О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
Гр.С., 14.10.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.50114 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. С. срещу решение на Софийски апелативен съд №.1139/1.06.15 по г.д.№. 1158/15 – с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 19.01.15 по г.д.№.17267/13 за отхвърляне на предявения от касатора иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ/отм./ за заплащане на 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице основания за присъждане на претендираното обезщетение от ексцес, тъй като искът е погасен по давност. Посочил е, че началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице от застрахованетя по гражданска отговорност за вреди от ПТП, вкл. при ексцес, е момента на настъпване на застрахователното събитие. При това положение и доколкото ексцесът е настъпил към 12.07.11, т.е. след изтичане на общата петгодишна давност считано от датата на ПТП 7.01.05г., то правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е погасен по давност.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС /реш.№.1387/9.11.09 по г.д.№.781/00 на ВКС/ по въпроса „от кой момент тече погасителната давност относно вземането за обезщетение за вреди от влошаването на здравословно състояние на увредения”.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато. По поставения въпрос е постановено ТР 1/14 от 23.12.15 на О. на ВКС за уеднаквяване на практиката, съгласно което /т.4/ давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу застрахователя на делинквента по застраховка “Гражданска отговорност” – за заплащане на обезщетение при ексцес, започва да тече от деня на проявяване на вредата /т.е. от деня на влошаването на здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда/ – не от момента на ПТП. Обосновани са твърденията на касатора, че въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и доколкото касаторът е освободен от заплащане на държавна такса, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение на Софийски апелативен съд №.1139/1.06.15 по г.д.№.1158/15.
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: