О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 436
гр. София, 22.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Илияна Папазова
Членове: Майя Русева
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 3270/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 6247 от 13.06.2016 г. от С. В. П. и В. Й. П., чрез адв. В. Д. от РАК срещу определение № 633/25.05.2016 г. на Русенския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 298/2016 г., с което е потвърдено определение № 759/15.02.2016 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 5828/2015 г., с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частните касатори сочат, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поставени са следните въпроси: 1/ „Допустимо ли е да се разпореди промяна на подсъдността при субективно съединени искове, обективно свързани в условията на алтернативност и евентуалност, след като не е оспорено и възразено от ответника, произнасяне на съда за прекратяване поради недопустимост по преюдициалния иск?; 2/ „Противоречиви ли са тук цитираните два съдебни акта, ако да – кой е принципно правилния?“. В тази връзка жалбоподателите се позовават на противоречие с Определение от 24.03.2016 г. на САС по ч. гр. д. № 1051/2016 г.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото поради неподсъдност, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира следното:
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Софийския районен съд по подсъдност, тъй като предмет на делото са искове за връщане на платени по предварителен договор за продажба на недвижими имоти парични суми и компетентен да разгледа спора съгласно чл. 105 ГПК е съдът по седалището на ответника. В. съд е приел, че не е приложима специалната разпоредба на чл. 109 ГПК, а като ирелевантно обстоятелството, че производството по делото е било образувано по обективно съединени искове, но съгласно чл. 130 ГПК е било прекратено по иска за разваляне на предварителния договор по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като недопустимо. Изложени са съображения, че възражението за местна подсъдност е направено надлежно от страна на ответното дружество с отговора на исковата молба, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 3 ГПК и компетентен да разгледа спора по правилата за местна подсъдност е районният съд, в района на който е седалището на ответника.
Върховният касационен съд е компетентен да разгледа частна жалба срещу въззивно определение, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченото в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е, че е налице втората предпоставка за допускане на обжалваното въззивно определение до касационно обжалване.
Поставените въпроси не обуславят изхода на спора, доколкото предмет на делото е осъдителен иск по чл. 55, вр. с чл. 88 ЗЗД, който общото правило за определяне на местната подсъдност се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът не следи служебно, а се въвежда с възражение – отвод за подсъдност, какъвто в случая е релевирал с отговора на исковата молба. Специалните правила касаят изрично посочени хипотези, в които не попада настоящата хипотеза. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС и съдилищата, поради което не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Приложеното определение не обосновава противоречива съдебна практика, като е постановено при различна фактическа обстановка и е неотносимо към разглежданата хипотеза.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 633/25.05.2016 г. на Русенския окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 298/2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :