3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 18.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Членове: МАЙЯ РУСЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 975 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 ГПК.
Подадена е молба вх. № 6374/20. 06. 2016 г. от Е. Б. Б., чрез адв. В. И. И., с която се иска допълване на определение № 409 от 21. 04. 2016 г. по гр. д. № 975/2016 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, и произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване на решение от 7. 02. 2015 г. по в. гр. д. № 3421/2015 г. по всички правни въпроси, формулирани от жалбоподателката в изложението на основанието по чл. 280 ГПК към касационна жалба вх. № 5990/18. 01. 2016 г.
Ответниците по молбата Е. Д. М., С. В. Т., М. Атанасова Й., Д. Л. Д. и В. Б. Т. не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при преценка доводите на молителя и данните по делото, прие следното:
Молбата е неоснователна.
В мотивите към определението по чл. 288 ГПК са разгледани всички въпроси, по които е искано допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение, а диспозитивът на определението съдържа произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в цялост, а не в отделни негови части, поради което не би могло да се приеме, че съдът не се е произнесъл по част от исканията на жалбоподателката.
По-конкретно, в изложението са формулирани дванадесет въпроса. Въпросите по точки 3, 4, 5 и 10 касаят валидността и допустимостта на атакуваното въззивно решение и същите са разгледани в определението по чл. 288 ГПК – прието е, че същото не е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, формата му е писмена и е подписано, както и че същото е постановено по предявения иск.
Въпросът по точка 1 от изложението също е разгледан, като е прието липса на противоречие с ТР № 5/12 г., тъй като спорът по делото не се свежда до нито една от разгледаните в тълкувателното решение хипотези на предявени искове по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, при които правният интерес от иска се обосновава с възможността за отмяна на влязло в сила решение или за представяне на решението по висящо исково производство, в което документът е представен, но не е оспорен, както и че никъде в решението не се отрича необходимостта в останалите случаи на предявени искове за установяване неистинност на документ съдът да изследва наличието на правен интерес.
Разгледано е и искането за допускане до касационно обжалване на решението и по останалите правни въпроси, формулирани в изложението и относими към предмета на делото. Обобщено е, че същите се свеждат до проблема, свързан с допустимостта на иска за установяване неистинност на съдържанието на частен свидетелстващ документ, неподписан от ищеца, какъвто представлява процесният акт за приемане конструкция на жилищна сграда. Прието е, че преценката на състава на въззивния съд по този въпрос съответства на практиката на ВКС, обективирана в определения по чл. 274, ал. 3 и ал. 2 ГПК, според която частният свидетелстващ документ доказва само факта на извършване на писменото удостоверително изявление от лицето, подписало документа, но не и съответствие между удостоверените в документа факти и действителността. Той не разполага с материална доказателствена сила /не обвързва съда да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на лицата подписали документа са се осъществили така, както се твърди/, поради което и липсва интерес от оспорване истинността на съдържанието му. Независимо от горното, за по-голяма яснота би могло да се конкретизира допълнително, че с точки 11, 12, 13 и 14 от изложението не се формулират релевантни за спора материални или процесуални правни въпроси, а се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение /необоснованост на същото – в т. 11, допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички относими към спора обстоятелства и доказателства – в т. 13, нарушение на материалноправни норми – в точки 12 и 14/. Твърдението за формирана противоречива незадължителна съдебна практика по въпросите по точки 9, 8 и 7 от изложението /стриктно и ограничително ли следва да се прилага изискването за правен интерес при установителните искове; подлежи ли на преценка интереса от иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, след като самият ГПК е предвидил възможност за предявяването му; оспорването на установителния иск не доказва ли наличието на правен интерес от предявяването му/ не е доказано – не е представен нито един от цитираните в тези точки от изложението съдебни актове /вероятно на ВКС/ – 154-62-I, 416-62-I, 1657-98-IV, 431-99-IV, 335-99IV, 172-01-IV /посочени в т. 9/, 1315-96-II /посочено в т. 8/ , решение № 43 от 1. 02. 1990 г. /посочено в т. 7/, а това е достатъчно, за да се приеме липса на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по посочените въпроси. Въпросът по точка 6 от изложението /дали оспорването истинността на официален свидетелстващ документ представлява оспорване на неговото съдържание/ е неотносим, доколкото предявеният иск по чл. 124, ал. 4 ГПК има за предмет установяване неистинността на съдържанието на частен свидетелстващ, а не официален свидетелстващ документ. Въпросът по точка 2 от изложението /не е ли ищецът този, който преценява каква и в какъв обем защита да търси/ не е решен в противоречие с ТР № 8/13 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. Б. Б., чрез адв. В. И. И., молба с правно основание чл. 250 ГПК, вх. № 6374/20. 06. 2016 г., с която се иска допълване на определение № 409 от 21. 04. 2016 г. по гр. д. № 975/2016 г. на ВКС, III г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 7. 12. 2015 г. по в. гр. д. № 3421/2015 г. на Софийски градски съд, II Д въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
2