618
С. 30.09.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2436 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Славей Н. Б., чрез назначения особен представител адвокат К. против въззивно решение № 304 от 2.03.2016г. по в.гр.д. № 2654 по описа за 2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2958 от 10.08.2015г. по гр.д. № 21114/2014г. на Пловдивски районен съд като са частично уважени предявените искове – по чл.30 ал.3 ЗЗД до размер на 1 943лв. от предявения иск за 1 992.70лв., направени разходи за ремонт на покрив, по чл.30 ал.3 ЗЗД до размер на 4 966лв. от предявения иск за 5 097лв., разходи за ремонт на третия етаж от сградата и по чл.61 ал.1 ЗЗД до размер на 17 232лв. от предявения иск за 17 628.17лв., приспадаща се част от стойността на СМР и подобрения, направени в постройката в дъното на дворното място и са присъдени разноски от 1 300лв.
В подадената касационна жалба, касаторът се позовава на основаниeто за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: ”Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност”, който счита, че е разрешен в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения № 123 от 28.05.2014г. по гр.д. № 7750/2013г. на І гр.о., № 94 от 28.03.2014г. по гр.д.№ 2623/2013г. на ІV гр.о., № 283 от 14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ІV гр.о., ТР №1 от 4.01.2001г. по т.д.№ 1/2000г.на ОСГТК на ВКС.
Вторият поставен от касатора въпрос е свързан с правната квалификация на иска: допустимо ли е съдът да посочи в доклада по делото едно правно основание, по което е извършил всички процесуални действия, а да се произнесе по друго в решението си и дали в такава хипотеза е нарушено правото на защита на страните?
Поставя и въпросите: ”Уместно и добре управлявана ли е предприета работа в чужд интерес, с която фактически се променя първоначалното предназначение на имота? В хипотеза на придобит имот в съсобственост със заинтересования и при ползване на имота от подобрителя, извършените СМР и подобрения, обосновават ли собствен интерес и ако такъв е налице, следва ли да се изследва каква е увеличената стойност на имота, с оглед определяне размера на обезщетението, което се търси от съсобственика?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Изложени са подробни доводи за липса на изискуемите основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК и по съществото на спора.
Касационната жалба касае само третия предявен срещу ответника иск за сумата от 17 628.17лв., претендирана като приспадаща се част /40%/ от стойността на СМР и подобрения, направени в постройката в дъното на дворното място по възлагане, със средства на ищцата. Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и пред вид цената на иска, е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, с оглед основанията по чл.280 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В проекто-доклада по делото /стр.82/, приет за окончателен в съдебно заседание на 30.03.2015г. /стр.96/, първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл.61 ал.2 ЗЗД. В мотивите си е коментирал, че приема, че към момента на извършване на СМР, вещта не е била съсобствена /доколкото ищцата е твърдяла, че ги е извършила по силата на договор за изработка от 28.01.2010г., сключен преди тя да придобие на 20.08.2010г. идеална част от вещта/. Счел е, че ищцата не е била упълномощена от ответника да започне ремонта на паянтовата сграда в двора, но той е бил уместен и в полза на ответника, доколкото извършването му е довело до запазване на вещта, която в противен случай бе се срутила.
В. съд, изцяло е препратил към мотивите на първоинстанционния, като в решението си /което е с обем от една страница/, не е направил самостоятелен анализ на доказателствата по делото, не е обсъдил нито един от поддържаните във въззивната жалба доводи и възражения и не е изложил никакви собствени фактически и правни констатации.
При тези факти, настоящият съдебен състав намира, че по първия от поставените от касатора въпроси следва да се допусне касационно обжалване, доколкото същият е от значение за изхода на спора и е разрешени от въззивния съд в противоречие с посочените от касатора, постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС. Съгласно установената практика /напр. решения с № 17 от 23.07.2014г. по гр.д.№ 811/2012г. на ІІ т.о., № 73 от 21.08.2015г. по гр.д.№ 4704/2014г. на ІV гр.о., № 134 от 30.12.2013г. по гр.д.№ 34/2013г. на ІІ т.о./, въззивният съд като инстанция по същество на правния спор, е длъжен да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като съотносими към защитните тези в процеса, да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран. Обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Мотивите на въззивното решение не могат да се изчерпват с констатации относно правилността на обжалвания с въззивната жалба акт, а трябва да съдържат изложение освен относно приетата за установена фактическа обстановка, още и преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и изводи за приложението на закона съобразно приетите за установени по делото обстоятелства. В случая – във въззивната жалба са били наведени съществени, с оглед крайния изход от спора доводи, касаещи момента на извършване на ремонта /преди или след придобиване на съсобствеността/, ползата от същия и евентуалния собствен интерес на подобрителя, който е релевантен за дължимия размер на обезщетението, за промяна на предназначението на постройката – които въпроси въобще не са били обсъдени от въззивния съд.
Изводът на съда за наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по първия поставен въпрос, прави безпредметно обсъждането на останалите.
С оглед гореизложеното и като взе пред вид, че касационната жалба е подадена от особен представител по чл.47 ал.6 ГПК, който не дължи държавна такса /чл.83 ал.1 т.5 ГПК/, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 304 от 2.03.2016г. по в.гр.д. № 2654 по описа за 2015г. на Пловдивски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва да насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.