О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
гр. София, 06.12.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на първи декември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Членове: М.Р.
Г. Н.
като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2665 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от Управителя д-р Г. К., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], срещу решение № 165 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 1036/2015г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1530 от 04.11.2015 г. по гр. дело № 2673/2015 г. на Плевенски районен съд, ХІ граждански състав, с което е признато за незаконно и отменено като незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на ищцата П. С. К., извършено със заповед №1/05.05.2015г. на Управителя на НЗОК, с която на основание чл. 187, т. 10 КТ й е наложено дисциплинарно наказание “уволнение“, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ П. С. К. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „директор“ на Р. – П., и е реализирана отговорността на ответника за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 2 500 лв. и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на 100 лв..
К. поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено срещу ненадлежен ответник, а евентуално неправилно като необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
К. въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело: Кой е надлежният ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ – работодателят или горестоящият спрямо него орган?, като по отношение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК сочи противоречие на въззивното решение с ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС и решение № 782/23.10.2009 г. по гр.д. № 3738/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о.. Допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос е обосновано с наличие на задължително разрешение, дадено по цитираното тълкувателно дело и постановено след тълкувателното решение решение № 301 от 12.06.2012г. по гр.д. № 966/2009г. на ВКС, ІV г.о. по чл. 290 ГПК, даващо несъответстващо на тълкувателното решение разрешение на правния въпрос, при което уеднаквяването на съдебната практика е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касационната жалба /ищца в производството/ П. С. К. подава писмен отговор, в който моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставения въпрос, който е разрешен съобразно задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, но не са налице посочените от касатора общо и допълнителни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по същество по поставения правен въпрос.
В. съд е приел, че в производството пред първата инстанция е участвала надлежна страна – НЗОК като юридическо лице, в чиято правна сфера ще настъпят последиците на съдебното решение и в чиято структура се намира работодателя на ищцата – Р., [населено място], позовавайки се на ТР №1 от 30.03.2012г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ е работодателят, а не горестоящият орган, и на решение № 301 от 12.06.2012г. по гр.д. № 966/2009г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което се приема, че като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради признатата й от КТ правоспособност по трудови правоотношения, така и юридическото лице НЗОК, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. Съгласно цитираното решение на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, възприетата в ТР № 1 от 30.03.2012г. постановка е приложима в случаите, когато на работодателя е признато качество на юридическо лице, а трудовият договор е сключен с висшестоящ орган, извън системата му. Когато трудовият договор на служителя по силата на закона е сключен с представляващия юридическото лице за изпълнение на работа в негова организационно обособена структура, то трудовото правоотношение възниква с юридическото лице. В качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура тя е включена. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради признатата й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението. В същото решение на ВКС, касаещо идентичен казус-дисциплинарно уволнение на директор на Р., е прието, че като надлежен ответник в производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1 КТ са легитимирани да участват както Районните здравно осигурителни каси в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, така и Националната здравноосигурителна каса – юридическото лице, в чиято структура са обособени районните здравноосигурителни каси и в чиято правна сфера настъпват последиците на съдебното решение.
Плевенски окръжен съд е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание “уволнение“ е спазена процедурата по чл. 193 КТ, както и разпоредбата на чл. 195 КТ, че няма пречка заповедта за уволнение да препраща към друг документ – в случая към т. 3 от изготвения от С. Г. доклад с вх. № 21-03-72 от 30.04.2015г., макар че в самата заповед е възпроизведено съдържанието на т. 3 от доклада, като всички данни са описани и преповторени, поради което заповедта е приета за мотивирана и издадена в съответствие с чл.195 КТ. Възражението по чл. 194 КТ за неспазване срока за налагане на дисциплинарното наказание е намерено за преклудирано, тъй като същото не е направено с ИМ, а едва с писмената защита, след приключване на устните прения пред първата съдебна инстанция. По същество наложеното дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ е прието за незаконно, тъй като е налице несъответствие между констатациите в доклада на С. Г., послужили като основание за уволнението за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ, и извършената проверка и изводи на вещото лице В. в приетото от въззивния съд заключение на икономическата експертиза – в процесната заповед за дисциплинарно уволнение се съдържат данни, които са неверни и не кореспондират с официалната информация, съдържаща се в годишните доклади за 2014г. на НЗОК и Р. П.. Според Плевенски окръжен съд в тежест на работодателя е да установи законността на уволнението, а от приетите по делото доказателства не се установява по категоричен начин, че ищцата като директор на Р. – П. е осъществила посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неефективна организация и ръководство на непосредствения контрол от подчинените й служители –контролни органи по изпълнение на договорите за оказване на медицинска и дентална помощ. В. съд е приел за обосновани изводите на Плевенски районен съд, че работодателят не е поставил норми за броя на проверките, които следва да бъдат осъществени за една година и че не са налице обективни критерии за ефективност на контролната дейност, осъществявана от Р. – П., като по някои показатели /извършени проверки – самостоятелни и съвместни с НЗОК/ е установен ръст през проверяваната 2014г. в сравнение с 2013г.. По гореизложените съображения Плевенски окръжен съд е намерил процесната заповед за дисциплинарно уволнение за незаконосъобразна, а исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за основателни и като такива ги е уважил.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос: Кой е надлежният ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо от КТ – работодателят или горестоящият спрямо него орган?, осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение касателно неговата допустимост. По този въпрос е налице задължително разрешение, дадено в ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, според което надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2, изр. първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ то е задължително за органите на съдебната власт, вкл. за съдебните състави на ВКС, и доколкото е в изпълнение на правомощията на ВКС по чл. 124 Конституцията на РБ за осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища при противоречива или неправилна съдебна практика, има приоритет пред разрешения по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, дадени впоследствие.
Настоящият съдебен състав намира, че по правния въпрос на касатора, който като касаещ допустимостта на атакувания съдебен акт може да бъде изведен и служебно от ВКС, възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение е в противоречие със задължителното за всички съдилища разрешение в ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, поради което по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание изложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по посочения по – горе процесуалноправен въпрос, относим към допустимостта на атакуваното въззивно решение, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 14.04.2016г. по в. гр. дело № 1036/2015г. на Плевенския окръжен съд, гражданско отделение.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателства за това. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на горните указания делото да се докладва за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: