2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 41
гр. София, 14.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3637/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“- МВР срещу решение № 3276/08.05.2019г., постановено по в.гр.д. 13028/18г. на СГС ІV- Д състав, с което са уважени исковете по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ, предявени от Е. А. И..
За да уважи исковете, въззивният съд е приел, че ищцата е била незаконно уволнена със заповед от 30.06.2014г., тъй като не е било извършено реално съкращение на щата, понеже не било установено, тъй като не е представено новото щатно разписание, че длъжността е премахната за в бъдеще поради възможността да е била трансформирана в същата, но под друго наименование или в друга сходна длъжност, а такива основания- за фиктивно съкращение били въведени в исковата молба и съдът разпределил доказателствената тежест относно установяване на факта на реално съкращение още с доклада по делото.
В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, тъй като съкращението на щата може да се извърши със заповед на работодателя, като за това не е необходимо утвърждаването на ново щатно разписание.
В изложението се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: Как се доказва реалното съкращение на щата, може ли да е само със заповед, без ново щатно разписание, както и в случая извършено ли е реално съкращение на щата? Обсъдил ли е съдът всички доказателства и доводи и отразява ли се това на обосноваността?
В срока за отговор ищецът е възразил, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.
За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените в изложението въпроси по тълкуване на правна норма, въззивният съд да е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС или разрешаването на които да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото.
В случая не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Трайна е практиката на ВКС, че за установяване на реално съкращение на щата е необходимо доказването на две обстоятелства- заповед за премахване на длъжността и липсата на трансформация в същата или друга сходна длъжност, но под друго наименование. Същото е тълкуването на нормата, дадено от въззивния съд, като решаващо за уважаването на исковете е било, че работодателят не е доказал липсата на трансформация в съща или друга сходна длъжност. Тежестта за установяване на този факт е на работодателя и освен с представяне на новото щатно разписание (когато то липсва), той може да се докаже и чрез ангажирането на съдебно- счетоводна експертиза. Въпреки дадените указания с доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест, това обстоятелство не е установено при условията на пълно и главно доказване, което е обусловило изхода на спора. Поради изложеното, поставените в изложението въпроси не са обуславящи, тъй като нямат значение за крайните правни изводи, защото те касаят първия елемент от състава на реалното съкращение, а именно издаването на заповед за премахването на длъжността, за който факт съдът е приел, че се е осъществил от обективна страна.
Правни въпроси относно съдържанието на понятието реално съкращение на щата и по- конкретно относно втория му елемент – липсата на трансформация в същата или сходна длъжност, както и въпроси относно тълкуването на процесуални норми, свързани с приложението на материалния закон в тази му част, не са поставени, поради което липсва общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК. Освен това, както бе посочено по- горе, въззивният съд се е съобразил с трайната практика на ВКС относно правното понятие „реално съкращение в щата“ и разликата му с „фиктивното съкращение“, от където следва, че не е налице и допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС. Липсва основание и за изменение на трайно установената практика, тъй като не са налице предпоставките за това- изменение в законодателството или в обществените условия (т.р. №1/2010г. на ОСГТК), поради което не се реализира и хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ищцата не е доказала, че е направила разноски пред настоящата инстанция, поради което те не се присъждат.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3276/08.05.2019г., постановено по в.гр.д. 13028/18г. на СГС ІV- Д състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: