О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр. София, 11.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Членове: ДИАНА ХИТОВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 2356 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. В. Н. и Н. А. Н. срещу определение № 451 от 08. 09. 2016г., постановено по ч.гр.д. № 474/2016г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено определение № 1427 от 24. 06. 2016г. по гр. д. № 1736/2014г. на Пловдивски окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение като неоснователна молбата на касаторите с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаването им от заплащане на държавна такса в размер на 492. 86 лв. по въззивна жалба срещу решение № 1220 от 06. 07. 2015г. по същото дело.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба касаторите навеждат доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос: „Следва ли освободено лице от заплащане на държавна такса пред първата инстанция да бъде задължено от въззивната инстанция да заплаща държавна такса?“, по който сочи разрешаването му в обжалвания съдебен акт в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и обективирана в определение № 603 от 02. 10. 2014г. по ч.т.д.№2139/2014г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 573 от 12. 07. 2011г. по ч.т.д.№230/2011г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 496/10. 07. 2013г. по ч.т.д.№2492/2013г. на ВКС, ІІ т.о.; определение № 612 от 12. 08. 2010г. по ч.т.д.№564/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и др..
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, приема, че поставеният от касаторите горепосочен правен въпрос не удовлетворява общото основание за предварителна селекция на касационните жалби по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е неотносим към разгледаната от въззивния съд хипотеза на чл. 83, ал. 2 ГПК. Ищците – касатори не са били освободени от задължението за внасяне на държавна такса по исковата молба, нито впоследствие в хода на първоинстанционното производство са били освободени от други държавни такси, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Поради това зададеният от касаторите правен въпрос не е обуславящ за решаващите правни изводи на Пловдивски апелативен съд, такъв въобще не е обсъждан и тъй като не осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване, не е нужно обсъждането на наличието на релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Всички останали доводи на касаторите в частната им касационна жалба съставляват оплаквания за правилността на обжалваното определение, свързани с правилността на преценката за наличието на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК и на промяната на същите в сравнение с предходните две молби с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от същата държавна такса по същата въззивна жалба, оставени без уважение. Въззивният съд е приел в атакуваното определение, че имущественото състояние на касаторите е такова, че не обуславя извод за невъзможност да бъде заплатена дължимата държавна такса по въззивната жалба, с оглед притежаваните няколко недвижими имоти, респективно ид.ч. от тях в [населено място] и месечния им нетен доход. Здравословното състояние на Б. В. Н., наведено като ново обстоятелство в хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК, е счетено за съществувало и при предходните извършени преценки по чл. 83, ал. 2 ГПК и за недостатъчно при съвкупната му преценка с имущественото състояние на ищците, да обуслови извод за освобождаване от задължението за плащане на дължимата държавна такса. Предоставената на ищците правна помощ по ЗПП за реализиране на процесуалното им представителство по настоящата частна касационна жалба е факт, осъществен след постановяване на обжалваното определение и поради това неотносим към предмета на настоящата частна касационна жалба. Той би могъл да бъде съобразен от решаващия съд при евентуална последваща молба на ищците по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавната такса по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.
Общо основание за допускане на касационен контрол в хипотезата на чл. 274, ал 3 вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК ще е налице всякога при формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Наведените от касаторите горепосочени основания са такива по съществото на касационното обжалване /по правилността на атакувания съдебен акт/, а не по предварителната му фаза за селекция на касационните жалби, регламентирана с чл. 280, ал. 1 ГПК.
На основание изложеното, поради неосъществяване на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, такова не следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 451 от 08. 09. 2016г., постановено по ч.гр.д. № 474/2016г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.