Решение №215 от 16.12.2016 по гр. дело №2837/2837 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
С., 16.12.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Членове: МАЙЯ РУСЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията В. А. гр.д. № 2837/2016 година.
Производството е по чл. 73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител С. А. Г. против решение от 18. 02. 2016 г. по д.д. № 23/2015 г. на дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители, с което му е наложено дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от пет години. В жалбата се поддържа нищожност на решението – поради неконкретизиране на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, за недопустимост на същото – поради наличие на основания за отвод на членовете на дисциплинарната комисия, наложила наказанието, както и поради постановяването му след изтичане на 6 месечния давностен срок от откриване на нарушението, както и за неправилност на същото – поради постановяването му при съществени процесуални нарушения, необоснованост, противоречие с материалния закон. Сочи се и несъответствие между тежестта на наказанието и тежестта на нарушенията. Иска се отмяна на решението на дисциплинарната комисия. Претендира се и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
Срещу жалбата е подаден отговор от К. на частните съдебни изпълнители, чрез юрисконсулт С. Д., в който се изразява становище за неоснователност на същата, законосъобразност на обжалваното решение и оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Представителят на Министерство на правосъдието оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение дисциплинарната комисия на КЧСИ е наложила на частен съдебен изпълнител С. А. Г. дисциплинарно наказание лишаване от правоспособност за срок от пет години, по искане на съвета на КЧСИ от 24. 08. 2015 г. /за нарушенията описани в т. 1 и т. 2 от искането/ и по искания на Министерство на правосъдието от 14. 08. 2015 г. /за нарушенията по т. 1 и т. 3 от искането/ и от 29. 10. 2015 г. /за нарушенията по точки 1, 2, 3 и 4 от искането/. Нарушенията са индивидуализирани и приети за доказани както следва:
1. Нарушение на чл. 24 ЗЧСИ, изразяващо се в посочване на банкова сметка за парични постъпления по изпълнителни дела, различна от специалната такава, установена в цитираната норма.
По изпълнително дело № 20108730400161 частният съдебен изпълнител е указал на третото задължено лице [фирма] своя лична банкова сметка, по която същото да направи преводи на сумите, дължими към длъжника по изпълнителното дело [фирма], които преводи са направени на 22. 03. 2013 г. /за сумите 16000 лв. и 15664, 59 лв. – общо преведени средства 31664, 59 лв./. Нарушението е прието за доказано въз основа на документите, съдържащи се в цитираното изпълнително дело и показанията на свидетеля Я. Я.. Прието е, че указването на друга банкова сметка, различна от специалната по чл. 24, ал. 1, изр. 1 ЗЧСИ само по себе си представлява тежко умишлено дисциплинарно нарушение, застрашаващо интересите на страните и участниците в производството, предвид възможността средствата по личната сметка на съдебния изпълнител да бъдат запорирани за негови лични задължения и да се затрудни възможността за удовлетворяване на кредитора по изпълнителното дело /за разлика от особения статут на специалната сметка и установената в чл. 24, ал. 3 ЗЧСИ закрила, изразяваща се в забрана за налагане на запор на суми по същата за лични задължения на съдебния изпълнител/.
2. Разпореждане от съдебния изпълнител в своя полза с парични средства, предназначени за погасяване на задължения по изпълнително дело.
Описаните по-горе /в т. 1/ средства в общ размер 31664, 59 лв., внесени от трето задължено лице [фирма] по лична банкова сметка на частния съдебен изпълнител и предназначени за погасяване на задължения по изпълнителното дело № 2010873040016, са били изтеглени на каса от частния съдебен изпълнител в деня на внасянето им – 22. 03. 2013 г. и не са предоставени на взискателя по изпълнителното дело [фирма]. Нарушението е прието за доказано въз основа на документите по изпълнителното дело, заключението на счетоводната експертиза, липсата на документ за предоставянето им на взискателя за погасяване на задължения към него, нито за връщането им на длъжника. Деянието е определено като тежко умишлено закононарушение, накърняващо правата на взискателя по изпълнителното дело на принудително събиране на дължимите му от длъжника суми.
3. Разпореждане от съдебния изпълнител в своя полза с парични средства от специалната сметка по чл. 24, ал. 1, изр. 1 ЗЧСИ, предназначени само за плащания по изпълнителни дела – нарушение на чл. 24 ЗЧСИ и чл.чл. 455 и 460 ГПК.
В периода 2013-2014 г. включително частният съдебен изпълнител е правил множество преводи на суми от специалната сметка за лични нужди /закупуване на гуми, джанти, компютри, обзавеждане, плащане нощувки в хотели, вечери в заведения, членски внос, сметки за телефон и др./, което е установено от предоставено от частния съдебен изпълнител извлечение от специалната му банкова сметка и след приложение на чл. 161, вр. чл. 190 ГПК. Дисциплинарното нарушение е определено от комисията като тежко и умишлено – средствата по специалната сметка са чужди, на длъжника /до изплащането им на правоимащото лице/ и с тези средства частният съдебен изпълнител е оправомощен да извършва плащания само по изпълнителни дела, но не и за лични нужди.
4. Системно посочване на личната сметка за такси и разноски по изпълнителни дела като сметка, по която следва да се внасят задатъци за участие в публични продани, в нарушение на чл. 24 ЗЧСИ.
В обявления за публична продан на недвижим имот от 11. 03. 2013 г., 18. 05. 2013 г. и 20. 06. 2014 г. по изп. д. № 2010873040016 съдебният изпълнител е посочил като сметка, по която следва да се внасят задатъците за участие в насрочените публични продани, тази за такси и разноски, а не специалната по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ. Нарушението е прието за доказано след запознаване с цитираните обявления за публична продан. Нарушението е квалифицирано като тежко, тъй като сметката за такси и разноски е лична, не се ползва със закрилата по чл. 24, ал. 3 ЗЧСИ, от нея частният съдебен изпълнител може да извършва плащания за лични разходи и всичко това създава опасност за чуждите парични средства.
5. Системни нарушения на чл.чл. 484, 487, ал. 1 и 501 ГПК – несъбиране на информация за тежести върху недвижим имот, по отношение на който се насочва изпълнението, непосочване в обявлението за насрочена публична продан на вписани върху имота ипотеки, неуведомяване на ипотекарния кредитор за насрочен опис и публична продан на ипотекирания имот. Умишлено предоставяне на ипотекарния кредитор на невярна информация за нестанала публична продан.
По изпълнително дело № 2010873040016 е извършен опис на апартамент и гараж на 25. 01. 2011 г. и са обявени за 2. 02. 2011 г. и 16. 03. 2011 г. публични продани на обектите, нестанали, без съдебния изпълнител да извърши проверка за вписани тежести върху същите. Съдебният изпълнител е бил уведомен на 26. 09. 2011 г. от [фирма] за вписани в полза на банката ипотеки върху изнесеното на публична продан имущество. Въпреки това, при следващите насрочени публични продани – за 14. 09. 2012 г., 27. 12. 2012 г., 11. 03. 2013 г., 18. 05. 2013 г., 20. 06. 2014 г. не е посочил в обявлението вписаната в полза на банката ипотека и не е уведомил ипотекарния кредитор за насрочените публични продани.
По същото изпълнително дело на 22. 08. 2014 г. частният съдебен изпълнител е обявил купувач на изнесените на публичната продан имоти и му указал внасяне на цената, а същевременно, на същата дата /22. 08. 2014 г./, е изпратил до ипотекарния кредитор [фирма] съобщение, че публичната продан не е станала.
Нарушенията са приети за доказани въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, съдържащи се в изпълнителното дело. Деянията са определени като дисциплинарни нарушения, които следва да се санкционират.
6. Системни нарушения на чл. 487, ал. 3 ГПК – непосочване в протоколите за разгласа на публичните продани на датите, на които обявленията за насрочени публични продани са поставени на съответните места по чл. 487 ГПК.
По същото изпълнително дело в изготвените протоколи за разгласа на публични продани от 14. 09. 2012 г., 27. 12. 2012 г., 11. 03. 2013 г., 18. 05. 2013 г. и 20. 06. 2014 г., които протоколи представляват официални свидетелстващи документи, удостоверяващи с материална доказателствена сила отразените в тях факти, не са посочени датите, на които обявленията за насрочена публична продан са поставени.
В обобщение е прието, че частният съдебен изпълнител Г. е извършил виновно тежки умишлени дисциплинарни нарушения, с висока степен на обществена опасност, накърняващи обществения престиж на професията и създаващи несигурност за страните и участниците в изпълнителното производство, които следва да се санкционират с най-тежкото предвидено наказание.
Неоснователен е въведеният от жалбоподателя довод за нищожност на така постановеното от дисциплинарната комисия решение.
Жалбоподателят поддържа нищожност на решението, поради неконкретизиране на дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието. Д. е неоснователен. Постановеното от дисциплинарната комисия решение е ясно, разбираемо, обстоятелствено, мотивите и диспозитива на същото отразяват по достатъчно разбираем начин волята на постановилия го орган – за какви дисциплинарни нарушения се санкционира лицето и какво е наложеното наказание. Същото би било нищожно на твърдяното основание само в случай, че съдържанието му е неразбираемо до степен на невъзможност да се изведе волята на дисциплинарната комисия, какъвто не е настоящият случай.
Неоснователни са и доводите за недопустимост на решението.
Жалбоподателят поддържа недопустимост на акта поради постановяването му от комисия с участие на членове, срещу които същият многократно е правил основателни искания за отвеждането им от разглеждане на дисциплинарното производство, които искания незаконосъобразно са били оставяни без уважение. Д. е неоснователен. Н. на основателен отвод на член на дисциплинарната комисия би представлявало съществено процесуално нарушение, което би могло да доведе до неправилност, но не и до недопустимост на постановеното решение.
Неоснователен е доводът за недопустимост на решението, поради постановяването му след изтичане на установените в чл. 69 ЗЧСИ давностни срокове. Според приетото в ТР № 2/15 г., т. 12, дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в срока по чл. 69 ЗЧСИ от министъра на правосъдието или от Съвета на К. на частните съдебни изпълнители. В този случай не се образува дисциплинарно производство, а образуваното се прекратява. Тоест, прието е, че предвиденият в цитираната по-горе норма срок е за сезиране на наказващия орган, а не за налагане на дисциплинарното наказания. В случая, за нарушенията, описани по-горе в точка 1 /извършено на 22. 02. 2013 г./, точка 2 /извършено на 22. 02. 2013 г./, точка 3 /извършени в периода 3. 01. 2013 г. – 11. 11. 2014 г./, точка 4 /извършени на 11. 03. 2013 г., 18. 05. 2013 г. и 20. 06. 2014 г./, точка 5 /извършени в периода 14. 09. 2012 г. – 20. 06. 2013 г. и на 22. 08. 2014 г./ и точка 6 /извършени в периода 14. 09. 2012 г. – 20. 06. 2013 г./ наказващият орган е бил сезиран на 24. 08. 2015 г. от Съвета на КЧСИ /за нарушенията описани по-горе в точки 1, 2, 3, 4, 5, 6/, на 14. 08. 2015 г. от МП /за нарушенията по точки 5 и 6/ и на 29. 10. 2015 г. от МП /отново за нарушенията по точки 3 и 4/, тоест в рамките на установения в чл. 69 ЗЧСИ тригодишен срок от извършване на нарушението. Спазен е и шестмесечният срок от откриване на нарушението – за нарушенията по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 С. на КЧСИ е бил сезиран на 9. 07. 2015 г., проверката е разпоредена на 31. 07. 2015 г., а искането на С. и направено на 24. 08. 2015 г.; за нарушенията по точки 5 и 6 Министерство на правосъдието е било сезирано на 30. 04. 2015 г. /по сигнал на [фирма]/, разпоредило е проверка на 11. 06. 2015 г., а искането е направено на 14. 08. 2015 г.
По посочените от жалбоподателя основния за неправилност на решението на дисциплинарната комисия.
Неоснователен е доводът за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение – оставено без уважение искане за отвод на членовете на комисията. Отвод на комисията е направен от адвоката-пълномощник на жалбоподателя в проведеното на 30. 10. 2015 г. заседание, за което е съставен протокол № 2/30. 10. 2015 г., с мотиви, че с постановеното решение по чл. 71, ал. 3 ЗЧСИ е уважено искането за временно отстраняване от длъжност на частния съдебен изпълнител. Законосъобразно дисциплинарната комисия е приела, че не са налице основания за отвод на членовете й. От редакцията на чл. 71, ал. 3 ЗЧСИ следва, че един дисциплинарен състав разглежда и се произнася както по искането за временно отстраняване на частния съдебен изпълнител от длъжност, така и по искането за ангажиране дисциплинарната му отговорност, като уважаването или неуважаването на искането за временно отстраняване не представлява обстоятелство, даващо основание за отвеждане от разглеждане на дисциплинарното производство – по искане на някоя от страните или по преценка на членовете на дисциплинарния състав.
Неоснователни са доводите за необоснованост на решението и за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Фактическите изводи, съдържащи се в решението за налагане на дисциплинарно наказание, съответстват напълно на установеното от събраните в дисциплинарното производство доказателства. Дисциплинарната комисия е установила и приела за доказано извършването на процесните нарушения след съвкупна преценка на множество писмени доказателства, събрани гласни доказателства, изслушани експертизи, становища и обяснения на частния съдебен изпълнител и пълномощника му.
Неоснователен е доводът за допуснато съществено нарушение на чл. 161, вр. чл. 190 ГПК, касаещо нарушението, описано по-горе в точка 3 /разпореждане за лични нужди със средства от специалната сметка по чл. 24 ЗЧСИ/. След като е бил задължен, на осн. чл. 190 ГПК, да представи заверено от банката извлечение за движението по откритата на негово име специална банкова сметка /каквото е представил на проверяващите органи, направили искането/,съдебният изпълнител е отказал да направи това. Наред с горното е заявил изрично, че не желае откриване на производство по чл. 194 ГПК за установяване неистинността на вписаните в представените от него незаверени извлечения обстоятелства, а изразените от него и пълномощника му становища по повод това нарушение не са съдържали оспорване на фактическите констатации по доклада на извършилите проверка частни съдебни изпълнители. След съвкупна преценка на всички тези обстоятелства съставът на дисциплинарната комисия е приел, че жалбоподателят с поведението си създава пречки за събиране на допуснати доказателства и е приел за доказани фактите, установени в представените от жалбоподателя незаверени извлечения от специалната банкова сметка. Нормата на чл. 161, вр. чл. 190 ГПК е приложена законосъобразно, при спазване на установените в гражданския закон изисквания.
Неоснователен е доводът, че като дисциплинарни нарушения са приети необжалвани и влезли в сила изпълнителни действия. Действията, преценени като дисциплинарни нарушения – даване на указания за внасяне на суми от трето задължено спрямо длъжника лице по лична сметка на частния съдебен изпълнител /не по специалната такава/, тегленето на така внесените средства от частния съдебен изпълнител и липса на отчетна операция за тези суми в полза на взискателя, разпореждане за лични нужди със средства от специалната сметка, посочване на сметката за такси и разноски за внасяне на задатъци /вместо специалната такава/, непоискване на информация за тежести на имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение, непосочване на вписани ипотеки върху имота в обявлението за публичната му продан, неуведомяване на ипотекарния кредитор за обявена публична продан, непосочване на датите, на които обявленията за публична продан са оставени на съответните места в протоколите за разгласата им не представляват действия на съдебния изпълнител, подлежащи на самостоятелно обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, 2 и 3 ГПК от длъжника или взискателя. Н. им няма за последица саниране на извършените нарушения и погасяване на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител.
Неоснователен е доводът, че част от нарушенията не са извършени от съдебния изпълнител, а от неговите служители, тъй като те са лицата, изготвили съобщенията и призовките по изпълнителните дела. Обявленията за публична продан, протоколите за разгласяването й, уведомяването на ипотекарните кредитори, извършването на справка за вписани тежести върху имотите, по отношение на които е насочено принудителното изпълнение, контролиране съдържанието на изпратените и, въобще, предприемането на необходимите действия за спазване на правилата на принудително изпълнение, установени в нормите на процесуалния закон, са изцяло в тежест и отговорност на съдебния изпълнител.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на извода за системност при извършване на дисциплинарните нарушения, предвид обстоятелството, че тази преценка е направена при съобразяване и с дисциплинарни нарушения, относно които са изтекли давностните срокове по чл. 69 ЗЧСИ. Никъде в мотивите на обжалваното решение не се съдържа извод, според който покритите с давност нарушения следва да се вземат предвид при преценка наличието или липсата на системност. Напротив, в решението са описани всички нарушения, предмет на искането за ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, относно които са изтекли давностните срокове по чл. 69 ЗЧСИ и същите не са съобразявани нито при преценка броя на извършените дисциплинарни нарушения и тежестта им, нито при преценка налице ли е системност в поведението на частния съдебен изпълнител. Следва да се отбележи, че дисциплинарните нарушения, които не са покрити от давностните срокове по чл. 69 ЗЧСИ, и чието извършване е доказано по делото, по своя брой, вид и честота на извършване са достатъчни, за да обосноват извод за системно умишлено нарушаване на императивни законови норми и установени правила.
Неоснователен е доводът за несъответствие между тежестта на нарушенията и наложеното наказание /най-тежкото, предвидено в закона/. Извършените от частния съдебен изпълнител нарушения законосъобразно са преценени като системни тежки умишлени дисциплинарни нарушения, характеризиращи се с висока степен на обществена опасност, сочещи на трайно несъобразяване с императивни правни норми и установени правила, регулиращи принудителното изпълнение, създаващи несигурност за страните и участниците в изпълнителното производство и реална опасност от увреждането им, сериозно накърняващи обществения престиж на професията. Отчетена е личността и качеството на извършителя – лице, на което е възложена изключително важна и отговорна публична функция по принудително осъществяване на съдебно признати притезания. Съобразено е и обстоятелството, че от допуснатите от съдебния изпълнител нарушения са настъпили значителни вредни последици за взискателя по процесното изпълнително дело, чието вземане е останало неудовлетворено, за длъжника, чието вземане е останало непогасено, въпреки направените плащания, за ипотекарния кредитор, лишен от възможността да участва и упражни правата си в производството. Взета е предвид и липсата на критичност от съдебния изпълнител към собственото му поведение, както и неизразеното желание и положени усилия за възстановяване на причинени вреди. При съвкупната преценка на всички описани обстоятелства законосъобразно е решението за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – лишаване от правоспособност за срок от пет години.
С оглед на горното, обжалваното решение на дисциплинарната комисия при КЧСИ следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят С. А. Г. ще следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на Министерство на правосъдието и на К. на частните съдебни изпълнители по 300 лв. на всеки от тях възнаграждения за процесуалното им представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция, определени съобразно чл. 7, т. 4 от Наредба № 1 от 9. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 18. 02. 2016 г. по дисциплинарно дело № 23/2015 г. на дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители, с което на частен съдебен изпълнител С. А. Г., рег. № 873, е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от правоспособност за срок от пет години“.
ОСЪЖДА С. А. Г. да заплати на Министерство на правосъдието и на К. на частните съдебни изпълнители по 300 лв. на всяко от тях възнаграждения за процесуалното им представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top