О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 435
гр. София, 22.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове: Майя Русева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3164/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4374 от 26.05.2016 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ [населено място] срещу определение № 263/13.05.2016г., постановено по в.ч.гр.д. 246/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор подържа наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК.
В срока за отговор А. Х. Т. като законен представител на малолетното дете Б. А. Т. е възразил срещу подадената частна жалба и иска отхвърлянето и.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване, съдът намира следното:
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд по частна жалба на ДСП- [населено място] е приел, че решението на Хасковски окръжен съд по чл. 30, ал.1 от Закона за закрила на детето не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 30, ал.3, изр.3 от същия закон.
Съгласно т.р. 1/ 2010г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. При посочените в Изложението основания е необходимо отговорът, който е дал въззивният съд да е да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. ВКС не е задължен да изведе въпроса от представеното Изложение, а може само да го уточни и конкретизира.
В случая жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд и да е обусловил правните му изводи. Не е достатъчно жалбоподателят само да подържа основание за допускане на касационно обжалване, а е необходимо и да формулира правен въпрос, за да може да се направи преценка дали при разрешаването на този въпрос е необходимо изменение или осъвременяване на практиката поради промяна в законодателството или обществено- икономическите условия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 263/13.05.2016г., постановено по в.ч.гр.д. 246/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :