О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№431
гр. София, 09.10.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2159 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. П. Г. срещу определение № 64/27.05.2019 г. по т. д. № 447/2019 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, с което е прекратено производството по т. д. № 447/2019 г.
Жалбоподателят прави оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като съставът на ВКС, ТК, първо отделение е приел за установен факт /подписа/, който изрично е оспорен в исковата молба. Сочи, че не е получил копие от представените от ответника отговор и доказателства. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по т. д. № 447/2019 г. на ВКС, ТК, първо отделение е образувано по искова молба на Г. П. Г. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за отмяна на арбитражно решение № 1520/29.01.2015 г. на арбитър Г. по арбитражно дело № 1520/2014 г. В исковата молба се сочи, че ищецът е получил арбитражното решение на 06.11.2018 г. чрез неговия пълномощник, като до този момент не му е връчено арбитражно решение нито от арбитър, нито от друго лице. Релевираното основание за отмяна на арбитражното решение е липсата на сключен с ответника договор за решаване на спор от арбитраж, включително от арбитър Б. Г.. Отделно се сочи и нищожност на решението поради неарбитрируемост на спора – чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА и чл. 47, ал. 2 ЗМТА.
С обжалваното определение състав на ВКС, ТК, първо отделение е формирал извод за недопустимост на образуваното производство по искова молба на Г. П. Г. поради обстоятелството, че същата е подадена извън тримесечния срок по чл. 48, ал. 2 ЗМТА.
При запознаване с арбитражно дело № 1520/2014 г. се установява, че чрез куриер „ЕКОНТ“ на Г. П. Г. е изпратено копие от решение по арб. дело № 1520/2014 г. Върху обратна разписка № 1051005335344 личи поставен подпис, за който жалбоподателят не твърди да е положен от друго лице. Датата на получаване е 05.02.2015 г.
Установява се от представените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД доказателства, че Г. П. Г. е получил призовка за доброволно изпълнение изх. № 40940/11.06.2015 г. на ЧСИ рег. № 838 КЧСИ по изп. дело № 20158380404994 чрез куриер „in time“ на датата 22.07.2015 г. Заедно с призовката на адресата е изпратен и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, а именно решение по арбитражно дело № 1520/2014 г.
Установените от събраните по делото доказателства факти мотивират и настоящият състав на съда да приеме, че подадената на 06.02.2019 г. от Г. П. Г. искова молба е извън преклузивния тримесечен срок, предвиден в чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
Следва да се приеме за доказано, че ищецът е бил уведомен за постановеното арбитражно решение още на 05.02.2015 г. В исковата молба не е заявено изрично оспорване на положения от името на Г. подпис под разписка № 1051005335344, нито е формулирано искане за ангажиране на доказателства, оборващи авторството му. В този смисъл са напълно неоснователни изложените в частната жалба доводи, че предходният състав на ВКС е допуснал процесуално нарушение като е приел за установена истинността на документа, удостоверяващ получаване на арбитражното решение. Дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че в твърдението му относно невръчване на арбитражното решение се съдържа и такова за оспорване авторството на положения под разписка № 1051005335344 подпис, то в негова тежест съобразно правилото на чл. 193, ал. 3, предл. II ГПК е да ангажира доказателства за неавтентичност, което не е сторено.
В случай, че хипотетично се сподели за основателен доводът на жалбоподателя Г. за ненадлежно получаване на постановеното по арб. дело № 1520/2014 г. решение чрез куриер „ЕКОНТ“, то отново се налага извод за депозиране на исковата молба извън преклузивния тримесечен срок, тъй като поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 20158380404994 е получена от Г. на датата 22.07.2015 г. В жалбата не са наведени доводи срещу оформяне на обратната разписка, издадена от куриер „in time“, като лично получена от адресата. Ето защо, следва да се приеме, че Г. редовно е получил същата заедно с посочените като нейни приложения изпълнителен лист по т. д. № 1752/2015 на СГС, ТО, VI – 17 състав и копие от арбитражно решение по арб. дело № 1520/2014 г. Непротиворечиво се приема в практиката на ВКС /определение по ч. т. д. № 168/2018 г., определение по ч. т. д. № 225/2015 г., определение ч. т. д. № 613/2018 г. на състави на ІІ търговско отделение на ВКС, определение по ч. т. д. № 1560/2019 г., определение по т. д. № 1231/18 г. на състави на I търговско отделение на ВКС/, че разпоредбата на чл. 47, вр. с чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да се прилага в съответствие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, залегнал в чл. 3 ГПК. След като ищецът е узнал за образувано срещу него изпълнително дело въз основа на постановеното по арб. дело № 1520/2014 г. решение, той не е положил дължимата се грижа, за да защити своите права чрез противопоставяне на осъществяваното принудително изпълнение в продължение на повече от три години преди момента, в който е депозирал исковата си молба по чл. 47 ЗМТА. Това бездействие води до извод, че същият не е упражнил потестативното си право на иск при спазване на изискването за добросъвестност.
Не може да бъде приет за основателен и доводът на частния жалбоподател, че обжалваното определение е опорочено поради невръчване на копие от отговора на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и представените с него доказателства. Ищецът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 27.05.2019 г. Като страна в производството по т. д. № 447/2019 г. той има гарантирана от чл. 56, ал. 1 Правилник за администрацията на ВКС възможност да се запознае с делото преди провеждане на откритото съдебно заседание. Такава възможност има и след провеждане на заседанието – чл. 117, ал. 2 от Правилник за администрацията на ВКС. Въпреки това, при изготвяне на частната жалба ищецът не е оспорил удостовереното в разписката на куриер „in time“ обстоятелство, че поканата за доброволно изпълнение и нейните приложения са му връчени лично на датата 22.07.2015 г. При тези данни следва да се приеме, че изводът на състава на ВКС за недопустимост на подадената искова молба поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА е правилен и в случай, че началото на този срок е датата 22.07.2015 г.
Като процесуално недопустима исковата молба не може да сезира валидно съда и не го обвързва да даде защита.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. II ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 64/27.05.2019 г., постановено по т. д. № 447/2019 г. по описа на ВКС, ТК, първо отделение, с което е прекратено производството по т. д. № 447/2019 г.
Определението е окончателно.