1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр. София, 19.01.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Членове: МАЙЯ РУСЕВА
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2631 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. М. и Е. П. М., двамата от [населено място], [улица], срещу решение № 78 от 04. 02. 2016г. по в. гр. дело № 741/2015г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в частта му, с която е отменено решение № 32 от 11. 02. 2015г., постановено по гражданско дело № 499/2013 г. по описа на Ихтимански районен съд, в частта му по исковете на Й. Ц. П. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5 850 лв. /левовата равностойност на 3 000 евро/, платени за превоз на тялото на починалия наследодател на касаторите – ответници от Италия до България и вместо това е постановено ново решение, с което С. П. М. и Е. П. М. са осъдени да заплатят на Й. Ц. П., всеки един, сумата 2 925 лв., съставляваща част от заплатени разноски за транспорт на тялото на починалия П. М. от Италия до България, с която неоснователно са се обогатили. Със същото решение въззивният съд е осъдил Й. Ц. П. да заплати на С. П. М. и Е. П. М. сумата 97,89лв. – разноски по делото, осъдил е С. П. М. и Е. П. М. да заплатят на Й. Ц. П. сумата 245,11 лв. – разноски по делото, както и С. П. М. и Е. П. М. да заплатят по сметка на Софийския окръжен съд сумата 351лв. – държавни такси.
Касаторите поддържат, че атакуваното въззивно решение е недопустимо като постановено по недопустимо изменени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, които са заявени първоначално като частични, а впоследствие недопустимо са изменени до размера на цялото спорно право. В случай, че обжалваното въззивно решение бъде прието за допустимо, релевират неправилност на същото поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и поради необоснованост, като молят то да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 5 850 лв. – разходи за превоз на тялото на починалия наследодател на касаторите от Италия до България, да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Касаторите въвеждат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните процесуалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело:
1. „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото?“, като считат, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, включително задължителна такава – ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т. 19 и решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.;
2. „Следва ли да се приема, че не е опровергана доказателствената сила на частния свидетелстващ документ, след като всички приети по делото доказателства опровергават съдържанието му?“, по който касаторите навеждат противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о. и решение № 748 от 17.02.2011г. по гр.д. № 801/2009г. на ІV г.о. и
3. „Следва ли ищеца по иск за неоснователно обогатяване да проведе главно и пълно доказване на елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД?“, по който касаторите сочат, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 25 от 27.01.2012г. по гр.д.№ 1832/2010г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба /ищец в исковия процес/ – Й. Ц. П. подава писмен отговор, в който моли касационната жалба да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по два иска, всеки от който е с цена под 5 000 лева. Евентуално поддържа, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, а по същество намира касационната жалба за неоснователна. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответниците е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, с цена на главния иск над 5 000 лева /съгласно последното уточнение на исковата молба, прието с доклада по делото, ищцата предявява главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 5 850 лв. от двамата ответници, при условията на солидарна отговорност, и евентуални искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, в случай че не бъде приета солидарна отговорност, срещу всеки от двамата ответници, с цена на всеки иск 2 925 лв./. Същата е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че в частта, касаеща разходите за транспорт на тялото на покойния П. М. от Италия до България, обжалваното решение е неправилно. Според този съд, въпреки показанията на свидетелите на ответниците, според които именно последните са заплатили за транспортиране на тялото на покойния си баща сумата 3 000 евро, по този начин не се опровергава доказателствената сила на приетата разписка от 14.02.2010г., тъй като не може да се изключи възможността, както ищцата, така и ответниците, да са заплатили поотделно и независимо едни от други различни части от разходите за транспорт. Разписката изрично удостоверява факта на заплащане на сумата и нейния размер, както и лицето, което я е заплатило – ищцата. Поради това тази разписка е доказателство за извършен от ищцата разход, с който тя е обедняла, поради което според СОС е налице първия елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Освен това разписката удостоверява и основанието за извършеното плащане, а именно – транспортирането на тялото на П. М. за погребение на родна земя.
СОС приема, че доколкото в българското законодателство не съществува норма, която да регламентира изрично, в чия тежест са разноските по повод смъртта и за погребението на едно лице, съгласно съдебната практика /напр. решение № 6853 от 13.12.2011 г. на СГС по гр. д. № 2760/2007 г./ тези разноски „следва да се поемат от лицата, от които починалото лице е имало право да получава издръжка приживе.“ От изявленията на страните и от показанията на свидетелите непротиворечиво се установява, че С. П. М. и Е. П. М. са синове на починалия П. М., т.е. те попадат както сред задължените за издръжка лица от първи ред по чл. 140, ал. 1, т. 1 от СК, така и сред наследниците му по закон от първи ред по чл. 5, ал. 1 от ЗН. Същевременно, по делото няма данни за други наследници на П. М., респ. задължени за неговата издръжка лица. Към тях не се причислява и ищцата. Поради това въззивният съд намира, че единствени задължени лица за процесните разноски са били ответниците. След като тези разноски са били заплатени от друго лице, ответниците са се обогатили, тъй като са си спестили разходите за транспорт на тялото на П. М. до България. Счел е, че по отношение на ищцата не е налице изпълнение на нравствен дълг, което би било валидно правно основание за извършеното плащане, тъй като не е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в която единствено намира приложение разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД /арг. от т. 3 ППВС № 1 от 28. 05. 1979г. по т. д. № 1/1979г./
На последно място, СОС сочи, че има връзка между обогатяването и обедняването, доколкото те са настъпили в резултат от едни и същи действия – заплащането на сумата за транспорта от ищцата, при което е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Претенцията за възстановяване на сумата за транспорт на тялото на П. М. е приета за основателна и уважена в български лева, доколкото има за предмет парична сума и независимо от естеството на обогатяването и обедняването, задължението винаги е за възстановяване на стойност. Поради това, въпреки че в случая обогатяването и обедняването са в чужда валута /евро/, въззивният съд е приел, че няма пречка, имущественият дисбаланс да се изравни чрез равностойност в български лева. Хипотезата на чл. 121 ГПК за солидарна отговорност на ответниците е счетена за неосъществена, поради което са уважени евентуалните искове, уточнени в молбата – уточнение на исковата молба от 03.06.2014г. за разделно осъждане на ответниците, съобразно притежаваните наследствени дялове от наследството на баща им.
Настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касаторите първи процесуалноправен въпрос: „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото?“, е включен в предмета на конкретното дело и е обусловил решаващите правни изводи на съда по него, т.е. осъществено е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение по този правен въпрос е в противоречие с формираната задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, цитирана в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба, а именно решение ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о.. Според последната въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. СОС не е обсъдил в мотивите на своето решение всички приети доказателства, относими към исковете за възстановяване на разходите за транспортиране тялото на починалия наследодател на ответниците, игнорирайки изцяло гласните доказателства, ангажирани от ответниците, като не е изложил аргументи за това; не е обосновал защо дава приоритет на представената и подписана от ищцата разписка от 14. 02. 2010г. и не е обсъдил доказателствената сила на последната, съотнесена с останалите приети доказателства по делото, вкл. свидетелските показания, относими към същия факт. Процедирайки по този начин, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с разрешенията на поставения процесуалноправен въпрос в задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана по – горе и сочена от касаторите. Следователно по този правен въпрос са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по поставения първи процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, посочен по – горе, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 от 04. 02. 2016г. по в. гр. дело № 741/2015г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, І-ви въззивен състав, в обжалваната му пред касационната инстанция част.
УКАЗВА на касаторите – ответници в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер по на 58. 50 лв., всеки един от тях. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: